Решение № 12533 от 14.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5128/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи срещу решение 1572/10.03.2023 г., постановено по адм. д. 9194/2022 г. по описа на Административен съд - София-град (АССГ). Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение, като твърди, че е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано - касационни основания по чл. 209, ал. 3 от АПК, поради което иска да бъде отменено и да бъде постановено друго по същество на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата против негова Заповед 8121К-11335/20.09.2022 г. Не претендира заплащане на разноски. Ответникът Е. Енев, редовно призован за съдебно заседание, не се е явил и не е изразил становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба като подадена от страна по делото, в срок е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение 1572/10.03.2023 г., постановено по адм. д. 9194/2022 г. по описа на АССГ е отменена Заповед 8121К-11335/20.09.2022 г. (технически неточно записана с номер 8121К-21335 в диспозитива на съдебния акт) на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното правоотношение на Е. Енев за длъжността началник на отдел, считано от 20.09.2022 г. Административният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без допуснати съществени процесуални нарушения, но в противоречие на закона, защото не е установено по категоричен начин наличието на посочените в нея предпоставки на материалния закон. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 106, ал. 1, т. 5 от ЗДСл органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение с едномесечно предизвестие при придобито от служителя право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Тази хипотеза е различна от регламентираната в чл. 106, ал. 1, т. 6 от ЗДСл възможност да бъде прекратено служебното правоотношение на служител, чието служебното правоотношение е възникнало след като вече е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст, включително когато е упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Общите условията за придобиването на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст са определени в чл. 68 от КСО, в чл. 68а от КСО е предоставена възможност за получаване на пенсия в намален размер, а чл. 69 69в от КСО регламентират специфични хипотези за придобиване на право на пенсия от лица, упражняващи различни специфични видове труд. Съвместното тълкуване на всички тези разпоредби налага извод, че се прави разлика в придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от КСО и такова право по чл. 69 и сл. от КСО. По-благоприятният режим за пенсиониране по чл. 69 и сл. от КСО предполага специфичен труд, който е с по-голяма тежест и вредност, предоставящ допълнителна възможност само за изрично посочените лица да придобият и упражнят правото си на пенсия преди да са изпълнени за тях общите изисквания по чл. 68 от КСО (в същия смисъл решение 8964/27.09.2023 г., постановено по адм.д. 2778/2023 г. по описа на Върховния административен съд). Следователно освобождаването при условията на чл. 106, ал. 1, т. 5 ЗДСл може да бъде осъществено само когато са изпълнени изискуемите кумулативно материалноправни предпоставки по чл. 68 КСО като в този случай е без правно значение дали лицето е упражнило свое право, възникнало в някоя от другите специфични хипотези на КСО (в същия смисъл решение 9826/17.10.2023 г., постановено по адм.д. 3486/2023 г. по описа на Върховния административен съд). Ако лицето е упражнило своето право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от условията на възникване на това право, органът по назначаване разполага с правомощието по чл. 106, ал. 1, т. 6 от ЗДСл, но само ако правоотношението е възникнало след упражняване на правото на пенсия (в същия смисъл решение 11416/22.11.2023 г., постановено по адм.д. 7554/2023 г. по описа на Върховния административен съд). В случая пред първата инстанция по несъмнен начин е установена само възрастта на Е. Енев, която не е достатъчна за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от КСО. Обосновано АССГ е приел, че в изпратената административна преписка липсват каквито и да е било доказателства относно придобиването и/или упражняването на право на пенсия от Е. Енев, а докладните записки само възпроизвеждат правната разпоредба, но не съдържат конкретни факти, относими към конкретния служител и неговия пенсионен статут. Доказателства за факти, относими към този въпрос, са представени за първи път с касационната жалба (справка от 01.09.2022 г. за наличие на упражнено право на пенсия за осигурителен стаж и възраст) и в открито съдебно заседание на касационната инстанция (писмо изх.1029/21-2844#1/04.04.2023 г.). При съобразяване с чл. 220 от АПК и чл. 209, т. 3 от АПК касационната инстанция не разполага с правомощия да приеме за установени фактите, за които се отнасят тези доказателства. Непълнотата на доказателствата не съставлява касационно основание за отмяна, а в случая представените за първи път пред касационната инстанция писмени доказателства не са ангажирани пред АССГ въпреки изричните указания на съда и правилното разпределяне на доказателствената тежест в процеса. Тези доказателства не установяват касационно основание за отмяна на съдебното решение по смисъла на чл. 219, ал. 1 от АПК, защото не са останали несъбрани в резултата от процесуално нарушение, допуснато от съда, а са за установяване на факт, който е твърдян и пред първата инстанция, като релевантен за законосъобразността на оспорената заповед, но е останал недоказан поради процесуалното поведение на страните по делото. Допълнително изрично трябва да бъде посочено, че с оглед правното основание - чл. 106, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, посочено в оспорената заповед, административният съд е установил правилно всички относими към тази хипотеза факти, а именно, че с оглед възрастта на Е. Енев ([ЕГН]) за него все още не се е породило правото на осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от КСО. Следователно и от тази гледна точка при съобразяване с направеното вече разграничение между отделните хипотези на чл. 106, ал. 1 от ЗДСл, допълнително ангажираните доказателства за упражняване на право на пенсия през 2015 г. не биха променили крайния извод на съда за липса на предпоставки за издаване на заповед за прекратяване на служебно правоотношение на основание чл.106, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. Към 2015 г. служителят е бил на 50 години и обективно не е възможно да е придобил и упражнил право на осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68 от КСО, защото не е отговарял на критерия възраст, а само придобиването на право по чл. 68 от КСО съставлява основание за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 106, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. По изложените съображения настоящият касационен състав споделя извода на АССГ, че оспорената заповед е издадена при неизяснени релевантни за приложения материален закон факти. Останалите мотиви на първата инстанция относно липсата на другите основания по чл. 146 от АПК не се оспорват в касационната жалба и не е необходимо да бъдат изрично обсъждани по аргумент от чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК. Върховният административен съд извърши и служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, при която не констатира нищожност, недопустимост или нарушение на материалния закон при постановяване на обжалваното съдебно решение. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение като валидно, допустимо, правилно и постановено при отсъствието на наведените касационни основания за неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. По водене на делото пред настоящата инстанция ответникът не е направил разноски и непретендира заплащане на такива, поради което с оглед изхода на спора, разноски не следва да бъдат определяни. По изложените съображения Върховният административен съд, Пето отделение,