Решение № 12568 от 25.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3396/2019 г.

Решение № 12568 от 25.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3396/2019 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" (БДИБР) срещу решение № 228 от 18.01.2019 г., постановено по адм. дело № 358/2017 г. по описа на Административен съд – Сливен, с което е отменен акт за установяване на публично държавна вземане (АУПДВ) № 79 от 3.10.2017 г., издаден от директора на БДИБР, с който е установено по основание и размер задължение като дължима такса за водовземане от подземни води, както следва: б. "А" - По Разрешително № 301135 от 15.11.2005 г. за отчетен период от 1.01.2011 г. до 31.12.2013 г. дължима такса в размер на главница 16 837.66 лв., ведно с дължима лихва за периода на забава в общ размер на 7 099.92 лв.; б. "Б" - По разрешително № 31510111 от 27.11.2008 г. за отчетен период от 1.01.2010 г. до 31.12.2016 г. дължима такса в размер на главница 15 509.72 лв., ведно с дължима лихва за периода на забава общо в размер на 6 171.38 лв. и б. "В" - По разрешително № 300938 от 12.07.2005 г. за периода от 1.01.2010 г. до 31.12.2016 г. дължима такса в размер на 14 123.40 лв., ведно с дължима лихва за периода на забава общо в размер на 4 183.75 лв., като незаконосъобразен и Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" гр. Пловдив е осъдена да заплати на "Водоснабдяване и канализация - Сливен" ООД, сумата от 3 890 лв., представляващи направени по делото разноски. Касаторът твърди, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът неправилно е кредитирал заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза (СТЕ) и въз основа на него неправилно е приел, че административния орган е начислил такса за водовземане от водоизточник, който не е ползван за водоснабдяване. Твърди, че такса за водовземане се дължи, не само когато ползвателят има издадено разрешително, но и в случаите, когато използва води от други източници без основание, съобразно разпоредбата на § 9 ПЗР на ЗВ. Иска отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на АУПДВ. Ответникът по касация – "Водоснабдяване и канализация - Сливен" ООД, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Иска присъждане на разноските за касационната съдебна инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С оспореният пред първоинстанционния съд АУПДВ са установени в тежест на "Водоснабдяване и канализация - Сливен" ООД задължения като дължима такса за водовземане от подземни води, както следва: б. "А" - По Разрешително № 301135 от 15.11.2005 г. за отчетен период от 1.01.2011 г. до 31.12.2013 г. дължима такса в размер на главница 16 837.66 лв., ведно с дължима лихва за периода на забава в общ размер на 7 099.92 лв.; б. "Б" - По разрешително № 31510111 от 27.11.2008 г. за отчетен период от 1.01.2010 г. до 31.12.2016 г. дължима такса в размер на главница 15 509.72 лв., ведно с дължима лихва за периода на забава общо в размер на 6 171.38 лв. и б. "В" - По разрешително № 300938 от 12.07.2005 г. за периода от 1.01.2010 г. до 31.12.2016 г. дължима такса в размер на 14 123.40 лв., ведно с дължима лихва за периода на забава общо в размер на 4 183.75 лв. Актът е издаден на основание чл. 195б, ал. 1 от Закона за водите (ЗВ), във вр. с чл. 195б, ал. 2 ЗВ, във вр. с чл. 194, ал. 1, т. 1 б "б" ЗВ и чл. 194, ал. 2 ЗВ. За да постанови спорното решение, с което е отменил процесния АУПДВ, административният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, ведно със заключенията на вещите лица по Съдебно-счетоводната експертиза (ССЕ) и Съдебно-техническата експертиза (СТЕ) и въз основа на тях е приел, че по Разрешително № 301135 от 15.11.2005 г., Разрешително № 31510111 от 27.11.2009 г. и Разрешително № 300938 от 12.07.2005 г., водното количество по разрешителните е 0.00 лв., тъй като от посочените в разрешителните водоизточници не са ползвани водни количества, поради което за същите не се дължи такса за водоползване. Първоинстанционното решение е правилно. Неоснователен е доводът на касатора, че съдът неправилно е кредитирал заключението на вещото лице по СТЕ и въз основа на него неправилно е приел, че административния орган е начислил такса за водовземане от водоизточник, който не е ползван за водоснабдяване. Административният съд е обсъдил подробно всички събрани по делото доказателства и въз основа на тях правилно е установил фактическата обстановка по делото. Съдът правилно е кредитирал заключението на вещото лице по СТЕ, като обективно и съответстващо на събраните по делото доказателства. Разрешително № 301135 от 15.11.2005 г. е издадено за водовземно съоръжение от четири броя каптирани извори, разположени съответно в землището на с. Кортен, общ. Нова Загора. Административният съд правилно е приел, че от събраните по делото доказателства и от заключението на вещото лице по СТЕ се установява, че от 2010 г. от тези водоизточници не са ползвани водни количества, поради което за тях не се дължи и такса за водоползване. Разрешително № 31510111 от 27.11.2009 г. е издадено за водовземане от подземни води от един брой каптирани извор за питейно - битовото водоснабдяване на с. Еленово, като протокола е отразено, че към момента на проверката поради недостатъчния дебит от водоизточника не вземат водни количества. Разрешително № 300938 от 15.11.2005 г. е издадено за водовземно съоръжение от три броя каптирани извори, разположени съответно в землището на с. Асеновец, общ. Нова Загора. При проверката на място вещото лице е установило, че каптираните извори са разположени в имоти в землището на с. Асеновец и същите не функционират от преди 2010 г., а водоснабдяването се осъществява от ЦПС "Червенаково"; монтирано е измервателно устройство, което не работи; Експертът изтъква, че в протокол № CJI 315/24.10.2012 г. на служителите на БД ИБР е отразено, че поради недостатъчния дебит водоизточника не се използва, а водоснабдяването се осъществява единствено от ПС "Червенаково", където е монтирано измервателно устройство. По тези съображения съдът правилно е приел, че от 2010 г. от тези водоизточници не са ползвани водни количества, поради което не се дължи и такса за водоползване по това разрешително. Мотивите на административния съд са правилни и се споделят и от настоящия състав. Неоснователно е и твърдението на касатора, че такса за водовземане се дължи, не само когато ползвателят има издадено разрешително, но и в случаите, когато използва води от други източници без основание, съобразно разпоредбата на § 9 ПЗР на ЗВ. Действително по делото е установено, че дружеството е използвало води от други източници без основание, но по отношение на тези източници административния съд е посочил, че за тях има издадени на дружеството отделни разрешителни и АУПДВ. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед резултата по делото и своевременно направеното искане от страна на ответника по касационната жалба, на последния се дължат разноски съгласно представения списък. Воден от горното, Върховният административен съд, осмо отделение