Решение № 16017 от 28.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1875/2017 г.

Решение № 16017 от 28.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1875/2017 г., III о., докладчик председателят Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция "Изпълнения на наказанията" (ГДИН) срещу Решение № 1904 от 21.11.2016 г., постановено по адм. дело № 1617 по описа за 2015 г. на Административен съд - Б., в частта с която е осъдена в производство по чл. 203 и сл. от АПК, във вр. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ да заплати на Я. О. П. сумата от 4000 (четири хиляди) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие от незаконосъобразно бездействие от страна на затворническата администрация в Затвора - Б., ведно със мораторната лихва върху сумата, в размер на 2 049,36 лв., и 10 лв. разноски по делото, като в останалата част до пълния предявен размер от 20 000 лева съдът е отхвърлил иска като неоснователен. О. Я. О. Попов не изразява становище. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба подадена от Главна дирекция "Изпълнения на наказанията" (ГДИН). Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователни при следните съображения: Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, предявен от Я. О. П. от гр. Б. против ГДИН - С. за сумата от 20 000 лева за причинени неимуществени вреди с ответник ГД "Изпълнение на наказанията" - С. (ГДИН), за периода от 20.08.2010 г. - 20.08.2015 г., ведно с лихвата, до окончателното й изплащане. Административният съд е установил, че посочените от Попов неимуществени вреди се изразяват в огорчение, обида, възмущение, както и унизително отношение, уронващо човешкото достойнство, принуждаващо го да върши или предприема действия против волята му, да търпи поведение вследствие на което се поражда чувство за страх, незащитеност и малоценност, както и унизително отнасяне и нечовешко третиране. Въз основа на представените доказателства, от фактическа страна е установено, че касаторът Попов е изтърпявал наказание в Затвора - Б. в исковия период от 20.08.2010 г. - 20.08.2015 г., в килии с № 12, 312, 504. Във връзка със спорните фактически обстоятелства по делото са приети писмени доказателства (справки от Затвора - Б.). Събрани са и гласни доказателства от свидетеля Г. Д. О., които съдът е кредитирал като обективни, доколкото са дадени от лице изтърпяващо наказание "лишаване от свобода" в Затвора - Б. и пребивавал през определен период от време с касационния жалбоподател от 20.08.2010 г. - 20.08.2015 г., Попов в общи килии Затвора в Б.. В. основа на така установеното първоинстанционният съд е приел, че условията в килиите в Затвора - П., както и в "Арест" - П. през процесния период не са отговаряли на разпоредбите на чл. 3 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, чл. 29 от Конституцията и чл. 3 и на чл. 43, ал. 2 и ал. 4 от ЗИНЗС, гарантиращи на осъдените нормална битова среда на конкретното място където се изтърпява наказанието "лишаване от свобода". При тази фактическа установеност съдът е направил извод за частична основателност на ищцовата претенция, а именно, че е налице незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на ответника ГД "Изпълнение на наказанията". Изложил е в мотивите си, че на тези служители е възложено да осъществяват ръководството и контрола върху дейността по изтърпяване на наложеното с присъда наказание "лишаване от свобода" на осъдените лица, като е посочил, че служителите на ГДИН са длъжни да осигуряват на тези лица такива условия, които да не създават предпоставки за увреждане на психическото им здраве и човешкото им достойнство. Решението е правилно и обосновано. При правилно установена фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за разрешаването на правния спор. Изложените в тази връзка съображения от първоинстанционния съд се споделят от настоящата касационна инстанция, поради което не е необходимо да се преповтарят. Административният съд е изяснил релевантните за исковите претенции факти. Обсъдил е доказателствата, свидетелските показания, становищата на страните и приложимата правна уредба. За приетото въз основа на този анализ фактически и правно се е обосновал. Мотивираният извод за частична основателност на иска е в съответствие с фактически установеното. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Отговорността не се презюмира от закона, а е в тежест на ищеца, който следва да докаже наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, действие или бездействие по административна дейност, отменени по съответен ред, вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. Безспорно по делото от решаващия съд е установено, че в Затвора в Б. от построяването му не е извършван, основен ремонт, поради липса на финансиране. Килиите са пренаселени, мръсни и влажни. От свидетелските показания на допуснатият и разпитан по делото свидетел се установява, че в наказателните килии на затвора, и в килийните помещения на ареста няма санитарен възел и течаща вода, няма естествена светлина, светлината се осигурява чрез достъп през стъклени тухли, като помещенията са оборудвани с изкуствено осветление. Доказано е и наличието на вреди, понесени от касатора Попов в тази връзка. Той е бил принуден да ползва кофи за задоволяване на физиологични нужди и хигиена, което се е отразило негативно на неговата психика и здраве. Обосновано решаващият съд е приел, че тези унизителни условия освен пряко водещи до унизително и недостойно отношение към лишените от свобода, водят до извода за заплаха за здравето им поради липса на осъществени елементарни хигиенни условия. Настоящият касационен състав споделя напълно извода на съда, че в случая бездействието е осъществено от длъжностни лица на ГД "Изпълнение на наказанията" и това е органа, който е надлежен ответник по делото съгласно разпоредбата на чл. 205 от АПК. Законосъобразен е и извода на административния съд за частична основателност на претендирания размер на обезщетението. Съдът е съобразил разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, продължителността и интензитета на увреждането и е преценил, че сумата от 4000 лева е достатъчна в конкретния случай. За разликата до 20 000 лева е приел правилно иска за неоснователен и недоказан. Не са допуснати посочените в касационната жалба на ГДИН нарушения на материалния закон и необоснованост на обжалвания съдебен акт. Неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател ГДИН, че съдът не е съобразил действителната фактическа обстановка, установените по делото обстоятелства както и обективната истина. Първоинстанционният съд е изяснил релевантните за исковата претенция факти, обсъдил е доказателствата в тяхната взаимна връзка и във връзка със становищата на страните, след което правилно е приложил материалния закон. За квалифицирането на едно бездействие като незаконосъобразно е необходимо да бъде установено неизпълнение на фактическо действие от страна на административен орган или длъжностно лице от администрацията, като е необходимо да съществува нормативно установено задължение за изпълнение на това действие. Съгласно чл. 3, ал. 1 ЗИНЗС (изм. ДВ, бр. 13/2017 г., в сила от 07.02.2017 г. осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Съгласно ал. 2 на текста за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. В разпоредбата на чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС (изм. ДВ, бр. 14/10.02.2017 г.) на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода. В заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения. По силата на посочените разпоредби и общите принципи, уреждащи прилагането на чл. 3 от ЕКПЧОС, администрацията на затворите и местата за изпълнение на мерките за неотклонение "задържане под стража" е длъжна да осигури нормални условия за пребиваване. ЕКПЧ е ратифицирана от Р. Б., поради което и на основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията има пряко действие и съставлява част от националното право т. е. спазване на принципите на чл. 3 от Конвенция представлява задължение пряко произтичащо от закон по смисъла на чл. 256 и чл. 257 от АПК. Държавата е длъжна, по силата на ЕКПЧОС и измененията на ЗИНЗС, да гарантира, че задържането в местата за това е при условия, които са съвместими с човешкото достойнство, че начинът и методът на изпълнение на тази мярка не подлагат на мъки или изпитания, надхвърлящи неизбежното страдание, свързано със задържането, и че предвид практическите изисквания на лишаването от свобода, доброто здравословно състояние е обезпечено. По изложените съображения, предвид събраните доказателства правилно е прието, че са установени елементите на фактическия състав за ангажиране отговорността на държавата, а именно - доказано незаконосъобразно бездействие и доказана настъпила пряка вреда от него, обжалваното решение, с което на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е уважена частично искова молба за претърпени неимуществени вреди в размер на 4000 лева и са присъдени мораторна лихва върху присъденото обезщетение е материално законосъобразно и обосновано. Законосъобразен е и извода на административния съд за частична основателност на претендирания размер на обезщетението. Съдът се е съобразил също и с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, продължителността и интензитета на увреждането и е преценил, че сумата от 4000 лева е достатъчна в конкретния случай. За разликата до 20 000 лева е приел правилно иска за неоснователен и недоказан. Съдът правилно е съобразил обективните условия и тяхното отражение върху психиката и физиката на конкретното лице в светлината на нормите на ЕКЗПЧОС, времетраенето на задържането и прекъсванията, въз основа на което изводът му за частична основателност на иска е в съответствие с фактически установеното и правилно прилагане на закона. С оглед изхода на спора на касационните жалбоподатели не следва да се присъждат разноски по настоящото дело. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение