Решение № 9688 от 12.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5869/2009 г.

Решение № 9688 от 12.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5869/2009 г., III о., докладчик председателят Веселина Кълова Производството е по реда на чл. 185 и сл. от Административнопроцесуален кодекс /АПК/. Образувано е по оспорване, подадено от д-р Любомир Димитров Трифонов от гр. Габрово, срещу Наредба № 1/16.01.2008 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица /обн. ДВ, бр. 11/5.02.2008 г./. Оспорващият счита, че Наредбата е нищожна поради противоречието й с § 1, т. 29 от Допълнителните разпоредби на Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Наредбата е нищожна и поради това, че закона изисква всички вещи лица да са самоосигурени и тя се разминава със закона. След направено уточнение, оспорващия с писмена молба заяви, че оспорването му конкретно се свежда до чл. 17, т. 5 от Наредбата, тъй като според ЗДДФЛ всички вещи лица са лица, упражняващи свободна професия, а от друга страна, според Наредбата само част от вещите лица са лица, упражняващи свободна професия и затова за тях не се изисква нотариално заверено копие на трудова или служебна книжка. Следователно, чл. 17, т. 5 от Наредба № 1 следва да бъде отменен като незаконосъобразен или поне отменен само в частта "документи, свързани със стаж по специалността: нотариално заверено копие на трудова или служебна книжка". Ответната страна Висш съдебен съвет оспорва жалбата. Счита, че в чл. 13, нито в чл. 17 от Наредбата няма текст, който да ограничава правата на вещите лица в смисъл, че те трябва да бъдат единствено самоосигуряващи се. Представител на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на оспорването, тъй като от съдържанието на текста не се установява самоосигуряващите се вещи лица да са поставени в неравностойно положение в сравнение с тези, осигурени по силата на трудови или служебни правоотношения. Върховният административен съд, III отделение в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на оспорването намира следното: Жалбата е процесуално допустима. По отношение на оспорващия е налице правен интерес, предвид обстоятелството, че фигурира като вещо лице включен в списъка на вещите лица /ДВ, бр. 12/2009 г. с. 124/. § 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за данъците върху доходите на физическите лица гласи: По смисъла на този закон, т. 29 "Лица, упражняващи свободна професия" са: .... експерти към съда и прокуратурата..., за които са налице едновременно следните условия: а/ осъществяват за своя сметка професионална дейност, б/ не са регистрирани като еднолични търговци, в/ са самоосигуряващи се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване. Оспореният текст на чл. 17, т. 5 от Наредбата гласи: "за вписването в списъка на вещите лица кандидатите представят към заявлението следните документи: т. 5 - документи, свързани със стаж по специалността: нотариално заверено копие на трудова или служебна книжка, а за лицата със свободни професии - доказателство за регистрацията или за вписването им, удостоверяващи стаж по специалността не по-малко от 5 години". От посочените изисквания в т. 5 следва извода, че в Наредбата се прави разграничение между вещи лица самоосигуряващи се и вещи лица, упражняващи свободна професия, но само като понятие. Изискванията и за двете е едно и също - установяване наличие на стаж по специалността не по-малко от 5 години. Същото изискване е посочено и в чл. 13, т. 2 от Наредбата, който гласи: "За вещо лице може да бъде утвърдено дееспособно лице, което отговаря на следните изисквания: т. 2 - има най-малко 5 години стаж по специалността". Това е включено в гл. втора от Наредбата, озаглавена "Условия, на които трябва да отговарят специалистите, утвърдени за вещи лица". Изискването за наличие на не по-малко от 5 години стаж по специалността е въпрос на преценка на органа, приел Наредбата и то е житейски оправдано. Наличието на практика по специалността не може да се съпоставя с лице, което току що е завършило висшето си образование. А доказване на това обстоятелство безспорно е да се представя документ, свързан със стаж по специалността, нотариално заверено копие на трудова или служебна книжка, а за лица със свободни професии - доказателства, удостоверяващи стажа по специалността. От това следва, че изискванията и за двете групи вещи лица е едно и също, за да бъдат утвърдени като вещи лица. Това изискване не е в противоречие на даденото тълкуване по смисъла на § 1, т. 29 от Допълнителните разпоредби на Закона за данъците върху доходите на физическите лица. То е относимо за всички вещи лица, вписани като такива в съответния списък. Няма никаква връзка с оспорения чл. 17, т. 5 от Наредбата, който е относимо условие, за да бъде вписано едно лице, като вещо лице към съда или прокуратурата. Веднъж включено като вещо лице и ако е самоосигуряващо се лице по смисъла на Кодекса за социално осигуряване, то той извършва една допълнителна дейност, за която е относимо даденото тълкуване в § 1, т. 29 от ДР на Закона за данъците върху доходите на физическите лица. С оглед изложеното, оспорването като неоснователно следва да се отхвърли. Водим от горното, Върховният административен съд, III отделение на осн. чл. 193 АПК