Решение № 642 от 22.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1384/2026 г.

Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на РБ срещу решение № 1216/25г., постановено по в.гр.д. 920/25г. на САС, с което Прокуратурата е осъдена за плати 50000лв. неимуществени вреди на основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. Касационното обжалване е допуснато по въпроса- „Как се определя обезщетението за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД?“. Отговорът на поставения въпрос е даден в установената практика на Върховния касационен съд, а именно- за обезщетението за неимуществени вреди на увреденото лице от незаконно обвинение се прилагат т. 11 ППВС № 4/23.12.1968 г., ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк. дело № 3/2004 г. и ТР № 1/27.11.2023 г. по тълк. дело № 1/2022 г. на ОСГК на ВКС, които имат задължително за съдилищата действие. Релевантните обстоятелства за определяне на обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на престъплението, в извършването на което увреденото лице е било незаконно обвинено; дали обвинението е било за едно или за няколко престъпления - умишлени или по непредпазливост; дали ищецът е оправдан за част от тях, а за други е осъден или наказателното производство е прекратено на основание без връзка със законността на обвинението; обща продължителност на наказателното производство; взетата мярка за неотклонение, нейният вид и интензитет и има ли наложени други мерки за процесуална принуда, като съдът е длъжен да изясни по какъв начин всичко това се е отразило на обвинения – има ли влошаване на здравословното му състояние, от какъв вид и в каква степен, неговите преживявания от наказателната репресия, и изобщо – цялостното отражение на незаконното наказателно преследване върху живота му – семейство, приятели, професия и професионална реализация, обществен отзвук и др.. По касационните основания за необоснованост, въведени в касационната жалба, ВКС намира следното: Въззивният съд е приел, че на ищеца са били повдигнати три обвинения за длъжностно присвояване по чл. 201, ал.1, вр.чл. 26, ал.1 НК, за това че 1/получил сумата от 5000лв. с РКО на 10.12.18г. от Общинско предприятие ОГЗГФ; 2/ получил сумата от 17 137, 95лв. с РКО на 20.12.18г. от Общинско предприятие ОГЗГФ и 3/ получил сумата от 9000,74лв. с РКО на 31.12.18г. от Общината, като се е разпоредил с получените суми в своя полза, без да направи отчет за изразходването им. Наказателното производство е продължило, считано от датата на първото постановление за привличане на обвиняем 29.08.2019г., до влизане в сила на оправдателната присъда - 03.04.2022 г., или общо 2 години и 7 месеца, за престъпление, което е тежко умишлено, при мярка за неотклонение- парична гаранция от 50 000 лв. намалена на 20 000 лв., както и отстраняване от заеманата длъжност– кмет на община Костенец и забрана за напускане пределите на страната, както и че от тези действия на прокуратурата на последния са причинени неимуществени вреди - силно изживян стрес и притеснения - обстоятелства, които обуславят кумулативното съществуване на елементите на фактическия състав на нормата на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. Съдът е констатирал влошено здравословното състояние на ищеца по време на наказателното производство, съобразявайки приетата по делото СМЕ, възрастта на ищеца към датата на повдигане на обвинението - 43г., както и широкия отзвук в медийното пространство. САС отчел и факта, че обвинението е за тежко умишлено престъпление от общ характер, в качеството му на длъжностно лице, заемащо публична ръководна позиция – кмет на Костенец, а именно "длъжностно присвояване". Отчетен е и фактът, че обвинението за тежко умишлено престъпление е в областта, в която била професионалната реализация на ищеца, предвид длъжността му - кмет на община, за която очакванията и изискванията на обществото за почтеност и спазване на законите били изключително завишени, съответно незаконното обвинение, което имало значително по - силно негативно отражение върху неимуществената сфера. От друга страна, според съда ищецът е бил отстранен от заеманата длъжност и до момента не е бил възстановен, като към момента бил безработен - регистриран в БТ. Заради обвиненията той бил отстранен от кметския пост малко преди местните избори. Именно във връзка с повдигнатите 3 бр. незаконни обвинения на ищеца му били нанесени и значими репутационни вреди. Свидетелите твърдели, че чрез медиите са били разпространявани публикации, че ищецът бил „крадец“, и че „ще влезе в затвора“. Заради тези публикации ищецът избягвал всякакви социални контакти с колеги и негови съграждани от община Костенец. Заради тези обвинения и публикации ищецът изпитвал срам дори и от съпругата и двете му деца. САС е присъдил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50000лв.. ВКС счита, че необосновано САС е отчел и взел предвид „задържане под стража“ на ищеца по повдигнатите обвинения, което обстоятелство неправилно е обсъдено и от двете съдебни експертизи и в свидетелските показания за претърпените болки и страдания, доколкото ищецът не е бил задържан по процесните обвинения, нито е твърдял такова обстоятелство в исковата молба. Съдът е приел, че на ищецът е била наложена мярка „Забрана за напускане пределите на страната“, но тази мярка е била отменена още на 20.09.19г., тъй като е била повторна, защото същата мярка вече е била наложена още на 18.06.19г. по друго обвинение, различно от процесните обвинения. Съдът е приел, че ищецът е бил отстранен от длъжност на 03.09.19г., но тази мярка е била отменена от С. на 12.09.19г., т.е. мярката не е влязла в сила и не е изпълнявана. САС е приел, че ищецът е търпял значителни болки и страдания, включително влошаване на здравословното състояние съгласно СПЕ и СМЕ, но свидетелските показания и двете експертизи касаят болки и страдания от задържането под стража, а такова мярка за неотклонение не е налагана по процесните обвинения. Представените медийни публикации касаят друго обвинение- за активен подкуп, а относно повдигнато обвинение за длъжностно присвояване, фактите в медиите са отразени така, както реално са се случили, а именно, че кметът е ползвал служебни аванси, без да е отчел получените служебни пари, като тази констатация е извършена и в одитния доклад на АДФИ. И по трите обвинения кметът е оправдан, но не защото не е извършил деянието от обективна страна, а тъй като е нямал качеството „длъжностно лице“ относно получените пари от Общинското предприятие, както и поради липсата на умисъл като изискуема форма на вината относно получените пари от Общината. По изложените съображения решението на САС е необосновано, доколкото съдът е взел предвид факти и обстоятелства, които не са във връзка с процесните обвинения, нямат отношение по делото, поради което решението следва да се касира. ВКС счита, че в случая следва да се присъди обезщетение за обичайните претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение, доколкото ищецът е бил оправдан по повдигнатите обвинения за длъжностно присвояване, които обвинения са за тежки умишлени престъпления, за които е предвидено наказание „лишаване от свобода“, като се отчетат продължителността на наказателното производство от 2г. и 7 месеца, 16бр. проведени съдебни заседания, както и че обвиненията са във връзка с изпълняваната длъжност „кмет“, което завишава размера на обезщетението, както и свързаните с незаконното обвинение емоционални страдания, изразяващи се в страх от осъждане и срам пред обществото и близките. Справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди е 10000 лева като се вземат предвид работоспособната възраст на ищеца и средната работна заплата за страната, както и обстоятелството, че интензивните емоционални страдания са били изпитвани във връзка с друго наказателно производство с тежки мерки за неотклонение- по обвинение за активен подкуп, а по процесните обвинения е било установено, че ищецът макар и оправдан, незаконно се е кредитирал със служебни средства в нарушение на бюджетната и счетоводна дисциплина. С оглед изхода на спора и на основание чл. 38, ал.2 ЗА в полза на адв. Г. В., процесуален представител на ищеца, следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 664,68 евро за всяка от инстанциите, като се отмени първоинстанционното и въззивното решение в частите, с които са присъдени адвокатски възнаграждения по чл. 38, ал.2 ЗА. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО