Решение № 3197 от 15.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3057/2017 г.

Решение № 3197 от 15.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3057/2017 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 145, във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 8 АПК и чл. 58, ал. 3 ИК. Образувано е по три жалби, съответно от КП [ПП] чрез представляващия коалицията В. С., от В. С. С. в качеството му на кандидат за народен представител и от Г. В. М. в качеството му на кандидат за народен представител, всички против Решение № 4460-НС/10.03.2017 г. на Централна избирателна комисия ( ЦИК ) в частта му по част Четвърта, т. 8, б. "В" на приетата с него Методика относно израза "пред изборното помещение". В трите жалби и в съдебно заседание чрез общи процесуални представители адв. Каменов и адв. Петров обстоятелствено са релевирани доводи, че решението в обжалваната част е нищожно като издадено в противоречие с приложимия материален закон – чл. 33 ИК и чл. 224 ИК, по които се претендира отмяната му. Обосновава твърденията си, че с незаконосъобразно въведеното от ЦИК изискване попълването декларациите (Приложение № 22 – НС от изборните книжа) "пред изборното помещение" не позволява контрол върху това "кой попълва декларациите и какъв натиск оказва върху избирателите по време на извършването на тези действия". Ответникът - Централна избирателна комисия, чрез процесуален представител мотивира становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд в настоящия състав от Четвърто отделение установи, че жалбите са подадени от надлежни страни и в срока по чл. 58, ал. 1 ИК, поради което са допустими, а разгледани по същество, същите след проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, поради аналогичността на доводите са неоснователни, по следните съображения: Във връзка с правомощията си по чл. 57, ал. 1, т. 1-3 от ИК, с Решение № 4460-НС/10.03.2017 г. Централната избирателна комисия е приела Методически указания по прилагане на Изборния кодекс за секционните избирателни комисии извън страната за изборите за народни представители на 26.03.3017 г., съгласно приложението. В част Четвърта, т. 8, б. "В" на приетата Методика, абзац първи е посочено "Българските граждани с избирателни права, които не са включени в списъка за гласуване в изборите за народни представители, се дописват от секционната избирателна комисия в списъка за гласуване и се допускат до гласуване след представяне на документ за самоличност или удостоверението по чл. 263, ал. 2 от ИК и декларация (Приложение № 22-НС от изборните книжа). Декларацията може да бъде попълнена лично от избирателя пред изборното помещение". Спора понастоящем е относно въведения тук израз "пред изборното помещение". Законовото основание, на което следва да кореспондира въведеното с Методиката изискване по част Четвърта, т. 8, б. "В" е по чл. 264, ал. 4 ИК съгласно който "Ако избирателят не е вписан в избирателния списък (списъка), но има право да гласува след проверка в списъка на заличените лица, всички негови данни се вписват в допълнителната страница на избирателния списък, след което избирателят се допуска до гласуване. Избирателят представя декларация по образец, че не е гласувал и няма да гласува на друго място. Декларацията се прилага към избирателния списък и е неразделна част от него". В случая оспорения израз не е предвиден със законовия текст, а е въведен допълнително от ЦИК, но в контекста на цялата норма и най вече в контекста на изречението, в което е включен, а именно "Декларацията може да бъде попълнена лично от избирателя пред изборното помещение". От жалбоподателите се акцентира, че израза следва да бъде премахнат, което ще гарантира, че декларациите ще бъдат попълвани лично от избирателя и подписвани от него само в изборната секция, за да е възможно да се установи самоличността му и така да се преодолеят злоупотреби. Така наведените доводи биха били добро начало за обсъждане на изменения в Изборния кодекс (de lege ferenda), но съобразно чл. 142, ал. 1 АПК законосъобразността на административния акт се преценява към деня на постановяването му. Ето защо обжалваната част следва да бъде преценявана спрямо чл. 264, ал. 4 ИК в приложимата редакция към момента на приемане на Методиката (de lege lata). За да упражни избирателното си право в хипотезата на цитирания законов текст "Избирателят представя декларация по образец... ". Няма въведени изисквания откъде избирателят се снабдява с нея, как и къде да бъде попълвана и подписвана, поради което е допустимо това да бъде сторено по всякакъв допустим от закона начин. Въведеното с Методиката "Декларацията може да бъде попълнена лично от избирателя пред изборното помещение" като цяло и дори само относно израза "пред изборното помещение" е допълване на законовия текст с още една възможност за място на попълване на декларацията, която само детайлизира евентуалните места за попълване, но след като попълването й е възможно на всяко едно друго място и по всяко едно време преди вписването на избирателя в списъка на гласуване, не са налице визираните от жалбоподателите основания за незаконосъобразност по наведените доводи. Дори да бъде премахнат процесния израз, текста би изглеждал "Декларацията може да бъде попълнена лично от избирателя. " и при положение, че е глагола "може" остава в израза, означава единствено, че избирателят не е длъжен да попълва или подписва декларацията в изборното помещение и пред изборната комисия, така както считат жалбоподателите, че следва да бъде, за да се избегнат злоупотреби. Предвид горното решението е законосъобразно на всички основания по чл. 146 АПК, а жалбите като неоснователни следва да бъдат отхвърлени. Водим от изложеното, Върховният административен съд, Четвърто отделение