Решение № 12321 от 1.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2031/2021 г.

Производството е касационно, по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс ( АПК). Образувано е по касационна жалба от министъра на околната среда и водите против Решение 6764/26.11.2020г. постановено от Административния съд София-град (АССГ) по адм.д. 3709/20 година, с което е отменено негово решение 5/04.01.2019г. в оспорените му от Национална електрическа компанияЕАД части. Твърди се, че обжалваното решение е необосновано и постановено при неправилно приложение на материалния закон чл.209, т.3 АПК.Основното оплакване на касатора е, че съдът неправилно е възприел заключението на допълнителната съдебно-техническа експертиза при определяне на минимално допустимия екологичен отток за оводняване на р.Доспат след язовирната стена, тъй като МОСВ работи с официални данни, предоставени от НИМХ. Касаторът не е съгласен и със заключението на съда за немотивираност на обжалваното решение, както и че не е извършено обявяване по реда на чл.62а от Закона за водите (ЗВ). Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата. Претендират се разноските по делото и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Национална електрическа компания ЕАД изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Подробни съображения за това се сочат в писмен отговор. Претендират се разноските и за двете инстанции, както и юрисконсултско възнаграждение. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за основателност на касационната жалба. Според прокурора оспореното решение на министъра на околната среда и водите е материално законосъобразно и издадено при спазване на процедурните изисквания за това. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима. Тя е подадена от страна по делото, в срока по чл.211, ал.1 АПК, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение, което е неблагоприятно за касатора. По основателността на касационната жалба, съдът приема следното: Предмет на контрол за законосъобразност пред административния съд е Решение 5/04.01.2019г. на министъра на околната среда и водите за продължаване срока на действие и изменение на Разрешително 1261/28.10.2002г. за водовземане от яз. Доспат и Изравнител Тешел с цел на водовземане производство на електроенергия от ВЕЦДевин и ВЕЦТешел, в частта по т.1.2, в която е увеличено екологичното водно количество, изпускано след язовирната стена за оводняване на реката и в т.I.3 от него са предвидени задълженията в точки 13, 14, 15, 16. Административният съд е установил от фактическа страна, че НЕК има издадено разрешително за водоползване 1261/28.10.2002г. за язовир Доспат и за Изравнител Тешел, чиито срок и условия са последователно продължавани и изменяни с последващи решения. Съдът е приел по делото заключения (основно и допълнително) по допусната съдебно-техническа експертиза, които подробно е обсъдил в решението си. Въз основа на тях съдът е приел, че НИМХ не разполага с данни за притока на р.Доспат за периода 1970-2015 година, като с такива не разполага и МОСВ. Въз основа на установеното, съдът е направил извода, че не ставал ясен методът, по който административният орган е определил минимално допустимото екологично водно количество по конкретното разрешително, както и дали е съобразен единствено притокът от р.Доспат или са взети предвид и притоците от отделните събирателни деривации, поради което е преценил в тази част решението като необосновано и незаконосъобразно. В останалата обжалвана част, а именно в точка I.3, относно допълнително добавените условия в т.13, 14,15 и 16 административният съд е преценил обжалвания акт като незаконосъобразен поради неговата немотивираност. Съдът е приел, че в оспорената част разрешителното е изменено служебно, което било допустимо, но административният орган не бил спазил процедурата по чл.62а, ал.5 ЗВ, а също така не е мотивирал акта си в оспорената част. Съдът е обсъдил препращането в административния акт към писмо ПВ-28-06.2018г. на БДИБР, приемайки, че отразеното в това писмо не може да замести мотивите на административния орган, тъй като писмото не изхожда от самия орган. Административният съд е преценил също така, че органът не е изпълнил задължението по чл.62а, ал.5 ЗВ за уведомяване на заинтеросованото лице, с което е лишило дружеството от възможността да изрази становище по изменението. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява обжалваното решение като правилно. Споделят се напълно мотивите, изложени от първоинстанционния съд, което прави ненужно повтарянето им. Към съображенията, изложени от административния съд може да се добавят и следните: решението на административния орган в частта, в която се променя оттока от язовир Доспат по река Доспат, е немотивирано. Не стават ясни причините за тази промяна. Едва в молба на министъра на околната среда и водите, представена по делото ( образувано първоначално пред ВАС, лист 81 от дело 2054/19г. по описа на ВАС) се сочи като основание за изменения отток, §125 от ПЗР на ЗИД на ЗВ, ДВ, бр.65/06г. Посочената разпоредба гласи : До издаването на методиката по чл.135, т.1 минимално допустимият отток в реките се определя на 10 на сто от средномногогодишното водно количество, но не по.малко от минималното средномесечно водно количество с обезпеченост 95 на сто към точката на всяко съоръжение за регулиране на оттока или за водовземане. Подобно правило за определяне на оттока към реките от язовир Доспат и от събирателните деривации е предвидено в т.1 от "Условия на водовземането" в Решение 109/02.05.2013г. за изменение на Разрешително 1261/28.10.2002г., издадено от министъра на околната среда и водите, за водовземане от язовир "Доспат" и изравнител "Тешел". Посоченото правило е: До набиране на необходимата биологична информация и до разработване и утвърждаване на методика за определяне на минимално допустимия отток в реките, приложима за територията на цялата страна, за съхраняване на речните екосистеми да се осигурява в реките отток равен на 10 на сто от средното многогодишно водно количество, определено въз основа на информация от представителен период. Това водно количество не може да бъде по.малко от минималното средномесечно водно количество с обезпеченост 95 на сто за съответния пункт при нарушен режим. За преценката, че горното правило е приложено правилно, от решението на административния орган трябва да стават ясни параметрите, участващи в изчисляването на оттока, а именно - кой е избраният от органа представителен период за изчисляване на средното многогодишното водно количество, какво е водното количество в язовира за този представителен период, за този представителен период, колко е минималното средномесечно водно количество с обезпеченост 95 на сто при ненарушен режим. Посочените параметри не присъстват в оспореното решение на административния орган, поради което, не става ясно, как е изчислена променената стойност на оттока и дали е според заложеното правило. Не става ясно също така, защо при определянето му, административният орган е ползвани данни от финален отчет на НИМХ към БАН по изпълнение на споразумението с Министреството на околната среда и водите за 2015г., които видно от съдъражанието на представената по делото извадка са прогнозни, помесечни и като период ( за 2015г.) са отдалечени от периода (2019г.), в който е извършена промяната. Съгласно чл.117 ЗВ оттокът в реките се определя в плановете за управление на речните басейни в съответствие с методологията по чл.135, ал.1, т.1, като една от мерките, които го гарантират е определяне на задължителни за изпускане водни количества от язовирите. В административната преписка липсват данни, административният орган да е поискал информация по тези въпроси от съответната басейнова дирекция. Съгласно чл.171, ал.6 ЗВ Националният институт по метрология и хидрология към министъра на образованието и науката, извършва и научни, и приложни изследвания, оперативни дейности и развитие на технологиите в областта на мониторинга на количеството на водите и наносния отток, в това число и организирането на базите данни, изчислява водни количестнва и твърд отток, и разработва оперативни хидроложки прогнози. Разпоредбата е нова, в сила от 01.01.2019г., а оспореното решение на административния орган е издадено няколко дни след това. Въпреки краткия срок, административният орган е могъл да изиска информация от НИМХ към министъра на образованието и науката, за водното количество на язовира за съответния представителен период, след като определи този период предварително. От друга страна, не става ясно, административният орган, как е изчислил водните количества в язовира и дали е взел предвид притока от събирателните деривации и, ако "да", от всички или само от някои. В основното си заключение по допуснатата съдебна експертиза, вещото лице изразява експертно становище, че при определяне на минимално допустимия отток след стената на яз. Доспат, не следва да се взема предвид притока от събирателните деривации в чашата на язовира, тъй като това били води от други поречия, които вече са отддали своя минимално допустим отток след водохващанията. В допълнителното заключение, което е изготвено на база данни, предоставени от предприятие "Язовири и каскади" при НЕК ЕАД, вещото лице е определило екологичния отток след язовирната стена на стойност по-ниска от определената в оспореното решение, посочвайки, че базата върху която е изчислено водното количество се основава на хидрометрични измервания на притока към р. Доспатска-ХМС 20 и на притоците към отделните деривации, които са част от система хидротехнически съоръжения към яз. Доспат. От писмото на П"Язовири и каскади" (лист 42 от делото) става ясно обаче, че при изчисляване на естествения отток на р.Доспатска по месеци, е приспаднат оттока от деривацията СД"Вищерица-Канина", тъй като водите от тази събирателна деривация се вливат в р. Доспатска преди изградения мерилен участък на реката. Следва да се посочи, че изчисленията в допълнителното заключение на вещото лице относно екологичния отток след язовирната стена са в несъответствие с горецитираните правила, тъй като оттокът е изчислен при 50% обезпеченост, а не при 95% обезпеченост, както е според според правилата. Изясняването на този въпрос от органа, при определянето на екологичния отток по р. Доспат е от значение. При евентуална негова преценка, че следва да се вземе предвид и притока от събирателните деривации или някои от тях, административният орган следва да мотивира подробно тази своя преценка, предвид вече изразеното експертно становище, че оттока от събирателните деривации ще се изчисли два пъти - веднъж при самите водохващания при тези деривации, които се вливат в яз.Доспат и втори път от самия яз. Доспат, след като те вече са се влели в язовира ( разпита ва вещото лице Кирилова-Йовчева в съдебно заседание, проведено на 31.08.2020г.). Към настоящия момент, без да са изложени мотиви от административния орган, дали са взети предвид притоците от събирателните деривации при изчисляване на изменения отток от язивора към река Доспат и, ако "да", защо, настоящият съдебен състав не може да извърши преценка по този релевантен за спора въпрос. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява като правилен решаващият извод на пръвоинстанционния съд относно оспорването на точки 13, 14, 15 и 16 от т.I. 3 от процесното решение на административния орган, като към съображенията, изложени от административния съд добавя, че липсват също така изложени съображения, доколко мерките в ПУРБ на ИБР, с които са съобразени новодобавените условия в оспорените точки, са влезли в сила и са действащи правила към момента на издаване на оспореното решение на министъра на околната среда и водите. По изложените съображения, обжалваното решение на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила като правилно. Не са налице касационните основания, сочени в касационната жалба. С оглед изхода на спора в касационната инстанция и заявенот искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от ответника в касационното производство, на последния следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Воден от горното и на осн. чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд