Решение № 184 от 7.11.2011 г. на ВКС по н. д. № 2617/2011 г.

Решение № 184 от 7.11.2011 г. на ВКС по н. д. № 2617/2011 г., I н. о., НК, докладчик председателят Пламен Томов Адвокат И. Д. И. е подал "касационна частна жалба" срещу разпореждането на Силистренския окръжен съд, с което е върната като процесуално недопустима друга негова касационна жалба. Оспореното разпореждане - № 159 от 16.IХ.2011 г. по вчнд № 231/2011 г., е на съдията-докладчик по делото, а върнатата като процесуално недопустима също "касационна частна жалба" е била подадена срещу определението на СОС по това дело; с него е била оставена без разглеждане частната жалба на адв. И., обжалвал санкционирането му с 300 лева глоба по реда на чл. 266 НПК, наложена от Силистренския районен съд по дело с участието на И. като защитник на лице, чието задължително настаняване и лечение по реда на Закона за здравето (наречено по делото "предложено лице") е поискано от съответния прокурор. Според жалбата пред ВКС, връщането от съдията-докладчик в СОС на другата жалба противоречи на инстанционността в съдопроизводството у нас и на характера на производството по наложената му глоба. От прокурора при Върховната касационна прокуратура е изразено становище за отхвърляне на подадената пред ВКС жалба - връщането е в съответствие с чл. 351, ал. 4, т. 3 НПК, защото върнатата жалба е насочена срещу съдебен акт, извън посочените в чл. 346 НПК. Върховният касационен съд намери, че обжалваното разпореждане трябва да бъде оставено в сила. Правилността на постановеното с него връщане на жалбата с вх. № 1574/2011 г. е в зависимост от това дали въпросната жалба е между онези, които "не подлежат на разглеждане по касационен ред" (чл. 351, ал. 4, т. 3 НПК). Върнатата жалба, както вече беше посочено, е била насочена срещу оставянето без разглеждане с определение на СОС на частната жалба, че СРС е санкционирал жалбоподателя неправилно по реда на чл. 266 НПК. Този ред обаче не предвижда възможност за въззивно обжалване на санкционирането и СОС се е позовал тъкмо на това, като го е свързал и с чл. 341, ал. 1 и 2 НПК. Така СОС на практика наистина е "преградил пътя" (по израза на чл. 346, т. 4 НПК) за защита на жалбоподателя срещу санкционирането му, но този резултат не е достатъчен за обжалване на определението по касационен ред - определението няма за предмет "наказателното производство" (в случая става дума, разбира се, за особено производство по ЗЗ), а само за производство по частен въпрос от него (по приложението на чл. 266, ал. 2 НПК), за решаването на който при това съществува изрична уредба в чл. 4 на последната разпоредба. Ръководен от изложеното, ВКС-I наказателно отделение