Решение № 11000 от 5.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6769/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите във връзка с чл. 91 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба С. М. К. и Д. Т. К. и двамата от гр. Панагюрище, чрез процесуалния им представител адв.Иванова, против решение 1968 от 07.05.2025г., постановено по адм.д. 1265/2024г. по описа на Административен съд гр. Пазарджик, с което по жалбата на Е. Г. К. е отменена заповед 2467 от 24.10.2024г. на кмета на община Пазарджик, с която на основание чл. 91, ал. 1 от АПК е отменена /оттеглена/ заповед 2198 от 25.09.2024г. на кмета на община Пазарджик, с която на основание чл. 178 ал. 6 ЗУТ е забранено ползването и достъпа до строеж Преустройство на част от стопанска сграда за живеене, попадащ върху ПИ идентификатор 53285.50.97.1 /стар/ и ПИ идентификатор 53285.5097.1 /нов/ по кадастралната карта /КК/ на [населено място], м. Беглика за стопански двор, ползван от С. К. и Д. К.. С касационните жалби се твърди на първо място недопустимост на оспореното решение като постановено по недопустима жалба отменително основание по чл. 209 т. 2 АПК. Навеждат се съображения за недопустимост на жалбата на Е. К., по която е образувано първоинстанционното производство, като лице, за което няма правен интерес от оспорване на заповедта за отзив, тъй като не е адресата на заповедта, която е оттеглена. Алтернативно се твърди неправилност на оспореното решение, като постановено в противоречие с материалния закон отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага съображения, че срещу заповедта по чл. 178 ал. 6 ЗУТ е подадена надлежна жалба от 22.10.2024г., но и молбата от 17.10.2024г., по която се е сезирал административния орган има характер на жалба. Навежда съображения и за неправилност на извода на съда за допуснати съществени нарушения на административно производствените правила при издаването на заповедта за отзив, като посочва, че са били налице предпоставките за издаването й, както и че органът е събрал и изяснил всички обстоятелства и въз основа на допълнително събраните доказателства е издал законосъобразна заповед, с която сам е отменил в рамките на правомощията си и в сроковете по чл. 91 ал. 1 АПК заповедта по чл. 178 ал. 6 ЗУТ. Иска оспореното съдебно решение да бъде обезсилено и производството по делото прекратено, а алтернативно иска решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърля жалбата на К. срещу заповедта. Претендират разноски за двете инстанции. Ответникът Е. Г. К., с отговор на касационната жалба чрез процесуалния си представител адв. Фонсека, изразява становище за неоснователност на същата и правилност на оспореното решение. Претендира разноски. Ответника кметът на Община Пазарджик, чрез процесуалния си представител юрк. Павлова, изразява становище за основателност на касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страни, адресати на оспореното решение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. За да постанови оспореното решение АС - Пазарджик е приел, че оспорената заповед, с която е упражнено правото на отзив, е издадена от компетентен орган, но при липса на предпоставките по чл. 91, ал. 1 от АПК. Приел е, че това е така, тъй като на първо място административният орган не е бил сезиран с редовна и допустима жалба срещу заповед заповед 2198 от 25.09.2024г. на кмета на община Пазарджик, с която на основание чл. 178 ал. 6 ЗУТ е забранено ползването и достъпа до строеж Преустройство на част от стопанска сграда за живеене, което е абсолютно условие за упражняване на правото по чл. 91 ал. 1 АПК. Посочил е, че и представеното протоколно определение 4845 от 13.12.2024г. по адм.д. 1178/2024г., с което е прекратено делото по оспорването на заповед 2198 от 25.09.2024г. на кмета на община Пазарджик, поради издадената заповед за отзив, предмет на това производство, не може да обоснове наличието на редовна жалба. Приел е освен това, че при издаването на заповедта за отзив са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, същата е немотивирана и не съдържа фактически и правни основания за издаването й. Приел е най накрая, че не са изложени мотиви, от които да се обоснове наличието на нови обстоятелства, които да навеждат на наличието на предпоставките за отзив. Посочил е, че изложените факти в оспорената в това производство заповед, че в обекта се отглеждат животни свине, не може да обоснове приложението на чл. 91 ал. 1 АПК, още повече, че от констативния акт, въз основа на който е издадена заповедта за забрана за ползване от 25.09.2024г. се установява, че към момента на проверката животни в обекта не са установено. По тези съображения е достигнал до извод, че оспорената в настоящото производство заповед е издадена в противоречие със закона и с принципа на стабилност на административните актове и я е отменил. Решението е неправилно. Неоснователно е възражението в касационната жалба за недопустимост на оспореното съдебно решение, поради това, че е постановено по недопустима жалба от лице, за което не е налице правен интерес от оспорването. Напротив правилен е извода на съда, че жалбоподателят в първата инстанция обосновава такъв. Актуалната съдебна практика приема, че по принцип текстът на чл. 91 АПК дава възможност на административния орган, издател на акта, да коригира решението си чрез собствен самоконтрол. В резултат на преразглеждането той може да оттегли оспорения акт, да отмени, измени или да издаде съответния акт или документ. Самата формулировка на законовата норма е "оспорения акт". Това сочи на изискването пред административния орган да е подадена редовна жалба или протест, които пораждат своя деволутивен и суспензивен ефект. В 7 - дневен срок от от подаването на редовна, сезираща по - горестоящ административен орган или съда жалба, издателят на административния акт може да преразгледа невлезлия в сила акт. Ако не намери основание за преразглеждане, е длъжен да изпрати жалбата или протеста на компетентния по - горестоящия административен орган или съда. Има се предвид жалба, в случая, отправена до съда, която може да бъде разгледана от административния орган като издател на акта. Т. е. законодателят предоставяйки правото на отзив на административния орган не е направил разграничение, въпреки мястото на нормата, между сезирането с редовната жалба на по горестоящ орган или на съда. В случая е неправилен извода на съда, че не е била налице редовна жалба срещу постановения административен акт, годна да предизвика преразглеждането му. Напротив такава жалба е била налице, като по нея е образувано и съдебно производство по адм.д. 1178/2024г., като е представено и протоколно определение по него, по което делото е прекратено именно поради издаването на оспорената в това производство заповед, която освен това не е била влезнала в сила към момента на постановяването му. Т.е. била е налице едната предпоставка за упражняване на правото на отзив. Другата предпоставка по чл. 91, ал. 1 от АПК е административният орган да се произнесе в 7 - дневен срок от момента, в който е получена жалбата. Срокът е преклузивен, а не инструктивен и изтичането му погасява правото на преразглеждане. В настоящия случай този срок към момента на постановяване на оспорената заповед за отзив е също спазен, т.е. актът е издаден в рамките както на материалната, така и на времевата компетентност на административния орган за това. На следващо място неправилен е извода на пръовиднстанционния съд, че в оспорената заповед липсват мотиви за издаването й. Напротив в същата са изложени съображения, че не са били отчетени факти и обстоятелства при издаване на заповедта за забрана за ползване на обекта, които са от значение, предвид харакера на основната заповед и последиците от нея, които са прекъсването на електрозахранването и водата в обекта. Следва да се посочи и че правото на отзив е закрепено като законово правомощие за административния орган и като такова то не може да се отрази и да доведе до нарушение на принципа за стабилност на административните актове. Още повече, че към момента на издаването на заповедта за отзив, основната такава не е била влезнала в сила, т.е. не е придобила стабилитет. По изложените съображения оспореното съдебно решение като неправилно следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърля жалбата на Е. К. срещу заповедта. Предвид изхода на спора е основателно искането на касаторите за присъждане на разноски и като доказано следва да бъде уважено. Искането в тази връзка на ответника по касация Е. К. като неоснователно не следва да бъде уважено. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение