Решение № 14647 от 03.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7248/2009 г.

Решение № 14647 от 03.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7248/2009 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228, във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С Решение № 54/20.01.2009 г. по адм. дело № 815/2006 г., в производство по реда на § 4к, ал. 6 ПЗР на ЗСПЗЗ, вр. чл. 33, ал. 1 от ЗАП (отм.), Варненският окръжен съд, административно отделение, втори състав ОТМЕНЯ Заповед № РД-06-7706-20/24.01.2006 г. на Областния управител на област с административен център - Варна, с която на основание § 4к, ал. 6 ПЗР ЗСПЗЗ е одобрен плана на новообразуваните имоти на селищно образувание по § 4, ал. 2 от ЗСПЗЗ за местност "Траката", землище Виница, област Варна, в ЧАСТТА относно имот пл. № 1876, на основание § 4к, ал. 6 ПЗР ЗСПЗЗ и ВРЪЩА преписката на административния орган за произнасяне по същество, съобразно указанията дадени в мотивите на съдебното решение. Срещу така постановеното съдебно решение са постъпили две касационни жалби: Едната жалба с вх. № 3486/02.02.2009 г. е от Николай Екатеринов Дончев, гр. Варна, чрез пълномощник адв. Даниела Петрова от ВАК. Касаторът счита, че решението е неправилно поради наличието на необоснованост, а също така и постановено при условията на съществено нарушение на материалния закон. На първо място твърди, че приетата от първоинстанционния съд жалба на Пенка Георгиева Тотева е неоснователна, защото имотът й не е новообразуван и по отношение на него разпоредбите на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и нормите на чл. 28, ал. 5 от ППЗСПЗЗ са неприложими. Предложеният от вещото лице и възприет от съда вариант на път в югозападна посока разделя имота му № 1875 на две части, обособявайки два имота, от които единият с площ под 250 кв. м. На второ място твърди, че вещото лице не е извършил в цялост възложената му задача следствие на което е предложил на съда един непълноценен алтернативен вариант за достъп до процесния имот № 1876, който съществено нарушава правото му на собственост. Представя скици с нанесен съществуващ път от северната страна на имота. На трето място твърди, че от актуалната скица към момента на изповядване на сделката, на която се позовава Пенка Тотева легитимирайки се като собственик, а именно към Договора за доброволна делба на недвижим имот от 2002 година се установява, че имота е бил обслужван от път, намиращ се в югоизточната му част. По тези съображения моли съдебното решение да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд гр. Варна, а евентуално ако не са налице предпоставките за връщане, да се постанови ново решение, с което жалбата срещу процесната заповед да бъде оставена без уважение. Постъпили са и писмени бележки. Втората касационна жалба с вх. № 4148/06.02.2009 г. е от Областния управител на Област Варна Христо Павлов Контров. И този касатор счита, че решението е постановено при нарушение на материалния закон и като такова е неправилно. Твърди, че процесният имот № 1876 не е новообразуван, а само за новообразуваните имоти се осигурява достъп до път или улица. Заявява, че за имота, паднал се в дял на жалбоподателката (пред първата инстанция Пенка Тотева) след делбата, не е предвиден път още в предходния документ за собственост. Затова счита, че непроектирането на път до имота й не води до нарушение при изработването на плана. Посочва като правна и техническа възможност изработването на ПУП - ПРЗ при спазване разпоредбите на чл. 124, ал. 3 от ЗУТ, с който ще се определят необходимите площи за изграждането на пътя, на общите мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура. Моли решението да бъде отменено. От ответната страна - Пенка Георгиева Тотева, чрез процесуалния й представител от първата инстанция е постъпило писмено възражение против касационната жалба на Николай Дончев, в което се моли същата да бъде оставена без уважение като неоснователна. Заинтересованите страни - Дарина Тодорова Атанасова, Евелина Тодорова Атанасова и Дария Минчева Чамурлийска не заявяват становища по жалбите. Заинтересованата страна - Кмета на Община Варна също не взема отношение. Участвуващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационните жалби са допустими и неоснователни. Съдът е постановил решение, съобразено с материалния закон и поради липса на касационни основания за отмяна, същото следва да бъде оставено в сила. Касационните жалби са подадени в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок от надлежни страни по чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо които постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което са процесуално допустими. При разглеждането им по същество, настоящият състав на Върховния административен съд - Четвърто отделение констатира следното: Производството по адм. дело № 815/2006 година по описа на Окръжен съд - Варна е образувано по повод на постъпила жалба от Пенка Георгиева Тотева, гр. Варна, кв. Виница, против Заповед № РД-06-7706-20/24.01.2006 г. на Областния управител на Област Варна, с която на основание § 4к, ал. 6 от ЗСПЗЗ, чл. 28б, ал. 8 от ППЗСПЗЗ и чл. 32, ал. 1 от Закона за администрацията, е одобрен плана на новообразуваните имоти в мащаб 1:1000 за земеделски земи, предоставени за ползване на граждани на основание § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, на селищно образувание местност "ТРАКАТА", землище кв. Виница, община Варна, област Варненска. Жалбоподателката заявява, че не е доволна от заповедта в частта й, засягаща собствения й имот пл. № 1876, защото за този имот не е отреден изход до път. Съдът е назначил съдебно-техническа експертиза с оглед установяване на заинтересованите лица, които следва да бъдат конституирани в производството. В открито съдебно заседание проведено на 25 април 2007 година в присъствието на жалбоподателката Пенка Георгиева Тотева и нейния пълномощник адв. Василев, както и на процесуалния представител на ответника - Областния управител на Област Варна като орган издал обжалвания административен акт - юрисконсулт Колева, е приел заключението. Вещото лице е предложил като възможен вариант за изграждане на път до имот пл. № 1876 на жалбоподателката съществуващия на плана път до имоти с пл. № 1877 и 1875 да се продължи до имот с пл. № 5042 и имот с пл. № 1876 (процесния), като се прокара по продължение на югозападната граница на имот с пл. № 1875 в имоти с пл. № № 1877 и 5042 и преминавайки през част от имот с пл. № 1875 ще се осъществи достъпа до имот с пл. № 1876. С определение от 09.05.2007 г. съдът е конституирал като заинтересовани лица собствениците на засегнатите имоти, включително и касационния жалбоподател Николай Екатеринов Дончев като собственик на имот № 1875. Съдът изцяло е възприел заключението на вещото лице и е отменил заповедта в обжалваната й част, като е върнал преписката на административния орган за произнасяне по същество съобразно указанията, дадени в мотивите на съдебното решение, а тези указания са за изработване на плана като се прокара пътя по варианта, посочен от вещото лице, отразен с жълт цвят на скицата, която е неразделна част от СТЕ. В плана на новообразуваните имоти (ПНИ) се нанасят имотите на три категории лица: 1. ползватели, на които по един от предвидените от законодателя процедури - по § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 34/1992 г., понастоящем с променена редакция); по § 30 от ПЗР на ПМС № 121/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 28/1997 г.) или по § 62 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 122/1997 г.), правото на ползване се е трансформирало (преобразувало, превърнало) в право на собственост чрез заплащане цената на земята; 2. бивши собственици на имотите или техните наследници, с признато или възстановено от колективния орган по поземлената собственост независимо как е бил наименован през годините - (поземлена комисия, общинска служба по земеделие и гори или общинска служба по земеделие), право на собственост върху земеделска земя, попадаща в територия (терен, зона, район) по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и 3. настоящи собственици, които се легитимират като такива с надлежен документ за собственост - било като преобретатели от първите две категории, било на самостоятелно основание като собственици на имоти, които никога не са били внасяни или включвани в ТКЗС, ДЗС и други, образувани въз основа на тях селскостопански организации, тоест тези, които никога не са изгубвали своята собственост. В конкретния случай жалбоподателката пред първата инстанция Пенка Георгиева Тотева от гр. Варна попада в третата категория лица. Тя се легитимира като собственик с Договор за доброволна делба на недвижим имот № 57, том II, рег. № 4211/2002 г. на поземлен имот, находящ се в град Варна, местност "ТРАКАТА", представляващ имот пл. № 1876 в кв. 128 с площ от 1675 кв. метра. В плана на новообразуваните имоти, имотите на лицата от третата категория запазват своята площ и граници без изменение. В случая е безспорно, че този имот е нанесен в ПНИ, но за него не е предвиден достъп до път, тоест няма път за достъп до имота. Фактът, че имотът не е новообразуван не означава, че не следва да му се осигури достъп. Становището на касаторите, че разпоредбата на чл. 28, ал. 5 от ППЗСПЗЗ е неприложима за случая е незаконосъобразно. Напротив, до всеки имот, включен в ПНИ следва да има път. Според чл. 28, ал. 5 от ППЗСПЗЗ планът се изработва с оглед правилното устройство на територията, като за всеки имот се осигурява достъп до улица или път с минимална широчина между границите на имотите - 5 м, а по изключение при проектиране на задънени улици най-малко 3.5 м, тоест е налице абсолютно изискване, установено с императивна правна норма, всеки от имотите в ПНИ, независимо дали е новообразуван или не, да има достъп до път или улица. Това законово изискване в конкретния случай не е спазено по отношение на имота на жалбоподателката № 1876. Освен това за имотите, придобити чрез правна сделка местоположението не трябва да се изменя. Това се отнася и за съществуващите пътища, които следва да се нанесат там, където са били. В случая видно от Договора за доброволна делба, имот пл. № 1876 граничи с "път". Като граници са посочени още имот пл. № 3152, имот пл. № 1875 и имот пл. № 1846. Следователно до този имот е имало път от към север и той като съществуващ е трябвало да бъде съобразен от съда, а не да се възприема направо варианта, предложен от вещото лице за път откъм южната страна. Самото заключение е прието преди конституирането на касатора Николай Екатеринов Дончев като заинтересована страна по делото в качеството си на собственик на имот № 1875 и затова той е бил лишен от възможността да го оспори своевременно. По принцип оспорване на съдебно-техническа експертиза едва в касационното производство е недопустимо, но в случая възраженията в касационната му жалба са свързани с допуснати нарушения на съдопроизводствените правила при разглеждане на делото и в този смисъл са допустими, а и основателни. До имот № 1876 трябва да има път и в тази връзка следва да се отбележи неоснователността на възраженията в касационните жалби за прилагане в случая на разпоредбите на чл. 124, ал. 3 и чл. 192, ал. 3 от ЗУТ отнасящи се до изработване на ПУП - ПРЗ и респ. учредяване право на преминаване през имоти след като влезе в сила одобреният ПНИ. Необходимо е с помощта на вещо лице да се предложат няколко варианта за прокарване на път до процесния имот, включително и съществуващия, от които административният орган в рамките на оперативната си самостоятелност да прецени коя от възможностите за предвиждане на път да възприеме като най-целесъобразна в рамките на законосъобразността имотът да има достъп до път. Изложеното налага обжалваното решение да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане, при което да се конституират като заинтересовани страни собствениците на имотите, които се засягат от предвижданията за път, с оглед правилата за действие на съдебното решение, регламентирани в чл. 177 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ , във връзка с чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,