Решение № 5272 от 9.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10833/2017 г.

Решение № 5272 от 9.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10833/2017 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на СНЦ "Сдружение на композитори, автори на литературни произведения, свързани с музика и музикални издатели за колективно управление на авторски права -МУЗИКАУТОР", със седалище град С., представлявано от изпълнителния му директор И. Димитров против решение № 4454/04.07.2017 година, постановено по адм. дело № 4477/2017 година на Административен съд С. - град /АССГ/. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът – Главният секретар на Министерство на културата не е взел становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. С оспореното решение АССГ е отхвърлил жалбата на СНЦ "Сдружение на композитори, автори на литературни произведения, свързани с музика и музикални издатели за колективно управление на авторски права - МУЗИКАУТОР" срещу отказ да бъде предоставена обществена информация, обективиран в уведомление изх. № 97-00-7/23.02.2017 година на Главния секретар на Министерство на културата, с което е отказан достъп до обществена информация по негово заявление вх. № 97-00-7/20.01.2017 година. Първоинстанционният съд е установил, че със заявление вх. № 97-00-7/20.01.2017 година СНЦ "Сдружение на композитори, автори на литературни произведения, свързани с музика и музикални издатели за колективно управление на авторски права - МУЗИКАУТОР" е поискало от министъра на културата да му бъде предоставен достъп до обществена информация, както следва по т. I: 1. Въз основа на какви документи (официални и неофициални), мотиви, анализи, становища, проучвания и всякаква друга информация са формирани дадени указанията в писмо на Министерство на културата /МК/ до МУЗИКАУТОР с изх. № 62-00-397/05.12.2016 г. - относно необходимостта от предоставяне на становище от МУЗИКАУТОР по становище на БНР във връзка със заявление на МУЗИКАУТОР за утвърждаване на размера на дължимите възнаграждения, дължими от БНР, с вх. № 62-00-397/04.11.2016 г., респ. относно необходимост от предоставяне на коригиран вариант на съдържащото се в горното заявление предложение за размери на възнагражденията и приложените към него методика и икономическа обосновка; 2. Копия на документите (официални и неофициални), мотивите, анализите, становищата по т. 1; 3. Въз основа на какви документи (официални и неофициални), мотиви, анализи, становища, проучвания и всякаква друга информация са формирани дадени указанията в писмо на МК до МУЗИКАУТОР с изх. № 62-00-397/03.01.2017 г., относно необходимостта от съгласуване с БНР на депозираните от МУЗИКАУТОР в МК документи със заявление на МУЗИКАУТОР за утвърждаване на размери на възнагражденията, дължими от БНР, с вх. № 62-00-397/04.11.2016 г.; 4. Копия на документите (официални и неофициални), мотивите, анализите, становищата по т. 3; 5. Налични ли са документи и информация, които обосновават различния подход на МК и приложените от него различни процедурни правила за утвърждаване на размерите на възнагражденията, дължими от частните радиооператори, по заявление на МУЗИКАУТОР с вх. № 62-00-396/04.11.2016 г. и за утвърждаване на размерите на възнагражденията, дължими от БНР, по заявление на МУЗИКАУТОР с вх. № 62-00-397/04.11.2016 г.; 6. Копие от документите и извлечения от информацията по т. 5; 7. Кои са лицата, изготвили/участвали в изготвянето на документи (официални и неофициални), мотиви, анализи, становища, проучвания и всякаква друга информация по т. 1, както и каква длъжност са заемали към момента на тяхното изготвяне; 8. Кои са лицата, изготвили/участвали в изготвянето на документи (официални и неофициални), мотиви, анализи, становища, проучвания и всякаква друга информация по т. 2, както и каква длъжност са заемали към момента на тяхното изготвяне; 9. Кои са лицата, изготвили/участвали в изготвянето на писмо на МК до МУЗИКАУТОР с изх. № 62-00-397/05.12.2016 г., както и каква длъжност са заемали към момента на изготвянето му; 10. Кои са лицата, изготвили/участвали в изготвянето на писмо на МК до МУЗИКАУТОР с изх. № 62-00-397/03.01.2017 г., както и каква длъжност са заемали към момента на изготвянето му. Със заявлението е посочено, че по т. II се иска алтернативно: 1. Кои са документите (официални и неофициални), мотиви, анализи, становища, проучвания и всякаква друга информация, въз основа на които са формулирани указанията в цитираните писма на МК до МУЗИКАУТОР по т. I. 1 и 3; 2. Описание на съдържанието и данните в документите (официални и неофициални), мотиви, анализи, становища, проучвания и всякаква друга информация, въз основа на които са формулирани указанията в цитираните писма на МК до МУЗИКАУТОР по т. I. 1 и 3; 3. Кои са документите и информацията, които обосновават различен подход на МK и приложените от него различни процедурни правила за утвърждаване на размерите на възнагражденията, дължими от частните радиооператори, по заявление на МУЗИКАУТОР с вх. № 62-00-396/04.11.2016 г. и за утвърждаване на размерите на възнагражденията, дължими от БНР, по заявление на МУЗИКАУТОР с вх. № 62-00-397/04.11.2016 г.; 4. Описание на съдържанието и данните в документите и информацията, които обосновават различен подход на МК и приложените от него различни процедурни правила за утвърждаване на размерите на възнагражденията, дължими от частните радиооператори, по заявление на МУЗИКАУТОР с вх. № 62-00-396/04.11.2016 г. и за утвърждаване на размерите на възнагражденията, дължими от БНР, по заявление на МУЗИКАУТОР с вх. № 62-00-397/04.11.2016 година. В оспореното решение изх. № 97-00-7/23.02.2017 г. административният орган не е разрешил достъп до обществена информация, като е изложил мотиви, че исканата информация не представлява "обществена информация" по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, а по своята същност поисканата информация представлява административното обслужване на граждани по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗДОИ във вр. с § 1, т. 1 от Закона за администрацията. В мотивите на решението е прието, че оспореният изричен отказ е законосъобразен, като издаден в съответствие с разпоредбите на чл. 38 и 39 от ЗДОИ, който задължават субектите по чл. 3 от закона да се произнесат с мотивирано решение в законоустановения срок по подаденото заявление за достъп до обществена информация дори и в случаите на отказ тя да бъде предоставена. Прието е също така, че исканата информация не представлява "обществена информация" по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, както и че органът като задължен субект по чл. 3 от ЗДОИ няма задължение да предоставя на заявителя исканата информация. Допълнително са изложени съображения, според които е налице друг ред за получаване на исканата информация. По тези съображения жалбата срещу изричния отказ е отхвърлена като неоснователна. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно. Разпоредбите на ЗДОИ уреждат обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация. При анализа на законовите разпоредби досежно реализацията на тези отношения се налага изводът, че задълженият субект по чл. 3 от същия закон дължи мотивирано писмено произнасяне. Този извод се потвърждава от изричните разпоредби на чл. 28, ал. 2 - изискваща писмено уведомяване на заявителя за взетото решение, чл. 38 и чл. 39 - въвеждащи изисквания за форма и съдържание на административното решение, връчване на решението за отказ за предоставяне достъп до обществена информация. Налице е законов императив за писмено произнасяне по заявлението, включително и при отказ. Законът за достъп до обществена информация не поставя издаването на решения за достъп до обществена информация в компетентност на определени държавни органи, нито въвежда специална спрямо възложената им с други закони материална компетентност. Както предвижда чл. 3, ал. 1 ЗДОИ, този закон се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи или органите на местното самоуправление в Р. Б.. От това следва, че всеки държавен орган може да вземе решение, свързано с достъп до обществена информация, стига поисканата информация да се създава или съхранява от него. Според чл. 28, ал. 2 ЗДОИ органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение. В мотивите на решението на АССГ неправилно е прието, че исканата информация от заявлението не е обществена. Съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ държавният орган по чл. 3, съхраняващ информацията или упълномощено лице, и в случая това е главният секретар на Министерство на културата е длъжен да предостави съхраняваната в Министерство на културата обществена информация, която ще даде възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на този задължен субект. Исканата информация е обществена по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ. Законодателят е дал легална дефиниция на понятието обществена информация. Една информация е обществена, когато са налице две визирани в правната норма кумулативни изисквания - да е свързана с обществения живот в страната и да дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Не е налице легално определение на понятието обществен живот, но то е с достатъчно ясно съдържание - живота на обществото като група хора. С оглед на това всяка информация, която е свързана с живота на обществото като група хора има характер на обществена информация. Но за да е налице обществена информация е необходимо не само информацията да е свързана с живота на група хора, но и да дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение за дейността на задължения субект. Тоест, информацията трябва да е обвързана с правомощията и дейността на органа, защото само тогава тя би могла да притежава исканата от закона специална цел. В случая тази информация е свързана именно с дейността на Министерство на културата и чрез нея гражданите могат да си съставят мнение за тази дейност на задължения субект. Заявителят обаче не иска искане с целите на ЗДОИ, а молбата му представлява питане за извършване на конкретни административно процесуални действия по конкретен случай, във връзка с подадено от него заявление по чл. 40е, ал. 6 (отм.) от Закона за авторското право и сродните му права от СНЦ "Сдружение на композитори, автори на литературни произведения, свързани с музика и музикални издатели за колективно управление на авторски права - МУЗИКАУТОР" с вх. № 62-00-397/04.11.2016 г. до министъра на културата за утвърждаване на размера на възнагражденията, дължими от Българското национално радио, до които е регламентиран друг законов ред. В съответствие с разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗДОИ всеки гражданин на Р. Б. има право на достъп до обществена информация при условията и по реда, определени в този закон освен ако в друг закон е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация. В конкретния случай специалният ред за получаване на поисканата информация е този уреден в Закона за авторското право и сродните му права. Ето защо като прави извод, че оспореният акт е съответен на материалноправните норми на ЗДОИ първоинстанционният съд постановява решение съответно на материалния закон. Доводите, свързани с надделяващ обществен интерес, са неоснователни. Наличието на такъв интерес следва да се преценява когато исканата информация следва да бъде предоставена по реда на ЗДОИ. В случая поставените въпроси не са искане за представяне на обществена информация, по съображенията изложени по-горе и редът на ЗДОИ е неприложим. Поради изложеното решението на АССГ, като обосновано, съответстващо на разпоредбите на материалния закон и постановено при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Разноски от касационния ответник не са претендирани пред касационната инстанция, поради което такива не следва да бъдат присъдени. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение