Решение № 12316 от 6.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7747/2020 г.

Решение № 12316 от 6.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7747/2020 г., V о., докладчик съдията Тинка Косева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на В. Иванов, чрез пълномощник адв. Д. Димитрова срещу решение № 514/8.06.2020 г. по адм. дело № 313/2020 г. по описа на Административен съд София - област, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 36/10.02.2020 г. на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта, с която на основание чл. 103, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл.) е прекратено служебното правоотношение с държавният служител. Поддържаното оплакване е за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна и отмяна на заповедта, както и присъждане на сторените разноски. Ответникът – изпълнителният директор на Агенцията по заетостта, чрез процесуален представител в писмен отговор и в съдебно заседание, оспорва жалбата и моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от касатора. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че жалбата е основателна, а обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени касационната жалба на посочените в нея основания, намира същата за основателна по следните съображения: За да отхвърли жалбата срещу заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на Иванов, административният съд приема от фактическа страна, че след отмяна на заповед № 41 от 5.02.2018 г. на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" с влязло в сила решение № 421 от 25.03.2010 г. /вероятно допусната техническа грешка в годината/, постановено по адм. дело № 690/2018 г. по описа на Административен съд София - област, потвърдено с решение № 1173/24.01.2020 г., по адм. дело № 10537/2019 г. по описа на ВАС, служителят подава заявление с вх. № 10-00-1112 от 6.02.2020 г., с което иска от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност директор на дирекция "Бюро по труда" - Ботевград. Приема също така, че на 10.02.2020 г. органът по назначаване издава оспорената заповед, с която на основание чл. 103, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 122, ал. 1 от ЗДСл. прекратява служебното правоотношение с В. Иванов, поради изтичане на преклузивния срок по чл. 122, ал. 1 от ЗДСл. на 7.02.2020 г. и погасяване правато на лицето за възстановяване на предишната длъжност. При тези фактически обстоятелства, решаващият съд обосновава правния извод за компетентност на издателя на акта и спазване на изискването за форма на заповедта, както и наличие на материално правните предпоставки по чл. 103, ал. 1, т. 3 от ЗДСл. за прекратяване на служебното правоотношение. Изложени са мотиви, че действително служителят се е явил в Агенцията по заетостта на 6.02.2020 г. и е подал заявление до изпълнителния директор за възстановяване на заеманата от него длъжност - директор на дирекция "Бюро по труда" гр. Ботевград, но липсват данни за явяването на служителя в съответната администрация, находяща се в гр. Ботевград, което обуславя и наличието на предпоставките на чл. 103, ал. 1, т. 2 ЗДСл. Решението е неправилно. Съгласно чл. 122, ал. 1 от ЗДСл при отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение от съда държавният служител се възстановява на предишната длъжност, ако се яви в съответната администрация в двуседмичен срок от влизането в сила на съдебното решение. Възстановяването на служебното правоотношение след уважаване на оспорването на заповедта за прекратяването му не настъпва автоматически, а при наличието на няколко законовоустановени предпоставки: 1. отменяне на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение от органа по назначаването или от съда, и 2. служителят да се яви в съответната администрация в двуседмичен срок от влизане в сила на административния акт или на съдебното решение. За да настъпи ефектът на възстановяване на служебното правоотношение, посочените предпоставки трябва да са налице кумулативно, т. е. липсата на която и да било от тях има за последица невъзстановяване на служебното правоотношение. В конкретния случай изискванията на закона са изпълнени. Заложеният смисъл в явяването на възстановения служител в съответната администрация е, че той се възползва от реституиращото го решение. Възможността за осъществяване на втората предпоставка е дадена изцяло на неправомерно уволнения. По смисъла на закона, "явяването" трябва да стане в съответната администрация. Най-ограничителното тълкуване приема, че уволненият служител, трябва физически да се яви на мястото като предметно обозначение, на което упражнява дейността си преди уволнението. Действително при действия съобразно това тълкуване, уволненият ще изпълни изискванията на закона за "явяване". Законът обаче не използва опредметеност за целта на "явяването", което води до съвсем други изводи за по-широки възможности за осъществяването й, т. е. буквалното тълкуване свежда "явяването" само до определени физически действия в рамките на строго ограничена предметност, които имат своята сила, но не могат да игнорират други начини, например уведомяване по телефона или подаване на писмена молба в рамките на законовия срок. В конкретния случай касаторът демонстрира желанието си да се върне на работа след отмяната на незаконното уволнение в посочения в чл. 122, ал. 1 от ЗДСл срок като подава изрично писмено заявление на 6.02.2020 г., до изпълнителния директор на Агенцията по заетостта, с което спазва срока и изпълнява изискването на втората предпоставка. Изводите на административният съд, че изискването не е изпълнено, тъй като служителят не се е явил и не е заявил желанието си за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност в Бюрото по труда в гр. Ботевград са неправилни. Съгласно устройствения правилник на Агенцията по заетостта, изпълнителният директор на агенцията е орган по назначаването, който издава актове за възникване, изменяне и прекратяване на служебните правоотношения с държавните служители в агенцията, ето защо правилно касатора е демонстрирал желанието си за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност именно пред изпълнителния директор на Агенцията по заетостта, още повече, касаторът е заемал длъжността директор на дирекция "Бюро по труда" гр. Ботевград. Мотивите на административният съд, че това не следва да стане пред органа по назначаването, а на работното място - в дирекция "Бюро по труда" - Ботевград, при положение, че длъжността на касатора е директор на дирекция "Бюро по труда" - Ботевград и съответната администрация е именно тази на органа по назначаването е тълкуване, което изкривява и заобикаля смисъла и духа на закона. Като не е взел предвид това обстоятелство, съдът е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен. Касаторът е претендирал разноски в размер на 1870 лв., от които заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 1800 лв. и 70 лв. държавна такса за настоящата инстанция, като за претендираното адвокатско възнаграждение ответника е направил възражение за прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК. Предвид фактическата и правна сложност на делото пред настоящата съдебна инстанция, съдът намира възражението за основателно и адвокатското възнаграждение, следва да бъде определено в размер на 1000 лв., на основание чл. 8, ал. 4 във вр с. чл. 7, ал. 1, т. 1, б. "а" от Наредба № 18/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Дължимите разноските платими от ответника са общо в размер на 1070 лв. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение