Решение № 581 от 15.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5154/2017 г.

Решение № 581 от 15.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5154/2017 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на Д. Динев от [населено място], община [община], област [област] против решение № 40/27.02.2017 г., постановено по адм. дело № 469/2016 година на Административен съд Стара Загора. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Ответникът - Директорът на Териториална дирекция "Национална сигурност"- Стара Загора, чрез процесуалния си представител юрк. Вучкова оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. С оспореното решение АС Стара Загора е отхвърлил жалбата на Д. Динев срещу отказ рег. № СЗ-СО-64-82/04.10.2016 г., издаден от Директора на Териториална дирекция "Национална сигурност" - Стара Загора, за работа в стратегически зони на стратегически обект или в зони, свързани с изпълнение на стратегическа дейност. Административният съд е приел за установени следните факти по делото: Административното производство по издаване на обжалвания отказ е образувано във връзка с получено писмо вх. № СЗ-32-1755/08.04.2016 г. от Изпълнителния директор на "Мини Марица изток" ЕАД, гр. Раднево, с което на основание чл. 40, ал. 1, т. 2 и чл. 44, ал. 1 е 2 от ППЗДАНС, е изпратен списък на работници в рудник "Трояново-север" на "Мини Марица-изток" /сред които под номер 50 е вписан и жалбоподателят/ за издаване на разрешения за работа или за извършване на конкретно възложена задача в стратегическите зони на стратегическите обекти и зоните, свързани с изпълнението на стратегически дейности. Като приложени към списъка се сочат: въпросници за издаване на разрешение за работа в стратегически зони на стратегически обект, свидетелство за съдимост, документ за липса на психични заболявания и документ за водени досъдебни производства или съдебни производства за престъпления от общ характер. Съгласно въпросника, /приложение № 6 към чл. 44, ал. 1 ППЗДАНС/, попълнен от жалбодателя на 28.03.2016 г., същият е посочил, че против него е повдигнато обвинение, но не е отбелязал органът, който води делото и неговият номер. От приложената към въпросника служебна бележка рег. № 0274/26.01.2016 г., на ОП - Сливен е видно, че срещу Д. Динев има образувано досъдебно производство № 172/2013 г. по описа на РУП - Раднево и му е повдигнато обвинение на 08.05.2013 г. за престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК. Съгласно свидетелство за съдимост рег. № 281/26.01.2016 г., издадено от Районен съд Нова Загора, лицето Д. Динев не е осъждано. Съгласно приложената по делото Справка за съдимост на Районен съд Стара Загора с рег. № 292/12.05.2016 г., Д. Динев има следните присъди: с присъда № 235/08.05.2009 година на Районен съд Нова Загора, влязла в сила на 05.11.2099 г., Динев е признат за виновен за престъпление по чл. 130, ал. 1 НК, като на основание чл. 78 а НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание "глоба" в размер на 600 лева; с присъда № 57/26.11.2014 г. по ВНОХД № 1248/2014 г. по описа на Окръжен съд - Стара Загора, Динев е признат за виновен за извършено деяние по чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 НК и е осъден на една година и шест месеца лишаване от свобода, като на осн. чл. 66 от НК е отложено изпълнението на наказанието за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Присъдата е влязла в законна сила на 09.02.2016 година. С оспорения пред АС отказ за работа в стратегически зони на стратегически обект или в зони, свързани с изпълнение на стратегическа дейност с рег. № СЗ-СО-64-82/04.10.2016 г., издаден от Директора на Териториална дирекция "Национална сигурност" - Стара Загора, на основание чл. 4, ал. 4 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" и чл. 46 във връзка с чл. 45, ал. 1, т. 2 от Правилника за прилагане на Закона за Държавна агенция "Национална сигурност", е отказано на Д. Динев, да му бъде издадено разрешение за работа в стратегическите зони на стратегически обект "Мини Марица-изток"ЕАД. Като е обсъдил така представените по делото доказателства, АС е обосновал правни изводи за законосъобразност на оспорения пред него отказ, като издаден от компетентен орган и в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и разпоредбите на материалния закон, както и в съответствие с неговата цел. Касационната инстанция намира оспореното решение за правилно. Като правни основания за издаване на оспорения пред АС отказ са посочени разпоредбите на чл. 4, ал. 4 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност"/ЗДАНС/, която предвижда самостоятелно или съвместно с други специализирани органи агенцията да осигурява контраразузнавателна защита на стратегически за страната обекти и дейности, както и разпоредбата на чл. 46 във връзка с чл. 45, ал. 1, т. 2 от Правилника за прилагане на ЗДАНС /ППЗДАНС/, която предоставя правомощия на председателя на Агенцията или на оправомощени от него длъжностни лица да отказват издаване на разрешение за работа или отнемане на вече издадено такова при наличие на предпоставките по чл. 45 от ППЗДАНС. Фактическите обстоятелства също са изложени в отказа, а това е наличие на осъдителна присъда за престъпление от общ характер, извършено от жалбоподателя, за което не е налице реабилитация. Правилни са изводите на АС, че оспореният през него административен акт е издаден от компетентен орган и в предвидената форма. Позовавайки се на чл. 46 от ППЗДАНС, във връзка с чл. 40, т. 2 от ППЗДАНС, първонистанционният съд обосновано е приел, че органите, в чиято компетентност е издаването на разрешенията, са Председателят на ДАНС или оправомощени от него длъжностни лица. По делото е представена заповед рег. № 3 - 3832/28.10.2014 г., с която Председателят на Държавна агенция "Национална сигурност", на основание чл. 9, ал. 2 от ЗДАНС във вр. с чл. 40, ал. 1, т. 2, чл. 44, ал. 1 и чл. 46, ал. 1 от ППЗДАНС, е оправомощил да издават разрешения по чл. 40, ал. 1, т. 2 от ППЗДАНС за работа или за извършване на конкретно възложена задача в стратегически обекти и дейности, както и откази за издаване такива разрешения и отнемане на издадени разрешения по чл. 46, ал. 1 от ППЗДАНС, заместник-председателите на ДАНС и директорите на ТДНС, съобразно тяхната териториална компетентност. Предвид на така обсъдените законови норми и представени доказателства, е прието, че отказа за издаване на разрешение за работа на жалбоподателя е издаден от материално и териториално компетентен административен орган, при упражняване и в рамките на надлежно делегираните му правомощия по чл. 46 от ППЗДАНС. Касационната инстанция споделя и правните изводи, че обжалваният акт е постановен в писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити, както и при спазване на административнопроизводствените правила. Оспореното решение съответства и на разпоредбите на материалния закон. Разпоредбите на Глава Четвърта от ППЗДАНС, предвиждат разрешителен режим за работа и изпълнение на задачи в стратегическите зони на стратегическите обекти. За издаване на разрешение, съответно и като условие за възникване на правото да се упражнява трудова дейност или да се изпълнява задача в стратегически обект и в зоните, свързани с изпълнение на стратегически дейности, нормативно, в разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ППЗДАНС, са предвидени изисквания, на които трябва да отговарят лицата. Едно от тези изисквания /по чл. 45, ал. 1, т. 2 от ППЗДАНС/ е лицата да не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер, освен ако са реабилитирани. Наличието или липсата на изброените изисквания също така са и основание за отнемане на вече издадено разрешението когато компетентните органи установят, че лицата не отговарят или са престанали да отговарят на някое от изискванията на чл. 45, ал. 1 от ППЗДАНС. Следователно при наличие на обстоятелство, водещо до несъответствие на лицето с нормативно установените изисквания за разрешаване извършването на работа или изпълнение на конкретна задача в стратегическите зони на стратегическите обекти, компетентният административен орган, в условията на обвързана компетентност, е длъжен да постанови отказ за издаване на разрешение на това лице за работа в стратегически обект. По делото беспорно е установено, че жалбоподателят е осъден с присъда № 57/26.11.2014 г. по ВНОХД № 1248/2014 г. по описа на Окръжен съд - Стара Загора, за извършено деяние по чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 НК на една година и шест месеца лишаване от свобода, като на осн. чл. 66 от НК е отложено изпълнението на наказанието за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Присъдата е влязла в законна сила на 09.02.2016 година. Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1, т. 2 от Наказателния кодекс /НК/, реабилитацията настъпва по право, когато едно лице е осъдено на лишаване от свобода до три години или на пробация, ако в течение на три години от изтичане на срока на наложеното с присъдата или намаленото с работа или помилване наказание не е извършено друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко наказание. Следователно към датата на издаване на оспорения отказ Динев е осъден за умишлено престъпление от общ характер и не е реабилитиран. Същият не оспорва тези факти, но твърди, че към момента на подаване на документите си за издаване на разрешение за работа присъдата му не е била влязла в законна сила. Това обстоятелство обаче не променя извода за законосъобразност на отказа, тъй като дори при издаване на разрешение, осъждането е основание за неговото отнемане. Предвид на изложеното, оспореното решение като правилно, следва да бъде оставено в сила. Разноски от ответника не са претендирани, поради което такива не се присъждат в негова полза. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение