Решение № 233 от 5.07.2011 г. на ВКС по н. д. № 9/2011 г.

Решение № 233 от 5.07.2011 г. на ВКС по н. д. № 9/2011 г., II н. о., НК, докладчик съдията Биляна Чочева Касационното производство е образувано по жалби на подсъдимите Й. Н. Й. и С. К. В. против въззивно решение № 159/18.11.2010 г. на Варненския апелативен съд, НО, постановено по ВНОХД № 342/2010 г., с което е била потвърдена присъда № 21/17.06.2010 г. по НОХД № 202/2010 г. на Добричкия окръжен съд. С тази присъда подсъдимите Й. Н. Й. и С. К. В. са били признати за виновни в това, че в периода между 9.07.2009 г. и 15.07.2009 г., в гр. Добрич, в съучастие като съизвършители, В. като непълнолетна, но способна да разбира свойството и значението на извършваното и да ръководи постъпките си, отнели от владението на 85-годишната Р. Е. Д. един лев, блуза и долни гащи на обща стойност 23 лв., с намерение противозаконно да ги присвоят, като употребили сила и грабежът е бил придружен с убийство на пострадалата, поради което и на основание чл. 199, ал. 2, т. 2, пр. 1, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК във вр. с чл. 54 от НК на подсъдимия Й. е било наложено наказание 17 години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор, а на В. - 8 години лишаване от свобода на основание чл. 199, ал. 2, т. 2, пр. 1, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 63, ал. 2, т. 1 и чл. 60 от НК, което до навършване на пълнолетие да търпи в поправителен дом за момичета, а след това при строг режим в затвор или затворническо заведение от закрит пит. Окръжният съд е приспаднал предварителното им задържане, произнесъл се е по веществените доказателства, както и е възложил в тежест на подсъдимите да заплатят разноските по делото. В лично изготвената от подсъдимия Й. жалба се излага оплакване за наказанието, което се отчита за много завишено и се претендира намаляването му. Аналогично е оплакването и в саморъчната жалба на подсъдимата В., в която се изразява покаяние и молба за снизхождение. В с. з. пред ВКС подсъдимите лично и чрез служебните си защитници поддържат направените в жалбите оплаквания и искания. Допълнително, по отношение на Й. се иска съобразяване на психиатричния му проблем както и тежко семейно и имуществено състояние, а за В. - непълнолетието й към момента на извършване на деянието и тежкия живот, който е била принудена да води. Прокурорът от ВКП намира жалбите на подсъдимите за неоснователни. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: Касационните жалби на подсъдимите Н. и В. са неоснователни. Наложеното на подсъдимия Н. наказание за извършеното престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 2, пр. 1, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК е справедливо. То е било определено съобразно алтернативата по чл. 199, ал. 2 от НК, предвиждаща лишаване от свобода от 15 до 20 г., като при отмерването му на 17 години са били обсъдени и надлежно оценени съобразно тяхната тежест и значение всички обстоятелства, включени в обхвата на чл. 54 от НК. За да приеме, че това е точната мярка за наказателно въздействие, първоинстанционният съд, последван от въззивния, е отдал нужното значение както на индивидуалната тежест на извършеното, обусловена от неговата конкретна специфика и принос, изразил се в прилагане на значителна по степен агресия спрямо 85-годишната пострадала (нанасяне на множество тежки удари по тялото и главата, причинили й подробно посочени в мотивите увреждания, докато в същото време това е вършела и другата подсъдима, която в крайна сметка я е удушила) с оглед отнемане на незначителна сума пари и лични вещи, така и на останалите установени по делото отегчаващи и смекчаващи обстоятелства. В последната категория са били включени частичните признания, психично увреждане с оглед злоупотребата с алкохол и тежкото му битовото му съществуване, които добре са съпоставени с останалите данни за личността му, които не са били положителни - предходни осъждания за кражби, вкл. при опасен рецидив, за което е изтърпял наказание пред 1999 г. и лоши характеристични данни. Разгледани в тяхната цялостност всички посочени дотук данни за Й. са предпоставяли необходимост от продължително изолиране с оглед адекватното осъществяване на поправителния, а и превантивен ефект на наказанието, което при други случаи на ограничаване на свободата му не е било постигнато, а не на последно място и осигуряване на пълно съответствие между естеството на престъплението и следващата се за това санкция. В този аспект ВКС споделя разбирането, че определеното наказание в размер на 17 години лишаване от свобода, се явява съответно на извършеното и достатъчно за комплексното постигане на целите по чл. 36 от НК. Неоснователни са и доводите за явна несправедливост на наложеното на подсъдимата В. наказание, отмерено на 8 години лишаване от свобода на основание чл. 199, ал. 2, т. 2, пр. 1, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 63, ал. 2, т. 1 и чл. 60 от НК. Към момента на извършване на деянието тя е била на 17 години, което е изисквало параметрите на санкцията да бъдат лимитирани в пределите по чл. 63, ал. 2, т. 1 от НК - от 5 до 12 години. При определяне на посочения размер са съобразени всички обстоятелства, имащи тежест и значение за постигането на нужното съответствие между извършеното от нея деяние и следващата й се санкция, която да е достатъчна за постигане на целта по чл. 60 от НК. За смекчаващи обстоятелства са признати както данните за чисто съдебно минало, направени признания, облекчили разкриването на истината за случая, така и нелекото й детство, предизвикало несоциализирано разстройство на поведението й, а също и довело я до положението да води скитнически живот и проституира. Същевременно, при наличие на психическа годност да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, правилно е оценена индивидуалната тежест и обществена опасност на конкретната й проява с оглед значителния й принос за отнемането на личните пари и вещи на пострадалата, за което е упражнила грубо и високо по интензитет насилие, завършило с удушаване. Всичко това, наред с негативните й характеристични данни, законосъобразно са ориентирали, че за поправянето й е нужно тя да изтърпи наложеното й по размер наказание лишаване от свобода. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че не е налице касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК и въззивното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение