Решение № 12723 от 24.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6976/2016 г.

Решение № 12723 от 24.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6976/2016 г., III о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Съвета за електронни медии срещу Решение № 2626 от 18.04.2016 г., постановено по адм. дело № 5321/2015 г. по описа на Административен съд С.-град, с което касационният жалбоподател е осъден да заплати в полза на "Дарик радио" АД обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 344 лв., причинени от незаконосъобразно Наказателно постановление № РД-10-34/28.05.2013 г. на председателя на Съвета за електронни медии. Със същото решение касационният жалбоподател е осъден да заплати законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното плащане, мораторната лихва в размер на 83,02 лв. от датата на отмяна с влязло в сила съдебно решение на наказателното постановление до датата на подаване на исковата молба, както и разноските по водене на делото в размер на 497 лв., от които 25 лв. държавна такса, 100 лв. възнаграждение за вещо лице и 372 лв. адвокатско възнаграждение. В касационната жалба са изложени доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли предявеният иск. В съдебно заседание процесуалният представител на касационния жалбоподател поддържа касационната жалба на изложените в нея основания. Ответникът не изпраща процесуален представител. Представя писмени бележки за неоснователност на касационната жалба, моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и присъждане на разноски - адвокатско възнаграждение в размер на 390 лв. с ДДС съгласно представен списък. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба по съображения, че доказателствата за плащане на адвокатското възнаграждение за първи път са представени в исковото производство и не се установява причинно- следствената връзка между твърдените разноски и отмененото наказателно постановление. Като обсъди становищата на страните и представените по делото доказателства, настоящата инстанция установи следното: Касационната жалба е подадена срещу решение, което подлежи на обжалване, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. По същество касационната жалба е основателна. С обжалваното решение Административен съд С.- град е осъдил Съвета за електронни медии по предявен иск по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) да заплати обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 1 344 лв., изразяващи се в направени разноски за адвокатска защита в съдебно производство, приключило с решение за отмяна на Наказателно постановление № РД-10-34/28.05.2013 г. на председателя на Съвета за електронни медии. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че са налице кумулативно изискуемите законови предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на държавата. Настоящата инстанция счита, че постановеното решението е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон - чл. 209, т. 3, предложение 1 от АПК. Изводите на съда за наличието на вреди и причинно-следствената им връзка с отмененото наказателно постановление не се подкрепят от събраните по делото доказателства. По делото единствено е безспорно установено, че е налице отменен с влязло в сила съдебно решение акт - наказателно постановление, при което е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Този акт, макар и да не представлява индивидуален административен акт по смисъла на 21 от АПК, е издаден при упражняване на санкционираща административна дейност. Не е доказано обаче от ищеца наличието на реално причинени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на отмененото наказателно постановление, нито причинно-следствената връзка между вредите и отмененото наказателно постановление. По делото, приключило с отмяна на обжалваното наказателно постановление, правната защита на ищеца е осъществена от адвокат, чиято представителна власт произтича от представени пълномощни за всяка инстанция поотделно. За касационната инстанция е представен и договор за правна помощ. Не са представени обаче доказателства за плащане на адвокатското възнаграждение. Такива за първи път са представени в исковото производство, като видно от датите на извършените плащания по банков път тези плащания за извършени след приключване на устните състезания пред въззивната инстанция и съответно касационната инстанция - устните състезания пред СРС са приключили на 12.12.2013 г., а плащането е извършено на 30.12.2013 г.; устните състезания пред АССГ са приключили на 26.09.2014 г., а плащането е извършено на 01.10.2014 г. Представянето на доказателства за извършено плащане на разноски извън рамките на производството, във връзка с което се претендират, след приключването му с постановено решение по спора, не основава наличие на реално причинени вреди от отменения по съдебен ред акт, съответно право на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено поради наличие на касационното основание по чл. 209, т. 3, предложение 1 от АПК и вместо него следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което да се отхвърли изцяло предявената искова претенция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, трето отделение