Решение № 2320 от 6.3.2023 г. на ВАС, II о.
ВАСВторо отделение06.03.2023 г.докладчик Радостин Радков
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение 47 от 23.05.2022г., постановено по адм. дело 245/2021 г. на Административен съд - Силистра.
Решението е окончателно.
Председател: /п/ ТАНЯ РАДКОВА Членове: /п/ АНЕЛИЯ АНАНИЕВА/п/ РАДОСТИН РАДКОВ
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Садък, от [населено място], община Дулово, чрез процесуален представител адв. Ю. Николов, против Решение 47 от 23.05.2022г., постановено по адм. дело 245/2021г. на Административен съд - Силистра. В касационната жалба и в съдебно заседание се излагат подробни доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Прави се искане за неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед, както и разрешението за строеж. В съдебно заседание се представлява от адв. Ю. Николов, чрез който поддържа касационната жалба и претендира присъждане на направените по делото разноски по представен списък. Ответникът кмет на Община Дулово, редовно призован, не се явява и не се представлява. В представен писмен отговор излага съображения за неоснователност на касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила. Ответниците главен архитект на Община Дулово, М. Хамди и П. Стоев, не се явяват, не се представляват и не взимат становища по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по касационна жалба на С. Садък, против Заповед РД-04-656/09.12.2021г. на кмета на Община Дулово, с която на основание чл. 129, ал. 2 и чл. 150 от ЗУТ, е одобрено изменение на подробен устройствен план план за застрояване и план схеми на техническата инфраструктура за УПИ II-305, в кв. 6А по плана на [населено място], идентичен с ПИ с идентификатор 81966.500.305 по КККР на селото, с което е променено конкретното предназначение на имота от ниско етажно жилищно застрояване в имот за друг обществен обект и са актуализирани линиите на застрояване, във връзка с новото предназначение, като съставна част от Комплексен проект за инвестиционна инициатива /КПИИ/, както и против Разрешение за строеж 69/09.12.2021г., издадено от главния архитект на Община Дулово на възложителя на КПИИ М. Хамди за изграждане на обект Магазин за промишлени стоки и автомивка на самообслужване. С предходна заповед РД-04-192/25.03.2021г. на кмета на Община Дулово, на осн. чл.134, ал.1, т.1 във вр. с чл.150 и чл.110, ал.1, т.3 от ЗУТ, е разрешено изработването на Комплексен проект за инвестиционна инициатива /КПИИ/ за процесния имот, включващ изработване на ПУП ПЗ, който е съобразен с вида на устройствената зона и параметрите на застрояване, съгласно действащия за това населено място регулационен план, одобрен със Заповед АО-21-213/09.12.1980г. на кмета на община Дулово; включващ изготвяне на инвестиционни проекти за изграждането на магазин за промишлени стоки и автомивка. Тези проекти са разгледани и одобрени от съответните общински органи и въз основа на тях е издадено от главния архитект на общината процесното Разрешение за строеж 69/09.12.2021г. С обжалваното решение административния съд е отхвърлил жалбата на С. Садък, против Заповед РД-04-656/09.12.2021г. на кмета на Община Дулово и Разрешение за строеж 69/09.12.2021г. на главния архитект на Община Дулово, като е приел, че оспорените устройствени актове са издадени от компетентни органи, в нормативно установената форма и за двата оспорени акта, които са писмени и съдържат задължителните реквизити от чл. 59, ал. 2 от АПК. Приел е, че обжалваната заповед е издадена при наличие на установена от административния орган необходимост от отчуждаване на процесния имот. Изложил съображения за неоснователност възражението на жалбоподателя за липса на мотиви в оспорената заповед, тъй като в нея били посочени точните правни основания за издаването й, съответстващи на фактическите основания, които се съдържали в приложените към административната преписка документи. Отхвърлил, като неоснователно, и възражението на жалбоподателя за незаконосъобразност на процесното разрешение за строеж, като е приел, че същото е съответно на предвижданията на изменения ПУП и отговаря на изискванията за строежите по ЗУТ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Оспорените актове са постановени от компетентни орган кмета на Община Дулово и главния архитект на Община Дулово, изрично оправомощени за това с разпоредбите на чл. 129, ал. 2 ЗУТ и чл. 148, ал. 2 от ЗУТ. Правилно съдът е приел за спазена законоустановената форма, тъй като правните и фактически основания за издаването на административния акт се съдържат не само в него, но и в документите, предхождащи