Решение № 7562 от 4.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9485/2012 г.

Решение № 7562 от 4.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9485/2012 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационни жалби на "Сигурност" ЕООД - гр. София чрез процесуалния си представител адв. Илиян Шопов и директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП с променено наименование, считано от 1.01.2013 г. на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София срещу решение № 29/14.02.2012 г., постановено по адм. дело № 3534/2005 г. по описа на Софийски градски съд, Административно отделение, III "б" състав. "Сигурност" ЕООД - гр. София чрез процесуалния си представител адв. Илиян Шопов обжалва решението в частта, в която жалбата на дружеството срещу ДРА № 474/30.10.2003 г., издаден от ръководител екип в ТДД - гр. София, ДП "Искър", потвърден с решение № 364/1.03.2004 г. на директора на Регионална данъчна дирекция - гр. София е отхвърлена за непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "Декор-95" ЕООД, "Ясмин-77" ЕООД и "Бонели В" ЕООД, "Ваян Трейдинг" ЕООД за периоди на 2002 г. Касаторът твърди, че тези задължения за ДДС са погасени по давност - абсолютна погасителна давност, която е 10-годишна и започва да тече от 01.01.2003 г. съгласно чл. 140, ал. 2 ДПК (отм.) и аналогичната й разпоредба на чл. 171, ал. 2 ДОПК. Изложени са оплаквания за неправилно приетата от съда липса на реалност на процесните доставки. Иска се отмяна на решението в обжалваното решение и отмяна на ДРА, както и присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адм. Шопов, който отново излага твърдения за изтекла погасителна давност за процесните задължения за 2002 г. Ответникът по тази касационна жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител юриск. Петрова я оспорва. Директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП обжалва решението в отменената част на ДРА № 474/30.10.2003 г., издаден от ръководител екип в ТДД - гр. София, ДП "Искър", потвърден с решение № 364/1.03.2004 г. на директора на Регионална данъчна дирекция - гр. София относно определените данъчни задължения за ДДС за периода от 1998 г. до 2001 г. като погасени по давност. Релевират се всички посочени отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Развити са доводи за правния характер на погасителната давност като институт на материалното право. Касаторът твърди, че в случая не е било налице бездействие от страна на органа по приходите да установи, както и да събере процесните данъчни задължения. Оплаква се, че съдът не е събрал доказателства дали задълженията не са вече събрани от страна на приходната администрация. Подробни доводи, свързани с посочените оплаквания са развити в касационната жалба, която в съдебно заседание се подкрепя от юриск. Петрова с искане за отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на жалбата срещу ДРА в същата част. Претендира се присъждане и на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по тази касационна жалба "Сигурност" ЕООД - гр. София чрез процесуалния си представител адв. Илиян Шопов я оспорва. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационните жалби са подадени от надлежно легитимирани страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими, а разгледани по същество касационната жалба на дирекция "ОДОП" - гр. София е неоснователна, а жалбата на "Сигурност" ЕООД е основателна поради следните съображения: Първоинстанционният съд е отменил ДРА определените данъчни задължения на "Сигурност" ЕООД по ЗДДС (отм.), вследствие непризнато право на приспадане на данъчен кредит по доставки от доставчиците "Кохен ГмбХ", ХРП, ЕТ "Елит 2000-Стоян Стоянов", "Дим Комерс 55" ЕООД, ЕТ "Севи-2000-С. Кунчев", ЕТ "Ваньо Перков", "Митко 2001" ЕООД, "Октан комерс" ЕООД, "Доктим 2001" ЕООД, "Яни 72" ЕООД, "Барбара 88" ЕООД, "Бонер О" ООД, "Свети Никола 97" ЕООД, "Маркет строй" ООД и "Алфа Индустрис" ООД за данъчни периоди за 1998 г., 1999 г., 2000 г. и 2001 г. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че посочените данъчни задължения са погасени по давност. Изложени са подробни мотиви относно института на погасителната давност. За 1998 г. и 1999 г. съдът се е позовал на чл. 22, ал. 1 от Закона за данъчното производство (отм.) (ЗДПр), действащ за посочените периоди предвид, че погасителната давност се урежда от материалното право. Посочено е от съда, че макар че началният момент на погасителната давност за 1998 г. и 1999 г. да е започнал да тече при действието на ЗДПр (отм.), той изтича при действието на чл. 140, ал. 1 ДПК (отм.), съгласно който срокът е отново петгодишен, както по чл. 22, ал. 1 ЗДПр (отм.). Според съда при абсолютна погасителна давност по чл. 140, ал. 2 ДПК (отм.) е без значение дали тя е спирана или прекъсвана, освен при отсрочване или разсрочване на задължението. За да отхвърли жалбата на "Сигурност" ЕООД в частта, в която с ДРА са определени данъчни задължения по ЗДДС (отм.) за непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "Декор-95" ЕООД, "Ясмин-77" ЕООД и "Бонели В" ЕООД, "Ваян Трейдинг" ЕООД за периоди на 2002 г. съдът е приел, че тези задължения не са погасени по давност. Съдът е приел, че е останала недоказана реалността на процесните доставки, поради което правилно данъчните органи не са признали правото на приспадане на данъчен кредит за получателя по доставките, тъй като не са изпълнени предпоставките за упражняване на това право - чл. 64 във връзка с чл. 6 ЗДДС (отм.). Решението в частта, в която е отменен ревизионния акт решението е правилно, а в частта в която жалбата на "Сигурност" ЕООД е отхвърлена подлежи на отмяна поради изтекла абсолютната погасителна давност от 10 години. По касационната жалба на дирекция "ОДОП" - гр. София. Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд относно погасителната давност като институт на материалното право. По принцип правилни са доводите на касатора, че с изтичането на погасителната давност не се погасява вземането, а само правото на иск за претендирането му и длъжникът би могъл да плати доброволно задължението си, но след направеното от него възражение за давност явно не желае погасяване на задължението чрез плащане. В този смисъл няма пречка възражение за изтекла погасителна давност да се направи пред съда, а не само в изпълнителното производство. Решаващият съдебен състав правилно е приел, че за ревизираните 1998 г. и 1999 г. приложима е разпоредбата на чл. 22, ал. 1 ЗДПр (отм.), като началният момент, от който започва да тече давността е 1.01.1999 г., съответно 1.01.2000 г. Правилно градският съд е установил, че абсолютна погасителна давност не е била уредена в ЗДПр (отм.), но като се има предвид крайния момент на изтичането на давността, то за нея е приложим чл. 140, ал. 2 ДПК (отм.). Правилно е прието в съдебното решение на градския съд, че за абсолютната давност без значение е спирането и прекъсването на давността, поради което правилно е прието, че за посочените ревизирани години давността е изтекла. Правилно е прието от съда, че давността е изтекла и относно лихвите, тъй като те следват главниците с оглед акцесорния им характер. Неоснователно е оплакването на касатора, че съдът не е събрал доказателства дали процесните вземания са събрани от приходната администрация. Ако е имало такива, не е имало пречка приходната администрация да представи доказателства предвид, че те се събират от самата нея. Не е направено и такова възражение в хода на първоинстанционното производство и при непредставяне на такива доказателства, следва да се приеме, че това възражение е неоснователно и не почива на доказателствата по делото. Предвид изложеното настоящият съдебен състав счита, че в тази обжалвана част решението не страда от сочените от този касатор пороци и следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. По касационната жалба на "Сигурност" ЕООД. С касационната жалба е направено възражение за изтекла абсолютна погасителна давност на задълженията за ДДС, вследствие на непризнато право на приспадане на данъчен кредит за 2002 г. по фактурите от посочените по-горе доставчици. Съгласно чл. 140, ал. 2 ДПК (отм.) началният момент на погасителната давност е 1.01.2003 г. и изтича на 31.12.2012 г. при действието на чл. 171, ал. 2 ДОПК. При изтекла абсолютна погасителна давност приходните органи не могат да съберат вземането за ДДС, установено с ДРА. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че задълженията за ДДС, установени с ДРА за 2002 г. са погасни по давност - 10-годишна и затова на основание чл. 140, ал. 2 ДПК (отм.) при приложението на който започва да тече началния момент на давностния срок и изтичането му при действието на чл. 171, ал. 2 ДОПК. В този смисъл решението в тази обжалвана част подлежи на отмяна и на основание чл. 222, ал. 2 АПК следва да се постанови друго решение, с което ДРА за задълженията за ДДС за 2002 г. бъде отменен като погасени по давност. С оглед изхода на делото и направеното искане от адв. Шопов за разноски, на "Сигурност" ЕООД следва да се заплатят такива в общ размер от 4 215 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,