Решение № 12204 от 11.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14463/2017 г.

Решение № 12204 от 11.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14463/2017 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" – Кърджали (ОД на ДФЗ), подадена чрез ст. юрк. Д. Попов, срещу решение № 175 от 6.11.2017 г., постановено по адм. дело № 171/2017 г. от Административен съд – Кърджали. С него съдът е обявил за нищожно Уведомително писмо за отхвърляне на плащанията с изх. № 01-093-6500/61 от 5.03.2014 г., издадено от Вр. И. Д. директор на Областна дирекция – Кърджали на ДФ "Земеделие" и е изпратил преписката на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за ново произнасяне. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно като се сочат и трите касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се съображения, че на основание чл. 20а, чл. 21 ЗПЗП и чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на ДФЗ, изпълнителният директор на ДФЗ е делегирал конкретни правомощия на директорите на областни дирекции да издават заповеди, включително и такива за одобрение или отказ за изплащане на финансова помощ по заявки за плащане на заявленията за подпомагане по мярка 112 "Създаване на стопанства на млади фермери" за първо и второ плащане, съгласно Наредба № 9 от 3.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (Наредба № 9 от 3.04.2008 г.). Съдът, според касатора, бил обсъдил разпоредбата на чл. 20а ЗПЗП в приложимата й редакция, но неправилно тълкувал разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на ДФЗ, от който произтичала възможността за делегиране на правомощия на директорите на областни дирекции на фонда. Именно на това основание процесното уведомително писмо било издадено от компетентен орган. Иска се отмяна на решението, както и присъждане на разноски. Ответникът – М. Сюлейман в писмен отговор по касационната жалба и в открито съдебно заседание чрез процесуалния си представител, адв. С. Мехмедали, изразява становище за нейната неоснователност. Прави искане за оставяне на обжалваното решение в сила. Претендира и разноски. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционното съдебно решение следва да се остави в сила, тъй като не били налице сочените в жалбата основания. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира подадената в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна касационна жалба за процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна. Производството пред административен съд-Кърджали е било образувано по жалба на М. Сюлейман от [населено място], общ. [община], обл. [област], срещу Уведомително писмо за отхвърляне на плащания с Изх. № 01-093-6500/61 от 5.03.2014 г., издадено от Вр. И. Д. Директор на Областна дирекция – Кърджали на ДФ "Земеделие". С него е отказано изплащането на финансова помощ на М. Сюлейман по договор № 09/112/04377 от 12.02.2010 г., договорът е прекратен, като е разпоредено и връщане на получените по него суми. С обжалваното решение съдът е обявил това уведомително писмо за нищожно и е изпратил преписката за ново произнасяне на компетентния орган - изпълнителния директор на ДФЗ. За да постанови този резултат е приел, че процесното уведомително писмо не е издадено от компетентен орган. Позовал се е на разпоредбите на чл. 11, ал. 2, т. 4, чл. 20 и чл. 20а ЗПЗП (в приложимата й редакция), на чл. 26, ал. 1, т. 3 и чл. 33, ал. 1 от Наредба № 9 от 3.04.2008 г., уреждаща условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. Стигнал е до извод, че към момента на издаване на уведомителното писмо не е предвидена законова възможност изпълнителният директор на фонда да делегира правомощия на друг орган, включително и тези за одобрение или отказ за изплащане на финансова помощ по заявки за плащане на заявленията за подпомагане по мярка 112. Решението е правилно. Съгласно § 1, т. 1 ДР на АПК, административен орган е органът, който принадлежи към системата на изпълнителната власт, както и всеки носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон. По силата на чл. 4, ал. 1 АПК, в който е заложен принципът на законност, административните органи действат в рамките на правомощията си, установени от закона. Такъв орган в областта на подпомагането на земеделските производители, по силата на чл. 20а във вр. с чл. 11 и чл. 11а ЗПЗП е изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", който е и изпълнителен директор на Разплащателна агенция. Предоставянето временно и частично на част от правомощията на друго длъжностно лице или орган, следва да е допуснато от същия закон. В ЗПЗП, който е специалният закон не се съдържа разпоредба, позволяваща на овластения с този закон орган да делегира правомощията си, произтичащи от него. Оттук следва, че изпълнителният директор на фонда към датата на издаване на процесния административен акт е бил единственият носител на учредените му чрез закона административни правомощия. След като този или друг равен или по-висок по степен закон не позволява делегация на притежаваните правомощия, обжалваната заповед се явява издадена от некомпетентен орган. Тук е мястото да се отбележи, че делегирането на правомощия е възможност, която може да бъде уредена само със закон. Делегацията на правомощия за първи път е уредена на законово ниво с допълването на чл. 20а от ЗПЗП с новите ал. 3 и 4, обнародвани в ДВ, бр. 12 от 2015 г. Посочените разпоредби са публикувани на 13.02.2015 г. и с оглед общото правило на чл. 5, ал. 5 от Конституцията на Република България за влизане в сила на нормативните актове, същите са приложимо право, считано от 17.02.2015 г. Процесното уведомително писмо е издадено на 5.03.2014 г. С ТР № 4/2004 г. по т. д. № 4/2002 г. Общото събрание на съдиите от ВАС, приема, че делегирането представлява възможност, предвидена в закона, временно - за определен случай или период от време, съгласно конкретната обстановка и преценката на горестоящ административен орган, той да предостави част от правомощията си на някой от подчинените му органи. Подчиненият орган издава административни актове въз основа на това специално овластяване от органа, в чиято компетентност поначало е решаването на съответния проблем. Това означава, че не всеки административен орган и не във всички случаи, може да делегира предоставените му със закон правомощия, като за това е необходимо в съответния закон изрично да е предвидена такава възможност. В случая компетентността на издателя на оспорения административен акт не може да бъде изведена и от разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на Държавен фонд "Земеделие", както твърди касаторът. Устройственият правилник на ДФ "Земеделие" предвижда делегиране на правомощията на изпълнителния директор на други лица, но използването на тази възможност не води до валидното им предоставяне, доколкото това не е уредено в приложимия специален закон. В тази връзка следва да се отбележи, че макар и през годините практиката на Върховния административен съд - трето и четвърто отделение по основния за спора въпрос да е противоречива, от 2015 г. и 2016 г. съдебните състави и от двете отделения приемат, че актовете на директорите на областни дирекции на ДФЗ преди допълнението на чл. 20а ЗПЗП от 2015 г. са издадени от административен орган без материална компетентност и са нищожни. В този смисъл са: решение № 3812 от 28.03.2017 г. по адм. дело № 6763/2016 г.; решение № 6557 от 2.06.2016 г. по адм. дело № 11899/2015 г.; решение № 1815 от 12.02.2018 г. по адм. дело № 4534/2017 г.; решение № 1100 от 30.01.2015 г. по адм. дело № 13163/2013 г.; решение № 6884 от 10.06.2015 г. по адм. дело № 4668/2015 г.; решение № 7268 от 15.06.2016 г. по адм. дело № 429/2016 г.; решение № 1750 от 10.02.2017 г. по адм. дело № 4992/2016 г. и др. на Върховния административен съд, четвърто отделение. Във всички тях безпротиворечиво е прието, че преди 2015 г. делегация на правомощия от страна на изпълнителния директор на ДФЗ по отношение на негови подчинени не е възможна. Този извод се налага и с оглед последната редакция на чл. 20а, ал. 4 ЗПЗП, обн. ДВ бр.12/2015 г. Именно с тази редакция изрично се предвиди възможност за делегиране на правомощията на изпълнителния директор на ДФЗ, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане. Към момента на издаване на оспорената заповед приложимият специален закон не е предвиждал такава възможност, поради което изводът на първоинстанционният съд, че уведомително писмо за отхвърляне на плащанията с изх. № 01-093-6500/61 от 5.03.2014 г., издадено от Вр. И. Д. директор на Областна дирекция – Кърджали на ДФ "Земеделие" не поражда целения правен резултат, е законосъобразен. По изложените съображения, като е приел, че административният акт е издаден при липса на компетентност, Административен съд-Кърджали е постановил решение, което като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, искането на процесуалния представител на касатора за присъждане на разноски като неоснователно следва да бъде оставено без уважение. На основание чл. 143, ал. 3 АПК искането на ответника за присъждане на разноски следва да бъде уважено. Същото е своевременно направено, а разноските са доказани в размер на 1530 лв. по силата на представения по делото договор за правна защита и съдействие. Представен е и списък на разноските по чл. 80 ГПК. Предвид това, касаторът следва да заплати на М. Сюлейман разноски в размер на 1530 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,