Решение № 4871 от 20.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8162/2016 г.

Решение № 4871 от 20.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8162/2016 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Н. В. - 7Н" със седалище в гр. Х., против решение № 518 от 18.05.2016 г., постановено по адм. дело № 1033/2015 г. на Административен съд С. - област. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение, с което да бъде обявена за нищожна заповед № 762/26.08.2015 г. на кмета на община Е. П., при евентуалност - същата заповед да бъде отменена. Ответникът - кметът на община Е. П., чрез пълномощника си адв. О. Б., в съдебно заседание оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Върховният административен съд намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в първоинстанционното производство и в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд С. - област е било образувано по жалба на ЕТ "Н. В. - 7Н" срещу заповед № 762/26.08.2015 г. на кмета на община Е. П.. С нея на основание чл. 44, ал. 1, т. 1 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), чл. 35, ал. 1 и ал. 6 от Закона за общинската собственост (ЗОС) и чл. 114, ал. 3 във връзка с чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от Наредба № 4 за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на ОбС - Е. П. (Наредба № 4), ЕТ "Н. В. - 7Н" е класиран на първо място в публичен търг с явно наддаване за продажба на недвижим имот, частна общинска собственост, представляващ незастроен УПИ II-451 - за СТД (складова и търговска дейност ), в кв. 88, по плана на с. Н. хан, община Е. П., целият с площ от 4 761 кв. м. Със същата заповед на кмета на община Е. П. е наредено имотът да се продаде на ЕТ "Н. В. - 7Н" на цена от 103 550.00 лв., с посочени в заповедта режийни разноски, местен данък и данък добавена стойност. С оспорваното решение № 518 от 18.05.2016 г., постановено по адм. дело № 1033/2015 г. на Административен съд С. - област, е отхвърлена жалбата на ЕТ "Н. В. - 7Н" против заповед № 762/26.08.2015 г. на кмета на община Е. П.. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган по чл. 35 от ЗОбС - кмета на община Е. П., в изискуемата писмена форма, посочени са относимите правни разпоредби от ЗМСМА, ЗОбС и Наредба № 4, както и са изложени фактически съображения за нейното издаване, като е направено пълно описание на процедурата по провеждане на търга, в съответствие с материалния закон. Съдът е счел, че не са налице нарушения на административнопроизводствените правила на Наредба № 4 на ОбС - Е. П.. Първоинстанционният съд е счел за неоснователни възраженията на ЕТ "Н. В. - 7Н", че не е имал воля за участие в търга. Приел е, че търгът е законосъобразно проведен с участието в търга на пълномощник на ЕТ "Н. В. - 7Н", редовно упълномощен с нотариално заверено пълномощно. Обжалваното решение е правилно. Не са допуснати твърдените от касатора касационни отменителни основания. Установява се, че касаторът е участвал в търга за имота чрез пълномощник В. Г. П., редовно упълномощен от касатора с пълномощно per. № 5599 от 26.08.2015 г., заведено от Л. Х. - нотариус с район PC Е. П.. С посоченото пълномощно касаторът е упълномощил В. Г. П. да го представлява "пред всички общини на територията на Р. Б. във връзка с предлагането за продажба" на два имота, единият от които е този, за който е проведен търга. Ясно е, че процесния имот се е предлагал за продажба чрез търг. С оглед на това е неоснователно оплакването на касатора, че В. Г. П. не е бил упълномощен да участва в търга. Въпреки че заявлението за участие в търга не е подписано от касатора, явяването на пълномощника на търга и направеното наддавателно предложение от пълномощника (в размер на 103 550.00 лв., което е по-високо от първоначално определената тръжна цена на имота), явно обективират волята на ЕТ "Н. В. - 7Н" (изразена чрез пълномощника В. П.) за участие в търга. Това се подкрепя и от представените на тръжната комисия документи на ЕТ "Н. В. - 7Н" за участие в търга, включително и документите за закупена тръжна документация и за внесения депозит за участие в търга в размер на 5000 лв. Поради представените всички документи за участие и направеното наддавателно предложение, законосъобразно помощната комисия е класирала на първо място единствения участник ЕТ "Н. В. - 7Н". Въз основа изготвения от комисията протокол, кметът на общината законосъобразно е издал оспорената заповед за определяне на спечелилия търга участник - ЕТ "Н. В. - 7Н" ЕООД. При тези данни административният съд правилно е приел, че жалбата е неоснователна. Затова решението на Административен съд С. - област като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото е основателно искането на кмета на община Е. П. за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Същите са своевременно поискани и доказани с приложения по делото договор за правна защита и съдействие от 10.04.2017 г. Заплатеното адвокатско възнаграждение е в размер на 500 лева. Направеното възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК от страна на касационния жалбоподател е неоснователно, тъй като адвокатското възнаграждение е в минималния размер според чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Затова то не следва да бъде намалявано. Предвид изхода на спора и съдържанието на разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК, искането на касатора за присъждане на разноски по делото, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение,