Решение № 1120 от 31.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9438/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник кмета на община Севлиево против решение 61 от 04.07.2023 г., постановено по адм. д. 74/2023 г. по описа на Административен съд гр. Габрово. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т.3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът И. Иванов, в писмено становище, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Габрово отменя заповед 287/24.03.2023 г. на зам. кмета на община Севлиево, с която, на основание чл. 225а, ал. 1 вр. чл. 225, ал. 2, т. 3 ЗУТ, е наредено на И. Иванов да премахне незаконен строеж масивен гараж с идентификатор 65927.501.559.2 по КККР на гр. Севлиево, находящ се в УПИ ІV, кв. 55 по регулационния план на гр. Севлиево. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма. Констатира, че е налице предходна заповед, която е оттеглена от административния орган, позовава се на нормата на чл. 156, ал. 3 АПК и прави извод за незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и е необосновано. Незаконосъобразен и необоснован е изводът на съда, че предходната заповед е оттеглена при условията на чл. 156, ал. 1 АПК. Съгласно цитираната норма при всяко положение на делото със съгласието на останалите ответници и на заинтересованите страни, за които оспореният акт е благоприятен административният орган може да оттегли изцяло или частично оспорения акт или да издаде акта, чието издаване е отказал. В случая съдебно производство по оспорване на заповед 1075/28.10.2022 г. на зам. кмета на община Севлиево не е образувано като видно от приложената по делото заповед 1285/13.12.2022 г. първата заповед е отменена в срока и при условията на чл. 91, ал. 1 АПК, в която хипотеза изискването на чл. 156, ал. 3 АПК е неприложимо. В случая административният орган упражнява правото си на отзив, а не на оттегляне на издадения административен акт в съдебното производство. Ето защо изводът на първоинстанционния съд в обратният смисъл е незаконосъобразен и необоснован. В нарушение на чл. 168, ал. 1, вр. чл. 146 АПК съдът не проверява законосъобразността на акта на всички законови основания и в нарушение на чл. 172а, ал. 2 АПК не са направени фактически установявания и не са изложени мотиви относно материалната законосъобразност на оспорената заповед. Допуснатите от административния съд и посочени по-горе нарушения на съдопроизводствените правила, са съществени, тъй като липсата на фактически установявания относно материалната законосъобразност на акта и липсата на мотиви в тази насока е пречка касационната инстанция да осъществи контрол за законосъобразност на обжалваното решение и да се произнесе по съществото на спора. С оглед на изложеното настоящата инстанция приема, че при постановяване на съдебното решение са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което обжалваният съдебен акт следва да бъде отменен и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК делото следва да бъде върнато на Административен съд гр. Габрово за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да обсъди всички събрани по делото доказателства и въз основа на тяхната съвкупна преценка да направи крайните изводи за законосъобразността на оспорения административен акт на всички, посочени в чл. 146 АПК основания, като изложи съображения в подкрепа на направените заключения. На основание чл. 226, ал. 3 АПК при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по претенциите за разноски в настоящото производство. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,