Решение № 7401 от 2.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13764/2013 г.

Решение № 7401 от 2.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13764/2013 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Ирина Тодорова Грозева от гр. Видин, против решение № 1305 от 15.07.2013 г., постановено по адм. дело № 375 от 2012 г. на Административния съд - Благоевград. С касационната жалба се оспорва правилността на обжалваното решение, като се твърди, че изводът на съда за липса на бездействие от страна на ответниците по делото, от което са били претърпени имуществени и неимуществени вреди от ищцата, е необоснован - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба Басейнова дирекция "Западнобеломорски район" (БДЗБР) - гр. Благоевград, чрез процесуалния си представител - юрисконсулт Ил. Димова, прави искане да бъде оставено в сила обжалваното решение като законосъобразно. Направено е искане за присъждане на разноски по делото. Ответникът по касационната жалба Регионална здравна инспекция - гр. Благоевград, не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище, че обжалваното решение е незаконосъобразно и необосновано. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. С посоченото по-горе решение съдът е отхвърлил обективно и субективно съединените искове срещу Басейнова дирекция "Западнобеломорски район" (БДЗБР) - гр. Благоевград, за сумата 52 961,33 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, и срещу Регионалната здравна инспекция (РЗИ) - гр. Благоевград, за сумата 52 961,33 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди като последица от незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица на ответниците във връзка със стопанисването и експлоатацията на минерални извори "Рупите", м. "Кожух", община Петрич. Съображенията за това са били, че по делото не е било установено бездействие от страна на служители на ответниците по делото. Съдът е мотивирал този свой извод, като се е позовал на разпоредбите на § 1, ал. 1, т. 30 от ДР на ЗВ, както и на разпоредбата на чл. 5 от Наредба № 3 от 2000 г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди (Наредба № 3), в изпълнение на която при находище "Рупите" бил поставен предупредителен знак "Внимание - пази се - гореща вода". По отношение на втория ответник съдът е приел, че било установено по делото нарушаване на разпоредбата на чл. 32, ал. 4 от Закона за здравето. Постановеното решение е обосновано, което води до неговата законосъобразност. Настоящият тричленен състав възприема и споделя изводите, направени в мотивите на решението. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доказателства, които са били релевантни за постановяването на решение по предявения иск за обезщетяване по реда на ЗОДОВ. Изложените в тази връзка съображения се споделят от настоящата касационна инстанция поради следното: Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред; действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност; настъпила вреда; причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 ЗОДОВ. Първоинстанционният съд правилно е приел, че не е налице фактическият състав по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Това е така, защото основният спорен по делото въпрос е бил дали са били налице незаконосъобразни бездействия от страна на служители от администрацията на ответниците. За да отхвърли претенцията, съдът е приел, че липсва твърдяното от ищцата бездействие. Този извод следва да бъде споделен от настоящата инстанция, както се посочи по-горе. Съображенията за това са, че ищцата по делото не се е справила с доказателствената тежест по закон и не е установила наличието на всички елементи от състава на претендираното обезщетение по чл. 1 ЗОДОВ, последица от което е и отхвърлянето на предявения иск. По делото са събрани писмени доказателства, както и са обсъдени дадените от разпитаните свидетели обяснения, от които е бил направен правилен извод, че не е налице незаконосъобразно бездействие на административен орган по повод изпълнение на административната му дейност. В тази насока следва да се посочат обстоятелствата, че по безспорен начин е установено, че до изворите на минерална вода в м. "Рупите" е била поставена табелка с посочена опасност от гореща вода, както и че е била създадена охранителна зона - аргумент от представените констативни протоколи за периода 2007 - 2011 г. От представената и приета по делото техническа експертиза (неоспорена от страните) е било установено, че на мястото, където ищцата е претърпяла увреждания, минералната вода е била каптирана, с изградена ограда около бетонната постройка, т. е. налице са изградени охранителни зони съобразно изискванията на Наредба № 3. Останало е недоказано и твърдението на касаторката за нарушаване на разпоредбата на чл. 32, ал. 4 от ЗЗ от страна на РЗИ - Благоевград. Това е така, защото в нейна тежест е било да докаже в какво се е изразявало бездействието на служители на РЗИ - Благоевград, което да е в причинна връзка с настъпилите за ищцата вреди. Следва да се посочи, че в конкретния случай последната не се е справила с доказателствената тежест, която се носи от нея съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК. Това е така, защото в тежест на ищеца в исковото производство е да докаже твърденията си, че е налице бездействие, и то конкретно в какво се изразява, от страна на служителите на РЗИ - Благоевград, а не само да се позовава на общата формулировка на чл. 32, ал. 4 от ЗЗ. По тези съображения постановеното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото следва да се присъдят разноски в размер на 150 лв. - юрисконсултско възнаграждение, в полза на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район" - Благоевград. Водим от изложеното, Върховният административен съд - трето отделение,