Решение № 7269 от 2.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 761/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Металстрой АД, чрез адв. Атанасов, против решение 9661 от 08.11.2024 г., постановено по адм. дело 2654/2023 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлено оспорването му за прогласяване нищожност на Решение 340 прието с протокол 15 от 17.09.2015 г. на Общински съвет-Пловдив, с което е одобрен Подробен устройствен план План за улична регулация /ПУП на ПУР/, ведно с устройствени зони, устройствени показатели и правила и нормативи за прилагане, в частта му относно собствения на жалбоподателя ПИ с идентификатор 56784.325.28 по КК и КР на гр.Пловдив за който е отреден УПИ ІІ-НПК за КЗР, кв.11 по регулационния план на ЮИЗ ІІІ част, с административен адрес гр.Пловдив, [улица]. Навеждат се доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК, и се иска отмяната му със законните последици. Претендира разноски. Ответникът Общински съвет - Пловдив, чрез адвокат А. Йотова, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага да се остави в сила обжалваното решение като валидно, правилно и обосновано. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, по следните съображенията: Производството пред Административен съд Пловдив е било образувано по жалба на Металстрой АД, против Решение 340 прието с протокол 15 от 17.09.2015 г. на Общински съвет (ОбС)-Пловдив,за одобряване на Подробен устройствен план План за улична регулация /ПУП на ПУР/ на Смесена многофункционална зона Юг , засягаща ПИ с идентификатор 56784.536.54 по КККР на гр.Пловдив, за който е отреден УПИ ІІ-НПК за КЗР, кв.11 по регулационния план на ЮИЗ ІІІ част, с административен адрес гр.Пловдив, [улица]. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че процесното решение е прието от материално и териториално компетентен орган, какъвто в случая се явява общинския съвет, поради което не е налице твърдяната от жалбоподателя нищожност. Приети са за неоснователни възраженията за неспазване е изискването за форма на административния акт по смисъла на чл. 59, ал.2 от АПК, както и за допуснати процедурни нарушения. Според съда, такива биха били, в случай, че са допуснати, биха могли да обосноват само незаконосъобразност на акта, но не водят до неговата нищожност. Както, се посочи по-горе нищожен би бил акт, който изцяло е лишен от законова опора, което в случая не е налице, с оглед представените по делото писмени доказателства. Съдът е счел за неоснователни възраженията на жалбоподателя за несъобразяване на одобрения с процесното решение на Общински съвет ПУП-ПУР с предвиждания по предходни планове. Според съда, посочените в тази връзка аргументи на жалбоподателя, от една страна са несъстоятелни и необосновани, а от друга същите представляват аргументи относно отмяна на ИАА в случай, че същият е оспорен в рамките на предвидения в разпоредбата на чл. 215, ал. 4 от ЗУТ срок, което не е сторено. Направените възражения нямат отношение към валидността на оспорения акт, който е издаден от компетентен орган в рамките на определените му със закон правомощия, поради което категорично не може да бъде приет за нищожен акт. По отношение на мотивите на процесното решение съдът приема, че процесното решение е мотивирано, като изложените мотиви се съдържат, както в решението, така и в други документи приложени в административна преписка, което е в съответствие с Тълкувателно решение 16/1975 г. на ОСГК на ВС, съгласно което е възможно мотивите да предхождат издаването на акта или да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт или да бъдат изложени допълнително, когато с това се постигат целите, които законодателят е преследвал с изискването за мотивиране. Актът е издаден при наличието на подготвителни документи, изложените в тях съображения се приемат за мотиви на самия акт. /така Решение 2957 от 05.03.2021 г. по адм. д. 11942/2020 на Върховния административен съд/. Обжалваното решение е правилно. За да бъде нищожен, административният акт следва да е засегнат от особено тежък порок, който да е пречка актът да породи целените от издателя действие и последици. Съобразно посочения критерий нищожни са актовете, издадени от некомпетентен орган, тези постановени при липса на форма или при толкова съществено нарушаване на административнопроизводствените правила, довело практически до липса на волеизявление. Противоречието с материалния закон може да обоснове нищожност, когато е налице пълна липса на предпоставките на приложимата правна норма, когато актът е издаден изцяло при липса на законово основание или когато акт с такова съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или от никой орган. Следователно, нищожен е само този административен акт, който поради радикални, основни и тежки