Решение № 4440 от 26.4.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Маркова, подадена чрез адвокат В. Василев, против решение 3719 от 06.06.2022 г. постановено по адм. дело 3296/2022 г. на Административен съд София - град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата й срещу решение ППН-01-167/2020 от 15.11.2021 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД). Касаторът Маркова оспорва съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл.209, т. 3 от АПК. Заявява, че съдът не е извършил правилна преценка и не е изложил мотиви относно показанията на разпитания пред него свидетел Йорданова, която заявила, че представителите на Риск трансфер ООД при посещенията си са снимали досиетата на служителите. С това е бил осъществен достъп до техните лични данни. Счита, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, като не е разгледал и обсъдил направеното оспорване на датите на представените от Риск трансфер ООД пълномощно и договор, но при произнасянето си се е позовал на тях. Посочва, че по делото не е установено разгласяване на търговска тайна от нея или други служители на Уестум България ЕООД и за това твърдението за такива техни действия не може да обоснове достъп до личните им данни. Намира за неправилна преценката на съда, че обработката на личните данни е било необходимо за изпълнението на договора на основание чл. 6, § 1, б. б и е от Общия регламент относно защитата на данните (ОРЗД, Регламент (ЕС) 2016/679), защото тя не е била страна по този договор и същият не е годно основание за достъп до нейните лични данни. По тези съображения иска отмяна на съдебното решение и решаване на спора по същество, като бъде установена незаконосъобразната обработка на личните й данни, респективно връщане на делото за разглеждане от друг състав при установено допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски по представен нарочен списък. Ответникът в настоящото производство Комисия за защита на личните данни (КЗЛД) чрез юрисконсулт К. Първанова, в писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна и моли да бъде отхвърлена, а оспореното съдебно решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът в настоящото производство Риск Трансфер" ООД чрез пълномощника адвокат Г. Вълков оспорва касационната жалба в съдебно заседание. Пледира за потвърждаване на решението на АССГ. Не претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С оспореното пред настоящата инстанция решение, АССГ е отхвърлил жалбата на М. Маркова срещу решение ППН-01-167/2020 от 15.11.2021 г. на КЗЛД, с което на основание чл. 38, ал. 3 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), жалбата с рег. ППН-01-167 от 27.02.2020 г., подадена от нея срещу Риск трансфер ООД е намерена за неоснователна и e оставена без уважение. За да постанови този резултат съдът, след цялостна преценка на доказателствата по делото, е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за решаването на спора, подвел е същите под относимите материалноправни норми тези на ЗЗЛД и Регламент (ЕС) 2016/679 и е формирал крайния извод за законосъобразност на оспорения акт, като е извършил проверка по всяко едно от основанията за оспорване по чл. 146 от АПК, в съответствие с изискването на чл. 168, ал. 1 от АПК. Решението е валидно, допустимо и правилно. Фактическите установявания в обжалваното решение кореспондират на събрания доказателствен материал, поради което касационната инстанция ги приема изцяло и не следва да ги преповтаря. Пред настоящата инстанция не бяха представени доказателства, опровергаващи установените от съда факти. Правилно решаващият съд, при коректно разпределена доказателствена тежест с разпореждането от 12.04.2022 г., е установил относимите към спора факти, въз основа на доказателствата събрани в производството пред административния орган и ангажираните допълнително в хода на съдебното производство доказателства. Противно на изложеното в касационната жалба, съдът е възприел правилно всички относими факти и не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение. Изводите му са последователни и логични, не си противоречат и се основават на правилен анализ на доказателствения материал. Съдебното решение не е необосновано. Съдът не е допуснал и твърдените в касационната жалба съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Доказателствената тежест е била разпределена между страните, дадени са съответните указания, предоставена им е възможност да направят своите доказателствени искания и да представят доказателствата на които основават твърденията си. Съдът е анализирал събраните доказателства и възраженията на страните, обсъдил ги е в мотивите към решението и въз основа на това е направил обосновани правни изводи. Първоинстанционният съд правилно е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган и в установената форма, при спазване на производствените правила. Не може да бъде споделено възражението на касатора за липса на мотиви в оспореното съдебно решение досежно установения чрез показанията на свидетеля Йорданова, достъп до личните данни на служителите на Уестум България ЕООД, осъществен от представителите на Риск трансфер ООД чрез снимане на досиетата им. АССГ е посочил, че дори да е налице такъв достъп, това е допустимо на основание чл. 6 от Регламент (ЕС) 2016/679. Следователно е налице аргумент в мотивите на съда, че наличието на този факт не променя крайния извод за липса на нарушение.