Решение № 4976 от 3.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5245/2018 г.

Решение № 4976 от 3.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5245/2018 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалба на Е. Хаджиев, с която оспорващият иска прогласяване на нищожността на заповед № ОХ-274/11.05.2010 г. на министъра на отбраната, в частта й, с която е определен размерът на основното месечно възнаграждение на военнослужещите от Министерство на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия, притежаващи звание "старши сержант - втора степен". Министърът на отбраната, ответник по жалбата, поддържа, че оспорването е неоснователно, по подробни съображения в писмено становище. Представлява се от главен юрисконсулт Калева и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция. Върховният административен съд, състав на пето отделение намира, че жалбата е процесуално допустима. Заповедта по своята правна характеристика е вътрешно служебен акт, който е засягал права и законни интереси на служителите в Министерството на отбраната. Поради това и на основание чл. 2, ал. 2, т. 3 АПК, подлежи на съдебен контрол за законосъобразност при оспорване от лица с правен интерес от търсената съдебна защита. Жалбоподателят е служител в Министерство на отбраната през периода, в който оспорената заповед е издадена - до 03.12.2015 г. е изпълнявал военна служба в различни поделения на Българската армия и притежава военно звание "старши сержант" от 26.05.2005 г., поради което за него е налице правен интерес от оспорването й. С жалбата се претендира нищожност на акта и съгласно чл. 149, ал. 5 АПК оспорването не е обвързано със срок. При произнасяне по съществото й, с оглед данните по делото, доводите и възраженията на страните, съдът намира, че жалбата е неоснователна, по следните съображения: Жалбоподателят поддържа, че заповед № ОХ-274/11.05.2010 г. на министъра на отбраната, изменена със МЗ № ОХ-580/2011 г. и МЗ № ОХ-307/25.04.2012 г. за заплатите на военнослужещите, в т. ч. в оспорената част, с които за званието "старши сержант - втора степен", на военнослужещите е определен размер на основното месечно възнаграждение за звание 609 лв., вместо 673 лв., противоречи на законовите и подзаконови нормативни актове, които уреждат реда и начина за определяне на заплатите на военнослужещите. Позовава се на § 14 от Закона за държавния бюджет за 2009 г., § 11 от Закона за държавния бюджет за 2010 г., § 10 от Закона за държавния бюджет за 2011 г. и § 9 от Закона за държавния бюджет за 2012 г., според които базата за определяне на най-ниското възнаграждение за военнослужещите е 376 лв. Счита, че с оглед определената законова база, при прилагането на коефициентите по чл. 213, ал. 3, т. 2 ЗОВСРБ, според формулата за определяне на възнагражденията на военнослужещите, размерът на минималното възнаграждение за най-ниското звание от категорията сержанти е следвало да е 658 лв. Несъобразяването с нормативната уредба е обусловило незаконосъобразност в степен на нищожност на министерската заповед в оспорената част. С жалбата се претендира и заплащане на обезщетение за претърпените имуществени вреди от същата. С определение № 12 от 01.02.2018 г. по адм. дело № 335/2017 г. по описа на Административен съд - К., в който е постъпила първоначално жалбата (производството пред Върховния административен съд е образувано след спор за подсъдност), съдът е разделил производството по делото, поради което претенцията за обезщетение не е предмет на настоящото производство. Съгласно чл. 212, ал. 1 ЗОВСРБ, в приложимата редакция (пред изменението, обн., ДВ, бр. бр. 98 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.), военнослужещите имат право на основно месечно възнаграждение в съответствие с присвоеното им военно звание и степента в обхвата на военното звание. В чл. 212, ал. 2, ред., ДВ, бр. 16 от 2010 г. е предвидено, че размерите на основното месечно възнаграждение по ал. 1 се определят с акт на Министерския съвет по предложение на министъра на отбраната. Базата за размера на основното месечно възнаграждение за най-ниската длъжност се определя ежегодно със закона за държавния бюджет на Р. Б., като месечното възнаграждение се увеличава с коефициент спрямо базата, както следва: 1. за офицери - не по-малко от 2, 2; 2. за офицерски кандидати и сержанти - не по-малко от 1, 75 и 3. за войници (матроси) - не по-малко от 1, 6 - чл. 212, ал. 3 ЗОВСРБ. С § 11 от ПЗР на Закона за държавния бюджет за 2010 г. е постановено, че базата за определяне размера на основното месечно възнаграждение за най-ниската длъжност на лицата по чл. 212, ал. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Р. Б. е 376 лв. от 1 януари 2010 година. С чл. 2, ал. 2 от Постановление № 86 от 03.05.2010 г. за заплатите на военнослужещите и цивилните служители по Закона за отбраната и въоръжените сили на РБ е предвидено, че размерът на основното месечно възнаграждение в съответствие с присвоеното военно звание на военнослужещите от Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия, считано от 1 март 2010 г. се определя съгласно приложение № 3. В таблицата по приложение № 3, ред 14. 2 за длъжността старши сержант II степен размерът на основното месечно възнаграждение възлиза на 609 лв. С обжалваната заповед № ОХ-274/11.05.2010 г. на министъра на отбраната, в т. 4. 1, б. "в" е предвидено, че на военнослужещите, притежаващи военно звание "старши сержант", назначени на длъжности, изискващи по длъжностно разписание звание "сержант" - размерът на основното месечно възнаграждение е предвиденото за званието "старши сержант - втора степен". Видно от приложение № 1 към министерска заповед № ОХ-274/11.05.2010 г. - таблица за размера на основното месечно възнаграждение в съответствие с присвоеното военно звание на военнослужещите от Министерство на отбраната, за старши сержант - втора степен е определено основно месечно възнаграждение от 609 лв. За 2011 г. и 2012 г. не са променяни основните възнаграждения на военнослужещите в Министерство на отбраната. С оглед посочените фактически и правни обстоятелства, оспорената заповед не е нищожна. Заповедта е издадена на основание чл. 31 ЗОВСРБ, който гласи, че при осъществяване на правомощията си министърът на отбраната издава правилници, наредби, инструкции и заповеди. В кръга на притежаваните правомощия, министърът на отбраната в т. 1 - 3 от заповедта е обявил таблиците за размерите на основното месечно възнаграждение на военнослужещите, а в т. 4 е определил в зависимост от присвоеното звание и заемана длъжност по щатно разписание следващото се възнаграждение на военнослужещите, съгласно приложената таблица. Размерът на възнаграждението на жалбоподателя за званието старши сержант - втора степен е в съответствие с определения такъв с акта на Министерския съвет - Постановление № 86 от 03.05.2010 година. Доводите на жалбоподателя за определяне на основния размер на месечното му възнаграждение в противоречие с разпоредбата на § 11 от ЗДБ за 2010 г., съответно § 10 от ЗДБ за 2011 г. и § 9 от ЗДБ за 2012 г., с които е определена базата за основния размер на месечното му възнаграждение всъщност реферират към акта на Министерския съвет, с който министърът на отбраната е длъжен да се съобрази. С оглед приложимата редакция на чл. 212, ал. 2 ЗОВСРБ, към този момент министърът на отбраната не е разполагал със самостоятелна компетентност да издаде акт, с който да определи основното месечно възнаграждение на военнослужещите. Предвид изложеното, обжалваната заповед е издадена от компетентния административен орган, в рамките на предоставените му правомощия. Заповедта съответства на изискванията за форма, не са допуснати нарушения на административно производствените правила, които да водят до нищожността й, издадена е на предвидено в закона правно основание и в съответствие с целта на закона. Поради това обжалваният акт не страда от такива тежки пороци по чл. 146, т. 1 - 5 АПК, които да водят до неговата нищожност. Жалбата на Е. Хаджиев срещу заповед № ОХ-274/11.05.2010 г. на министъра на отбраната е неоснователна и следва да се отхвърли. С оглед изхода на спора и заявената претенция от процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 78, ал. 8 вр. чл. 144 АПК, жалбоподателя Е. Хаджиев следва да заплати на Министерство на отбраната сумата 100 лв. разноски за настоящата инстанция. Водим от горното, Върховният административен съд, пето отделение,