Решение № 9539 от 8.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2568/2013 г.

Решение № 9539 от 8.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2568/2013 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по две касационни жалби и един касационeн протест срещу решение № 2947 от 6.12.2012 г., постановено от Варненския административен съд по адм. д. № 3301/2012 г. С това решение, по жалба на Янис Чапевов, на осн. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" към министъра на правосъдието е осъдена да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.08.2012 г. до окончателното й изплащане, изразяващи се в унижаване на човешкото му достойнство и причинени от незаконосъобразното бездействие на длъжностни лица от администрацията на затвора - Варна, за осигуряване на условия за постоянно ползване на санитарен възел и течаща вода в съответствие с изискванията на чл. 20, ал. 3 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, както и ползване на баня в съответствие с изискванията на чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, а в останалата част на иска до размера на 10 000 лева го отхвърля като неоснователен и недоказан. Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е подала касационна жалба срещу частта от съдебното решение, с която дирекцията е осъдена да заплати обезщетение в размер на 2000 лева. Твърди се неправилност на решението в посочената част. Наведените касационни основание са неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - чл. 209, т. 3 от АПК. Оплакването е за недоказаност на промяна в психологичното и физиологичното състояние на ищеца, която да е в резултат на посочените действия /бездействия на ищеца. Твърди се, че на всички лишени от свобода се осигуряват оптимални условия при изтърпяване на наложеното наказание, при пълно съобразяване с режимни и личностни особености. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част. Срещу осъдителната част на решението е подаден и касационен протест от прокурор при Окръжна прокуратура - Варна. Според прокурора, съдът не е изложил мотиви за наличие на причинно-следствена връзка между приетите от съда за претърпени вреди от ищеца и условията, в които е живял той през процесния период. Също така се възразява срещу кредитирането от съда на доклада от Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията, тъй като той касае проверка на период, предхождащ процесния по иска. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част. Срещу решението в отхвърлителната му част е подадена касационна жалба от Янис Чапевов. В нея се твърди, че присъденото обезщетение е в занижен размер. Иска се отмяна на решението в оспорената част и изцяло уважаване на исковата претенция. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за основателност на касационната жалба на ГДИН и касационния протест. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба на ГДИН и касационния протест на Окръжна Прокуратура - Варна като допустими. Те са подадени от надлежни страни в рамките на 14-дневния срок за касационно обжалване, респективно протестиране на първоинстанционното съдебно решение. Касационната жалба на Янис Чапевов е недопустима, тъй като е просрочена. Видно от съобщението на административния съд, решението му е съобщено лично на ищеца на 12.12.2012 г. Четиринадесетдневният срок за касационно обжалване изтича на 26.12.2012 г. (официален празник - Коледа), поради което и на осн. чл. 60, ал. 6 от ГПК, срокът следва да се счита изтекъл на 27.12.2012 г. Касационната жалба е подадена на 10.01.2013 г. С протоколно определение от 9.12.2013 г. жалбата на г-н Чапевов е оставена без движение, като са му дадени указания за представяне на доказателства за подаване на жалбата в срок. Касаторът е подал молба, постъпила по делото на 16.01.2014 г., с която не представя доказателствата, указани му от съда. Във връзка с това, съдът преценява тази касационна жалба като просрочена, поради което тя следва да се остави без разглеждане, а образуваното съдебно производство по нея се прекрати. Настоящият съдебен състав преценява като частично основателна касационната жалба на ГДИН и касационния протест. Съдът е приел, че ответникът е нарушил задължението, визирано в чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС, като не е осигурил постоянен достъп на лишените от свобода до санитарен възел и течаща вода. Прието е за установено, че за времето от 21,00ч. до 05,45 ч., когато спалните помещения са заключени, ищецът е лишен от достъп да намиращия се в коридора общ санитарен възел. Съдът е посочил, че съгласно чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС ползването на санитарен възел и течаща вода следва да се осъществява в спалното помещение, което не е изпълнено от администрацията на затвора. Прието от съда, че пряка и непосредствена последица от това бездействие са претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в необходимостта за определен период от време от денонощието, да удоволетворява физиологичните си нужди по унизителен начин. Съдът е приел за установено също така, че ответникът не е осигурил изискващите се условия за къпане на лишените от свобода. Посочено е, че по график на администрацията на затвора това е следвало да става 2 пъти седмично, но и по този начин не е налице реално изпълнение, тъй като за времето по графика от 45 минути е невъзможно да се изкъпят съответният брой лишени от свобода по причина на повредените душове. По този въпрос съдът е кредитирал показанията на разпитаните по делото свидетели, които се потвърждавали от констатациите в доклада на ЕКПН. Съдът е приел, че размерът на справедливото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди е 2000 лева. Решението в обжалваната му част е частично неправилно. То е резултат от обективно установена по делото фактическа обстановка. Неоснователно е възражението на окръжния прокурор, че кредитирания доклад не доказва възприетите от съда факти за процесния период. Видно от доклада е, че той е изготвен въз основа на посещение и наблюдение на Комитета в българските затвори през периода от 4 до 10 май 2012 г. Исковият период е от м. 09.2011 г. до 27.08.2012 г., т. е. докладът обхваща част от исковия период, следователно е актуален и констатациите в него са относими към процесния период. Ответникът не е ангажирал доказателства по делото, че констатациите в доклада досежно условията във варненския затвор, не са актуални за периода след м. май 2012 г. Видно от доклада е, че Комитетът е посетил Варненския затвор, поради което констатациите за условията в него, отразени в доклада са непосредствени и обективни. Констатациите в доклада на стр. 13 от него съвпадат със свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели, поради което съдът въз основа на съвкупната преценка на данните, събрани въз основа на посочените доказателствени средства, основателно и правилно е приел, че ответникът е бездействал и не е осигурил условия за добра лична хигиена и непрекъснат достъп до санитарен възел на ищеца. Основателно е преценено от съда, че в резултат на условията, в които е поставен, ищецът е изпитал неудобства по-големи от нормално съпътстващите наказаните с лишаване от свобода. Задоволяването на физиологичните нужди в кофа в присъствието на останалите затворници от килията унижава човешкото достойнство. Некъпането през продължителен период от време, освен, че е предпоставка за евентуални заболявания, също така създава неприятни физиологични и психологични усещания. В конкретния случай обаче, не се доказа, от ищеца, че през процесния период, той системно не е могъл да се възползва от графика за къпане. С оглед кумулативния ефект върху ищеца на посочените по-горе обстоятелства, настоящият съдебен състав преценява, че размерът на справедливото обезщетение за претърпените от ищеца неудобства и притеснения е 1000 лева. Тоест, размерът на обезщетението, присъден от административния съд1 е завишен и следва да се отмени за разликата над 1000 лева. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК и чл. 215, т. 3 от същия кодекс, Върховният административен съд,