издаването му заявление, обяснителна записка, решения на ЕСУТ и др. Спазени са административно-производствените правила в процедурата по изменение на плана, а именно: производството е започнало по инициатива на собственик на урегулирания поземлен имот, предмет на изменението; налице е заповед, с която е допуснато изработването на КПИИ, която към момента на издаването й е била съобщена на заинтересованите лица по реда на чл. 124б, ал. 2 от ЗУТ; изготвен е проект за изменение на ПУП ПЗ; изготвен е и инвестиционен проект; изготвеният инвестиционен проект е подлежал на одобряване и е основание за издаване на разрешение за строеж, като е било възложено изготвяне на Комплексен доклад за оценка на съответствието; докладът е бил депозиран пред общинската администрация, ведно със заявление за одобряване на КПИИ и проектите са били одобрени от органа; проведено е заседание на ОЕСУТ, на което е съгласуван и приет представения проект, след което е последвало неговото одобряване от кмета на Община Дулово. При издаване на заповедта и на разрешението за строеж не са допуснати нарушения на материалния закон, както правилно е установил Административен съд - Силистра. Правилно съдът е приел, че за процесното изменение на ПУП ПЗ е налице нормативно предвидената промяна в обществено икономическите условия, при които планът е бил съставен. По делото е доказано, че процесният поземлен имот с идентификатор 81966.500.305 по КККР на [населено място] е разположен на улица, представляваща част от републиканската мрежа, която е интензивно натоварена и поради тази причина е възникнало инвестиционното намерение на възложителя за обслужването на преминаващите моторни превозни средства чрез изграждане на автомивка и магазин. Основанието по чл. 134, ал. 1, т. 1 ЗУТ относно предвиденото ново застрояване, съответства на настъпилите съществени промени в обществено-икономическите и устройствени условия през изтеклия продължителен период от време спрямо предходния план, който се установява по делото, че е този, одобрен със Заповед АО-21-213/09.12.1980 г. Дори само продължителният период от време между последното предвиждане и настоящето изменение /1980 г. - 2021 г./ са основание да се приеме, че е налице промяна в обществено-икономическите условия, при които планът е съставен. Това основание за изменение на ПУП е винаги налице тогава, когато предвижданията по действащия ПУП са остарели и несъответни на обществено-икономическите условия за развитие на района и конкретната територия или имот в обхвата му, тогава когато предвижданията по него възпрепятстват инвестиционните намерения на собствениците, каквито обстоятелства безспорно са налице в конкретния случай. Допуснатото изменение на процесния ПУП, не противоречи на предвижданията на действащия за [населено място], община Дулово регулационен план, одобрен със Заповед АО-21-213/09.12.1980г. на кмета на общината, съгласно който процесния ПУП-ПЗ попада в зона Жилищна територия с преобладаващо застрояване с малка височина. В тази зона /територия/ е допустимо изграждане на търговски обекти и такива за обществено обслужване. Предвиденото с процесния ПУП-ПЗ изменение е промяна в предназначението от ниско етажно жилищно застрояване в за друг обществен обект, като са спазени градоустройствените параметри и технически показатели за зоната, съгласно действащия план за населеното място. Същото не засяга регулационните граници на ПИ, собственост на оспорващия, нито намалени отстояния до него при предвижданията на процесния ПУП ПЗ, поради което не се изисква неговото съгласие за разрешаване и одобряване на изменението. Такова съгласие не е нормативно изискуемо и за разрешаването на строителството в имота, предмет на процесния ПУП ПЗ и процесното разрешение за строеж. Последното е съответно на предвидено изменение в процесния ПУП ПЗ и отговаря на изискванията за строежите, заложени в действащата нормативна уредба. Настоящата съдебна инстанция не установи допуснати от първостепенния съд нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е предоставил възможност на страните да ангажират доказателства за твърденията си, приетите доказателства са допустими и са относими към правния спор, обсъдени са от съда, който е постановил мотивиран съдебен акт. Не е налице необоснованост на съдебното решение. Релевантните за спора факти са установени от събраните в административното и съдебно производство доказателства, като въз основа на същите са извършени мотивирани и логически издържани правни изводи. По изложените мотиви оспореното съдебно решение е валидно, допустимо, правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,