Решение № 3443 от 5.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1232/2019 г.
ВАСII отделение05.03.2020 г.докладчик Мартин Аврамов
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2088/15.11.2018 г. по адм. дело № 2873/2017 г. на Административен съд – Бургас. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 3443 от 5.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1232/2019 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.
"Билдинг Стройгруп" ООД обжалва Решение № 2088/15.11.2018 г. по адм. дело № 2873/2017 г. на Административен съд – Бургас, отменящо Заповед № 18-5840/10.08.2017 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър – Бургас в частта, с която е одобрено изменението в кадастралната карта и кадастралния регистър на гр. Обзор, състоящо се в промяна на границата на имота на "Векс" ЕООД с идентификатор 53045.502.362 със собствения на касатора ПИ 53045.502.520.
От ответниците началникът на СГКК – Бургас и З. Божков не изразяват становище по жалбата, "Векс" ЕООД е на позиция за нейната неоснователност.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на решението.
Касационната жалба е допустима, но неоснователна.
- Доводът на касатора, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по оспорването на "Векс" ЕООД в неговата цялост, а е отменил заповедта само частично, е неотносим към основанията по чл. 209 АПК за касиране на решението.
а. Ако съдът не се е произнесъл по цялото оспорване, тогава решението би било непълно и редът за защита е по чл. 176 АПК, а не чрез касационно обжалване на неизчерпващото предмета на делото решение.
б. Касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК би възникнало само ако съдът се е произнесъл извън обхвата на заявената с жалбата защита. В този случай съдебният акт в частта, надхвърляща пределите на сезирането, е недопустим и подлежащ на обезсилване – чл. 221, ал. 3 от кодекса.
в. Оспорващ пред АС – Бургас е ответникът в касационното производство. Затова, дори и оплакването да представляваше касационно основание, то би могло да се релевира от страната, засегната от пропуска на съда да постанови решение по целия спорен предмет. С възможност да предявява чужди права пред съда касаторът не разполага – чл. 26, ал. 2 ГПК вр. чл. 144 АПК.
- Мотивите на отменената заповед, противно на тезата в касационната жалба, не се съдържат в документацията по преписката, вкл. и в обяснителната записка към проекта за изменение на кадастъра, а изводът на съда за допуснато съществено процесуално нарушение по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК е правилен.
Изменението на кадастъра е наредено на основание чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР, т. е. в хипотезата на непълнота или грешка по смисъла на § 1, т. 16 ДРЗКИР. Административният орган въобще не е индивидуализирал елементите от фактическия състав на упражненото правомощие според приложената норма на ЗКИР, към които да бъдат съотнесени конкретни констатации относно границата между поземлените имоти и меродавния източник, предпоставящ правомерното й отразяване, в частност – отсъства очертана обективна връзка между фактическото положение в кадастралната карта и действителното им състояние с критериите за определянето му. Като последица, административният акт всъщност не съдържа фактическите основания за издаването му, спрямо които да се извърши съдебна проверка за неговата материална законосъобразност.
- Независимо от обсъдения порок на заповедта, тя е подлежала на отмяна и на друго, възприето и от съда, основание.
а. Разпоредената със заповедта промяна в кадастъра намалява площта на ПИ № 362 от 1002 кв. м. на 974 кв. м. Насрещните страни се легитимират с удостоверяващи правата им на собственост актове и са вписани в кадастъра като титуляри на съответните поземлени имоти, а позициите им по отношение на местоположението на границата не съвпадат.
б. Следователно, за частта от ПИ № 362, която е обект на изменението, е налице спор за материално право със съдържанието на понятието, дефинирано в § 1, т. 16 ДР на Наредба № РД-02-20-5 от 15 декември 2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. За да се приеме спорът за обективиран не е необходимо той да е предявен пред гражданския съд, а е достатъчно противоречието в твърденията на страните. При оспорването на заповедта пред административния съд то е несъмнено, а липсата на възражение против изменението на кадастъра в административното производство е без значение за този извод, след като не е постигнато съгласие между заинтересованите страни.
в. Съществуването на спора е отрицателно материалноправно условие на волеизявление по чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР за отстраняване на грешка или непълнота в ККР до разрешаването му по съдебен ред – по аргумент от чл. 54, ал. 2, изр. 1 ЗКИР. Проверката на източниците, удостоверяващи вещните права на заинтересованите страни, е извън компетентността на административния орган и на съда в това производство, тъй като спорът за права може да бъде решен само от общия съд.
г. Основание да се одобри промяната в ККР би възникнало или с влизането в сила на съдебно решение по спора за вещно право – чл. 53а, т. 1 ЗКИР или при постигане на съгласие със заинтересования собственик – чл. 52, ал. 1, т. 3 ЗКИР.
- Неоснователен е доводът за допуснато нарушение от съда, изразено в неудовлетворяване на искането за спиране на производството по делото до приключване на спора по законосъобразността на предходна заповед за изменение на КК за същата част от ПИ, по който е образувано адм. дело № 929/2018 г. по описа на АС – Бургас.
Евентуалната отмяна или обявяване на нищожността на по-ранния административен акт, с които се свързва твърдяната от страната обусловеност между делата, не биха повлияли на изхода на настоящото дело. Доколкото е констатиран съществен порок във формата на сега разглежданата заповед от 2017 г., тя подлежи на отмяна на самостоятелно основание, отделно от изследването на въпроса относно спора за материално право (който би отпаднал, ако интересът на "Билдинг Стройгруп" ООД от издаването на заповедта се постигне с възстановяването на положението на КК, съществувало до промяната му с предишната заповед). По тази причина отказът на съда да спре производството е правилен по резултата си.
Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение – чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК.
Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение