Решение № 14739 от 4.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12178/2016 г.

Решение № 14739 от 4.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12178/2016 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Пловдив против решение № 1541 от 28.07.2016 г. по адм. д. № 1082 по описа за 2016 г. на Административен съд – Пловдив, с което е отменена заповед № Ю-ЗЗ-1395/11.04.2016 г. на Директор на Дирекция "Социално подпомагане" Пловдив и е постановено връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне по заявление-декларация от 30.03.2016 г. при спазване на дадените от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Изложени са доводи за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост, относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответницата Х. О. П. от [населено място] не е взела становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Пловдив е заповед № Ю-ЗЗ-1395 от 11.04.2016 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Пловдив, с която на Х. О. П. от [населено място] е отказано отпускане на месечна помощ за дете по чл. 7, ал. 1 от ЗСПД, по съображение, че живее на един и същ постоянен адрес с бащата на детето и попада в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПСД. С постановено решение Административен съд – Пловдив е отменил оспорения административен акт, след като е приел, че е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и неправилно прилагане на материалноправните разпоредби на чл. 22, ал. 1 от ППЗСПД във вр. с § 1, т. 1 от ДР на ЗПСД. Не са изложени мотиви по отношение доходите на семейството и не е извършена проверка дали действително бившите съпрузи живеят съвместно заедно с детето си. Решението е обосновано и правилно. На основание чл. 22, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за семейни помощи за деца (ППЗСПД) месечните помощи по чл. 7 от Закона за семейни помощи за деца (ЗСПД) се предоставят на родителя, на когото е предоставено упражняването на родителските права. При разведени родители се вземат предвид само доходите на родителя, на когото е предоставено упражняването на родителските права, освен в случаите, в които родителите продължават да живеят на един и същ настоящ (постоянен) адрес. От фактическа страна е установено, че родителите са разведени и упражняването на родителските права върху детето Д. са предоставени на майката. Бащата Д. К. М. не е сменил адресната си регистрация и продължава да е регистриран на постоянен адрес, съвпадащ с този на майката. За да се приеме, че родителите имат общо домакинство, не е достатъчно да се провери само адресната им регистрация. Необходимо е да се установи, че те продължават да живеят съвместно, т. е. "съжителстват" по смисъла на § 1, б. "б" от ДР на Закона за семейни помощи за деца и поради това са семейство по смисъла на закона. В разглеждания случай не е извършена проверка и не е установено, че разведените родители продължават да съжителстват на адреса, на който са регистрирани. Законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че дали едно лице живее с друго лице е фактически въпрос, за изясняването на който не са достатъчни записите в регистрите на населението. Според твърдението на майката бащата на детето е регистриран в О., Кралство Норвегия, за което обстоятелство тя е представила документ от Централния регистър на населението. Оспореният административен акт е издаден в нарушение на административнопроцесуалното правило за изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая, което е довело до неправилно прилагане на материалния закон. Обжалваното съдебно решение, с което актът е отменен като незаконосъобразен и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,