Решение № 8885 от 26.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16646/2013 г.

Решение № 8885 от 26.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16646/2013 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. Д. Г., чрез адв. Д. П., срещу решение № 6559 от 29.10.2013 г., по адм. дело № 1188/2013 г. по описа на Административния съд - София-град. Релевират се касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател оспорва изводите на първоинстанционния съд и излага доводи за немотивираност на обожаваният административен акт. Иска се отмяна на решението и уважаване на жалбата. Направено е искане за присъждане на разноски. Ответната страна - Изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез юрк. М. С., с писмено становище оспорва касационната жалба. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и възражение за прекомерност на претендираното от касационния жалбоподател адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена като неоснователна жалбата на Г. Д. Г. срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 213 "Плащания по Натура 2000 и плащания, свързани с Директива 2000/60/ЕО - за земеделски земи" за 2011 г. по УРН 532782 с изх. № 02-280-6500/4732 от 29.10.2012 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". За да достигне до този резултат Административният съд - София град е приел, че актът е издаден от компетентния за това административен орган в рамките на предоставените му правомощия в съответствие с чл. 20а от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), във валидна писмена форма. Също така съдът не констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения, основание за отмяна на обжалвания акт, в процедурата по издаването му. Прието е, че в настоящия случай има извършена на място проверка, на която е присъствал и самият жалбоподател. Именно в резултат на извършената проверка на място е установено, че по Натура 2000 Група А за Г. Д. Г. недопустимите площи, заявени от него са с общ размер на 49,82 ха или 32,84% от заявените, а по група В общият размер на недопустимите площи са 0,14 ха или 50%. В подкрепа на това е и допусната и възприета от съда съдебно-техническа експертиза, в която вещото лице е установило, че административният орган правилно е установил недопустимите за подпомагане площи. На основание тези доказателства и при така установеното процентно съотношение на недопустимата към установената площ от над 20% но до 50% административният орган е приложил чл. 16, т. 3 от Регламент № 65/2011 г. и е приел, че санкционираната площ е равна на установената. Административният съд е приел, че възраженията на жалбоподателя за немотивираност на административния акт са неоснователни, поради това, че в част от оспорваното писмо са съставени подробни таблици, които отразяват идентификационния номер на всеки от парцелите, по отношение на които е установена разлика между декларираната от бенефициента площ и установената такава при извършените административни проверки, като е посочена както установената площ на парцела, така и недопустимата за подпомагане площ от него. Също така към всяка от таблиците има допълнение, в което е описано съдържанието на съответните колони, а към всяка от колоните се съдържат пояснения, както и правното основание за отказ на заявените площи. Посочено е, че правното основание за недопустимост на площта, в колона 3 е чл. 12, т. 4 от Наредба № 3 от 23.02.2011 г; правното основание за отказ на площта, установена в колона 4 е чл. 12, т. 1 от Наредба № 3 кандидатът е заявил по-големи площи, от тези, които реално стопанисва, като това е установено и при извършената проверка на място; правното основание посочено към обясненията на колона 5 е чл. 11 от Наредба № 3 - кандидатът е не е спазил някоя от забраните за земеделска дейност, като това също е установено при извършената проверка на място. Именно на основание изброените по - горе обстоятелства, административният съд е приел, че Държавен фонд "Земеделие" правилно е отказал изплащането на финансовата помощ на Г. Д. Г. по подаденото от него заявление по мярка 213 за кампания 2011 г., поради и което е отхвърлил жалбата на същия като неоснователна. Решението е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания, изискващи отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа, след обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което настоящата инстанция напълно споделя, поради и което същото следва да остане в сила. Административният съд - София град е констатирал, че с оспореното уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 213 "Плащания по натура 2000 и плащания, свързани с директива 2000/60/ЕО - за земеделски земи" за 2011 г. с изх. № 02-280-6500/4732 от 29.10.2012 г. изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" е отказал изцяло размера на исканата финансова помощ за 2011 г., като не е оторизирал исканото плащане по "Натура 2000" в размер на 10 168,85 лв. В уведомителното писмо се съдържа таблица, във връзка с всеки от заявените парцели по заявената схема за подпомагане. В колона № 1 и № 2 на таблицата са посочени идентификатори на БЗС и площ на декларирания парцел. В колона № 3 е отразена площ на застъпване, което не е отстранено. Колона № 4 отразява резултати от извършвани на място проверки, а колона № 5 - площта на парцела след извършени проверки за спазени забрани за земеделски дейности. В колона № 6 е посочена площта след извършени административни проверки, а колона № 7 отразява площта на парцелите след постъпили данни от МОСВ за неспазване на забрани за неземеделски дейности. В колона № 8 е посочена установената площта на БЗС, а колона № 9 отразява недопустимата площ. Правилно съдът се е обосновал с приета по делото съдебно-техническа експертиза, която напълно се припокрива с констатациите на административния орган в процесния акт. Първоинстанционният съд е обсъдил приложението на Наредба № 3/2011 г. и Регламент (ЕС) № 65/2011 г., като правилно е приел, че съгласно чл. 16, т. 3 отот Регламент № 65/2011 г. на Комисията от 27.01.2011 г. при процентно съотношение на недопустимата площ към установената площ над 20% - не се отпуска помощ за съответната група култури и тъй като в настоящия случай недопустимата площ е над този размер, административният орган правилно е приложил закона. Настоящата инстанция не счита за нужно да обсъжда изложеното в касационната жалба, че обжалваният административен акт е немотивиран поради факта, че този довод вече е бил предмет на обсъждане от първоинстанционния съд, който е извел верни правни изводи, които напълно се споделят от настоящия състав, който и не счита за нужно да ги приповтаря. Предвид отсъствието на касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, решението като правилно, законосъобразно и надлежно обосновано следва да остане в сила, а жалбата се отхвърли. С оглед изхода на спора на касационния жалбоподател разноски не се дължат. Следва да бъде уважено искането на процесуалния представител на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради което и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. на Общото събрание на Върховния административен съд, следва Г. Д. Г. да бъде осъден да заплати такова в размер на 150 лева в полза на Държавен фонд "Земеделие". Водим от изложеното, Върховният административен съд, трето отделение