недостатъци, се дисквалифицира като административен акт и въобще като юридически акт и се третира от правото като несъществуващ, поради което изобщо не може да породи, измени или погаси разпоредените права и задължение /последици/. Действително, както е приел и административният съд в обжалваното решение, във всеки отделен случай действителността на административния акт се преценява конкретно с оглед тежестта на порока, от който евентуално е засегнат - дали той е годен да предизвика правни последици. Както обосновано е прието в обжалваното решение, порок от категорията на изброените по-горе не се установява да е налице при постановяване на процесното Решение 340 прието с протокол 15 от 17.09.2015 г. на Общински съвет (ОбС)-Пловдив, тъй като е съобразено с нормата на чл.129, ал.1 ЗУТ по отношение на компетентността. Обоснован е и извода на съда, че оспореното решение на Общински съвет Пловдив отговаря на изискванията по чл. 59, ал. 2 АПК, тъй като е в предписаната от закона писмена форма, както и съдържание - фактически и правни основания. Порокът във формата е основание за нищожност, само когато е толкова съществен, че практически се приравнява на липсата на форма и оттам на липсата на волеизявление, което в случая не е налице. Обосновано е прието от съда, че при приемане на оспореното решение не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, които да обосновават необходимост от прогласяване на неговата нищожност. Процедурата е стартирана с Решение 320, взето с Протокол 16 от 17.09.2009 г. на Общински съвет Пловдив, с което е одобрено планово- техническо задание за изработване на проект на ПУП - ПУР и е дадено разрешение за провеждане на процедура по изработване и изменение на ПУП-ПУР за СмМЗ - ЮГ с устройствени зони, район Южен", Пловдив. Проектът за изменение на ПУП-ПУР е съгласуван с всички съгласувателни инстанции, разгледан е и приет от ЕСУТ при Община Пловдив. Проектът е съобразен със законовата процедура и съобщен по предвидения за това ред съгласно разпоредбата на чл.128 от ЗУТ, като в ДВ бр. 23/27.03.2015 г. е съобщено за изготвен проект ПУП на ПУР Многофункционална зона Юг , гр. Пловдив с устройствени зони, Район Южен, гр. Пловдив, за да могат заинтересованите лица да направят съответните възражения, предложения и искания по проекта. Постъпилите срещу проекта възражения са разгледани от ЕСУТ с Протокол 2 от 20.06.2014г. /л.80-98/, като жалбоподателят не е предоставил доказателства да е направил възражение срещу същия. Предложението на общинската администрация за одобряване на Проекта за изменение на ПУП-ПУР, заедно с план-схеми, както и Правила и нормативи за прилагане на ПР, е разгледано от постоянните комисии към Общински съвет Пловдив и след обсъждане е прието на сесия на Общински съвет при спазване на предвидената в ЗМСМА процедура и приета с необходимото мнозинство, като решението е публикувано в ДВ бр. 86 от 06.11.2015 г. Ето защо, правилно е прието, че при постановяване на решението от общинския съвет не са допуснати други съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват нищожност, както и че не са налице пороци, които да обосноват нищожност поради драстично противоречие с материалния закон. За да е налице такова противоречие следва да е налице пълна липса на предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата правна норма или акт със същото съдържание да не може да бъде издаден въз основа на никакъв нормативен акт, от нито един орган. Всички останали несъответствия на административния акт са основания за неговата отмяна като унищожаем /незаконосъобразен/, но не и за прогласяването му за нищожен. Правилно е прието от съда, че процесното решение на Общински съвет Пловдив е мотивирано, като изложените мотиви се съдържат, както в решението, така и в други документи приложени в административна преписка, което е в съответствие с Тълкувателно решение 16/1975 г. на ОСГК на ВС, съгласно което е възможно мотивите да предхождат издаването на акта или да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт или да бъдат изложени допълнително, когато с това се постигат целите, които законодателят е преследвал с изискването за мотивиране. С оглед на изложеното и като възприема мотивите, изложени в обжалваното решение по реда на чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК, настоящият състав намира решението за правилно,поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора и своевременно заявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски, такива се дължат в полза на Община Пловдив в размер на 1 250.00 лева - адвокатско възнаграждение, съгласно представените доказателства за реалното изплащане извлечение (лист 23), договор за правна защита и съдействие /л.22/ и списък на разноските. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,