Решение № 1238 от 31.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7544/2016 г.

Решение № 1238 от 31.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7544/2016 г., II о., докладчик председателят Георги Чолаков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол - Североизточен район (РДНСК - СИР) срещу решение № 1019 от 04 май 2016 г., постановено по адм. дело № 2871/2015 г., по описа на Административен съд В. С обжалваното решение е отменена заповед № ДК - 10 - СИР-46 от 25 август 2015 г., издадена от началника на РДНСК - СИР, извън частта, с която е отменено разрешение за строеж № 107 от 29 април 2015 г. на главния архитект на район "Приморски" при О. В. извън т. 5 от същата и е осъдена Дирекция за национален и строителен контрол да заплати на Д. Г. П. сумата от 615, 00 лв. (шестотин и шестнадесет лева), представляваща направените по делото разноски. В касационната жалба се излагат оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни оплаквания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане оспореното решение да бъде отменено и съдът да се произнесе с друго, с което да отвърли жалбата на Д. Г. П. и Й. Н. П. От ответниците - Д. Г. П. и Й. Н. П. са постъпили писмени бележки, депозирани преди датата на откритото съдебно заседание, в които излагат доводи за неоснователност на касационната жалба. Направили са искане за присъждане на направените по делото разноски. Представен е списък по чл. 80 от ГПК (л. 14 от настоящото дело) и договор за правна защита и съдействие (л. 15 от същото). Другият ответник - главният архитект на район "Приморски" - О. В. не изразява становище по нейната основателност. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд В. е образувано въз оснoва на жалба, подадена Д. Г. П. и Й. Н. П. срещу заповед № ДК - 10 - СИР-46 от 25 август 2015 г., издадена от началника на РДНСК - СИР, с която е отменено разрешение за строеж № 107 от 29 април 2015 г. на главния архитект на район "Приморски" при община В. за: лека ограда от оградна мрежа с обща височина от 2, 20 м. над прилежащия терен, разположена по имотната граница на ПИ 10135.2526.205, по плана на ж. к. "Бриз", гр. В. с описани размери, съгласно приложената ситуация и конструктивно становище и съдържащо пет точки, представляващи задължения, свързани с изпълнението на строежа. С т. 5 от строителното разрешение е указано да се осигури достъп до поземлен имот с идентификатор 10135.2526.206 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. В., съгласно заповед № 2631 от 18 септември 1979 г. на О. Н. съвет В. и мотивите на решение № 5033 от 31 октомври 2014 г., по гражд. дело № 15307/2013 г. на Варненски районен съд. След като се е позовал на окончателно определение № 850 от 27 януари 2016 г., постановено адм. дело № 451/2016 г., по описа на Върховния административен съд, оставящо в сила определение № 3877 от 20 ноември 2015 г., постановено по адм. дело № 2871/2015 г., по описа на Административен съд В., с което на осн. чл. 159, т. 4 от АПК е оставена без разглеждане жалбата на П. и П. срещу заповед № ДК - 10 - СИР-46 от 25 август 2015 г. на началника на РДНСК - СИР гр. В., в частта с която е отменена т. 5 от строителното разрешение като съдебно-административното производството е продължило в останалата му част. Първоинстанционният съд е определил предметът на спора, свеждащ се до проверка за законосъобразност на заповедта на началника на РДНСК - СИР В., извън отменителната й част, касаеща т. 5 от разрешението за строеж. За да постанови оспорения съдебен акт, съдът е приел, че заповедта, извън частта, касаеща т. 5 е постановена в нарушение на материалния закон, поради което на осн. чл. 146, т. 4 от АПК я е отменил. Като част от мотивите, изложени в съдебния акт, съдът е приел, че жалбата ведно с административната преписка е получена в РО "НСК" гр. В. на 20 юли 2015 г. Приел е, че последната е част от структурата на РДНСК - СИР и е развил доводи, че срокът, в който следва административният орган да се произнесе е започнал да тече от 20 юли 2015 г., а именно - от момента на подаването й в РО "НСК" - гр. В. Позовал се е на чл. 156, ал. 1 от ЗУТ, според който 14-дневният преклузивен срок е изтекъл на 03 август 2015 г. Също така при условията на алтернативност е посочил, че ако се приеме жалбата, ведно с приложената към нея административна преписка, постъпила при началника на РДНСК - СИИР на 10 август 2015 г., след изпращането й от РО "НСК" гр. В., то крайният срок за служебна проверка на процесното разрешение за строеж е бил до 24 август 2015 г., включително, поради което не е приел заповедта като издадена в законоустановения 14-дневен срок, извън т. 5. Предвид изложените от първоинстанционния съд мотиви в тази насока е и заключението му, че след изтичане на срока за служебно произнасяне, началникът на РДНСК - СИР не е имал право да отмени процесното разрешение за строеж, извън петитума на жалбата, съобразно който жалбоподателите са поискали отмяна на разрешението за строеж, но само в частта му досежно т. 5 от същото. Като краен резултат решението е правилно. Въз основа на приобщения доказателствен материал по делото се установява, че Д. Г. П. и Й. Н. П. са уведомени за издаденото им разрешение за строеж № 107 от 29 април 2015 г. от главния архитект на район "Приморски" при община В. на 21 май 2014 г. Д. Г. П. и Й. Н. П. са го обжалвали, като изрично са посочили, че са недоволни от издаденото разрешение за строеж само по отношение на неговата т. 5. С жалбата си от 01 юли 2015 г. е сезирано РО "НСК" - гр. В., който от своя страна е изискал от кмета на Район "Приморски" да представи цялата преписка, касаеща разрешението за строеж. На 20 юли 2015 г. в РО "НСК" - гр. В. е постъпило писмо от кмета на Район "Приморски" с приложена жалба и документите по издаденото строително разрешение. С друго писмо изх. № РС-РП-754-00-882 от 07 август 2015 г. и. д. началникът на РО "НСК" гр. В. (лист 85 от първоинстанционното дело) е изпратил жалбата, ведно с приложените документи, на началника на РДНСК - гр. В. за образуване на административно производство по чл. 216 от ЗУТ. Писмото е получено на 10 август 2015 г. в РДНСК - СИР гр. В. Началникът на РДНСК - СИР гр. В. се е произнесъл със заповед № ДК-10-СИР-46 от 25 август 2015 г. като е отменил изцяло процесното разрешение за строеж. С разпоредбата на чл. 156, ал. 1 от ЗУТ е уредено, че издадените разрешения за строеж, заедно с одобрените инвестиционни проекти могат да се отменят само по законосъобразност при подадена жалба от заинтересовано лице в срока по чл. 149, ал. 3 т ЗУТ или при служебна проверка от органите на ДНСК, в 14-дневен срок от уведомяването им по реда на чл. 149, ал. 5 от ЗУТ. С ал. 3 от чл. 156 от ЗУТ е посочено, че при констатиране на нарушения по ал. 2 от посочената норма, както и на други нарушения, водещи до незаконосъобразност на издадените строителни книжа, началникът на Дирекцията за строителен контрол или упълномощено от него длъжностно лице отменя с мотивирана заповед разрешението за строеж и одобрените инвестиционни проекти. С ал. 4 от същата е посочено, че заповедите на началника на ДНСК по ал. 3 могат да се обжалват по реда на чл. 215 от ЗУТ. В разглеждания случай, съдът правилно е отменил заповедта на началника на РДНСК - СИР гр. В., извън частта касаеща т. 5 от разрешението за строеж, но изложените от него мотиви следва да се коригират в две основани насоки: Видно от посоченото правно основание в заповедта същата е издадена при условията на чл. 216, ал. 6 от ЗУТ, като това производство е различно от другото, разгледано от административния съд по чл. 156 от ЗУТ. Последното касае извършването на служебна проверка на законосъобразността на издадения от главния архитект строителни книжа и действително за него е предвиден 14-дневен срок за произнасяне, но в разглеждания случай не се касае за извършване на служебна проверка, а за изрично произнасяне от страна на началника на РДНСК, който следва да се произнесе в хипотезата на чл. 216, ал. 7 от ЗУТ в 15 - дневния срок от постъпването на жалбата заедно с административната преписка по издаване на обжалвания акт, когато административната преписка по издаването на обжалвания акт е комплектувана с необходимите за произнасяне документи. Първостепенният съд не е съобразил, че намира приложение разпоредбата на чл. 216, ал. 1 от ЗУТ, според която компетентният орган, който следва да се произнесе по жалбата срещу процесното разрешение за строеж е началникът на РДНСК- СИР гр. В., а не началникът на РО "НСК" - гр. В.. Предвид на посоченото, РО "НСК" гр. В. е изпратил цялата административна преписка по издаването на разрешението за строеж, ведно с жалбата на компетентния административен орган - РДНСК - СИР гр. В. Последният е изрично посочен от законодателя като надлежен да се произнесе по производствата по чл. 216 от ЗУТ. В ал. 7 от последната норма е отбелязано, че заповедта на началника на РДНСК или на упълномощеното длъжностно лице се издава в 15-дневен срок от постъпване на жалбата или протеста заедно с административната преписка по издаване на обжалвания акт, когато административната преписка по издаването на оспорвания акт е комплектувана с необходимите за произнасяне документи. Нормата принадлежи към категорията на императивните такива и предвид нейния характер с нея не се допуска отклонение от правилото, което съдържа. В съдържанието й е изрично посочен органът, който следва да се произнесе и в какъв срок. Същата има общозадължителен характер при поведение на правните субекти. С оглед по-горното, съдът неправилно е определил началния момент, от който е започнал да тече срока за произнасяне от страна на компетентния орган, както и не е предвидил, че срокът не е 14-дневен, дължим при извършване на служебна проверка по чл. 156, ал. 1 от ЗУТ, а 15-дневен, с оглед посоченото в заповедта правно основание - чл. 216, ал. 6 от ЗУТ. В останалата част съдът правилно е преценил, че издадената заповед на началника на РДНСК - СИР гр. В. е неправилна. Административният орган се е произнесъл по искане, което не е било заявено в жалбата на двете лица. В нея се съдържа изричен петитум, че обжалват пред РДНСК - СИР гр. В. разрешението за строеж, но само в частта му по т. 5. В другата му част същото като необжалвано от надлежните заинтересовани страни е влязло в сила. Правилно съдът е констатирал нарушението, извършено от административния орган, е отменил заповедта, извън частта й по т. 5, поради което обжалваното решение следва бъде оставено в сила при съобразяване на посочените по-горе коригиращи мотиви. С оглед изхода на спора и своевременно заявената претенция от страна на процесуалния представител на ответника следва касаторът да заплати на Д. Г. П. сумата от 300, 00 лв. (триста лева) за направените от него разноски за настоящата касационна инстанция, представляващи заплатеното от него адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, в настоящия състав на второ отделение,