Решение № 7461 от 7.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 744/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Д. М., Г. Т. Л., И. А. Д., В. Г. Ч., А. А. М., А. Д. Г., Т. Г. Б. и И. Г. Д. чрез адвокат Москов против решение 9475/22.11.2024 г. постановено по адм. д. 394/2024 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отхвърлено оспорването на първите седем касационни жалбоподатели срещу заповед 2723 от 20.10.2023 г. на заместник-кмет Правно обслужване и общинска собственост/ПООС/, община Несебър, с която на основание чл.225а, ал.1 ЗУТ е наредено да се премахне установения незаконен строеж басейн с неправилна форма, от стоманобетонна конструкция, облицована с керамични плочки, средна дълбочина около 1.80 м. и площ от 20.00 кв.м., изграден в югоизточната част на поземлен имот с идентификатор 51500.86.70 и частично / с около 1.00 м./ в поземлен имот с идентификатор 51500.86.67 /публична общинска собственост, с предназначение за второстепенна улица/, около 1.00 кв.м. от който попада в трасето на предвидената за реализиране с одобрения с решение 1148 по т.26 от протокол 40/05.09.2019 г. на общински съвет Несебър, ПУП - план за регулация на кадастрални райони 51500.77, 78, 79, 80, 81, 82, 83, 84, 85 и 86, местността Кокалу, землище на гр.Несебър, улица с идентификатор 51500.86.67 КККР на гр.Несебър. Касаторите твърдят, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Претендират отмяна на решението, отмяна на заповедта в нейната цялост, заявяват претенция за разноски. Ответникът заместник кмет на община Несебър в писмен отговор оспорва касационната жалба. Излага съображения в подкрепа на оспореното решение, моли същото да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Емили Трейдинг ООД не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Н. Д. М.; Г. Т. Л.; И. А. Д.; В. Г. Ч.; А. А. М.; А. Д. Г. и Т. Г. Б., против заповед 2723 от 20.10.2023 г. на заместник-кмет Правно обслужване и общинска собственост/ПООС/, община Несебър, с която на основание чл.225а, ал.1 ЗУТ е наредено да се премахне установения незаконен строеж басейн с неправилна форма, от стоманобетонна конструкция, облицована с керамични плочки, средна дълбочина около 1.80 м. и площ от 20.00 кв.м., изграден в югоизточната част на поземлен имот с идентификатор 51500.86.70 и частично / с около 1.00 м./ в поземлен имот с идентификатор 51500.86.67 /публична общинска собственост, с предназначение за второстепенна улица/, около 1.00 кв.м. от който попада в трасето на предвидената за реализиране с одобрения с решение 1148 по т.26 от протокол 40/05.09.2019 г. на общински съвет Несебър, ПУП - план за регулация на кадастрални райони 51500.77, 78, 79, 80, 81, 82, 83, 84, 85 и 86, местността Кокалу, землище на гр.Несебър, улица с идентификатор 51500.86.67 КККР на гр.Несебър. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. За да постанови този резултат съдът е приел, че заповед 2723 от 20.10.2023 г. е издадена от компетентен орган - заместник - кмет ПООС, община Несебър, съобразно правилото на чл.225а, ал.1 ЗУТ и заповеди 1919/ 11.11.2019 г. и 2866/ 14.11.2023 г. на кмета на община Несебър/ л.333 и 355 от делото/. Същата е в предвидената писмена форма и съдържа фактически и правни основания и при издаването и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват нейната отмяна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Правилно е установено, че заповедта е издадена от компетентен орган и при спазване на изискванията за форма, без допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, както и в съответствие с материалния закон. Неоснователни са твърденията на жалбоподателите, че не са адресати на процесната заповед. Както правилно е прието и от първоинстанционния съд, според нормата на чл.225а, ал.5 ЗУТ принудителното премахване на незаконен строеж е за сметка на извършителя и на възложителя на строежа или собственика съгласно чл.161, ал.1 ЗУТ. Съгласно чл.161, ал.1 ЗУТ възложител е собственикът на имота, лицето, на което е учредено право на строеж в чужд имот, и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на закон. В този смисъл е и § 3 от ДР на Наредба 13 от 23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекцията за национален строителен контрол / обн. ДВ, бр. 69/2001 г./. Преценката срещу кое от посочените лица да образува и приключи процедурата по установяване на незаконния строеж е на компетентния административен орган. От представените по делото нотариални актове се установява, че всички жалбоподатели и заинтересовани лица, които са и адресати на оспорената заповед, притежават идеални части от поземлен имот със стар идентификатор 51500.86.16 КККР на гр.Несебър, в който е бил извършен процесния строеж. Единствено жалбоподателят А. Г. не притежава право на собственост върху поземления имот, но същата притежава идеални части от правото на строеж в имота, съответни на правото на собственост в сграда с идентификатор 51500.86.16.1. Така представените нотариални актове по категоричен начин определят жалбоподателите и заинтересованите в настоящото производство лица като възложители/собственици по чл.161, ал.1 ЗУТ и съответно легитимират същите като отговорни за премахването на установения незаконен строеж. В случая е без значение към кой момент е придобито правото на собственост върху имота, доколкото не е спорно, че физическите лица, адресати на заповедта, с изключение на Емили трейдинг ООД, не са извършители на строежа, а носят солидарна отговорност с него въз основа на качеството си по чл.161, ал.1 ЗУТ. Обосновано е прието от съда, че е спазена процедурата по чл.225а, ал.2 ЗУТ. Съставен е констативен акт 16 от 26.07.2023 г., с който е установено незаконното строителство, осъществено в несъответствие с предвижданията на действащия ПУП-ПР за УПИ ІІ-16, кв.12 по плана на гр.Несебър, местност Кокалу /ПИ с идентификатор 51500.86.70 по КККР на гр.Несебър/, без разрешение за строеж и в чужд имот. Констативният акт е съставен в отсъствие на жалбоподателите, които обаче в срока по чл.225а, ал.2 ЗУТ са депозирали възражение. Предвид времето на извършване на строителството (2013 2014 г.) съдът закономерно е достигнал до извода, че не са налице и предпоставките за търпимост на строежа по § 16 ПР на ЗУТ, и § 127 ПЗР на ЗИДЗУТ. По делото са налице данни относно всички релевантни обстоятелства във връзка с процесния строеж басейн. В мотивите на оспорения акт, подробно е описан извършеният незаконен строеж, като описанието в диспозитива не противоречи на мотивите на акта. Безспорно е индивидуализиран подлежащият на премахване строеж. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила. При този резултат и предвид направеното искане в полза на ответника заместник кмет на община Несебър се следва юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00/сто/ лева, определено по реда на чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав