Решение № 5567 от 22.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2804/2026 г.

Производството е по реда на чл. 175 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и чл. 176а от АПК. Първото от тях е образувано по две молби от изпълнителния директор на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД чрез процесуалния си представител ст. юрисконсулт Нановска. Първата е за поправка на очевидни фактически грешки в решение №3792/03.04.2026г., постановено по адм. дело №2804/2026г. на Върховния административен съд касаещи от една страна неотносимост мотивите на съда касаещи приложението на чл.104, ал.5 ЗОП в хипотезите на чл.72, ал.3 изр. второ ЗОП в смисъла на мотивите на съда, обусловили отменителния диспозитив, а от друга страна са посочени изрази в мотивите, които са неотносими към предмета на процесната обществена поръчка. Втората е за изменение на същото решение в частта за разноските. Основно се твърди, че ответници в касационното производство са били изпълнителния директор на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД и "ДЛВ" ЕООД, но с оглед изхода на спора неправилно е осъден само „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД да заплати всички претендирани от касатора разноски. При изложени съображения прави искане за изменение на съдебния акт в частта на разноските, като разноските бъдат резделени поравно на двамата ответници. Ответникът – „ТИЯ ЛОГИСТИКС“ ЕООД, надлежно уведомен, не изразява становище по молбите. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение намира, че молбите са допустими, разгледана по същество молбата за поправка на очевидни фактически грешки по реда на чл. 175, ал.1 от АПК е е основателна, а молбата за изменение на съдебното решение, в частта за разноските е неоснователна, по следните съображения: Основният аргумент на съдебният състав, обусловил отмяна на акта на възложителя е, че са били налице неясноти в изисканата и представена обосновка от участника „ТИЯ ЛОГИСТИКС“ ЕООД, което помощната комисия не само е можела, а е била длъжна в хипотезата на чл. 72, ал. 3, изр. трето от ЗОП да изиска уточняваща информация относно декларираното превозно средство и калкулиране разходите за него и ако го беше сторила, изводите й най-вероятно щяха да бъдат други. Това е в основата на отменителния диспозитив и няма противоречие между волята на съда в мотивите и диспозитива. Доводите в молбата за неприложимост на чл.104, ал.5 ЗОП в този случай се преценяват като основателни, поради което съдебното решение в частта от мотивите, които касаят приложимост на чл.104, ал.5 ЗОП следва да се измени, като навсякъде където съдът се е позовал на тази разпоредба, не следва да бъда съобразявани от възложителя при изпълнение на съдебното решение, навсякъде в мотивите „чл.104, ал.5 ЗОП“ следва да бъде премахнат, както и изразите свързани с пряко с него. Основателна е молбата за поправка, касаеща неотносимост на израза „спорната дейност по изграждане на подземна мрежа за широколентов интернет“. Поради това съдебното решение освен горепосоченото следва да се поправи като се премахнат абзаците на страница 8 от оригинала с подписите на съдебния състав / страница 5 от приложеното към молбата копие от разпечатка на решението от Интернет/, се премахват абзаците, а именно абзац започващ с израза „В контекста на изложеното за комисията по чл. 103, ал. 1 от ЗОП….“ и завършващ с израза „…мрежа за широколентов интернет.“, както и следващият абзац, започващ с израза „С диспозитивната разпоредба на чл. 104, ал. 5 ЗОП…“ и завършващ с израза „В този смисъл Решение № 6337 от 15.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3744/2018 г., IV отд.“ включително, както и навсякъде в мотивите се премахва израза “чл.104, ал.5 ЗОП“. По отношение молбата за разноски: Производството по настоящото дело е образувано по касационна жалба на „ТИЯ ЛОГИСТИКС“ ЕООД. Като ответници в производството са конституирани изпълнителния директор на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД като възложител и административен орган издал обжалвания пред КЗК индивидуален административен акт, и "ДЛВ" ЕООД като участник в процедурата, за който акта на възложителя е бил благоприятен, но обжалването от друг участник го засяга пряко, тъй като е било обжалвано и неговото класиране. Със съдебното решение съдът е отменил решението на КЗК и е решил спора по същество, като е отменил и акта на възложителя, а преписката му е върната за продължаване на процедурата с конкретни указания по тълкуване и прилагане на закона, в частност чл. 72, ал. 3, изр. трето от ЗОП. Съгласно чл.216, ал.7 ЗОП „ За неуредени въпроси относно производство по жалбата се прилагат разпоредбите на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс“. Такъв неуреден въпрос е този за разноските в касационното производство, спрямо които съгласно препращащата норма на чл.228 АПК се прилага от чл.143 АПК, чиято ал.1 предвижда, че „Когато съдът отмени обжалвания административен акт … държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.“ Поради това съдът е осъдил единствено „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД да заплати на касационния жалбоподател разноски претендирания размер. Действително в писмените бележки представени в съдебно заседание от процесуалния представител на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД е направено възражение за тяхната прекомерност и то в условията на евентуалност, но в съдебното решение съдът изрично е посочил, че не е направено „мотивирано възражение“, поради което не го е уважил. В съответствие с чл. 78, ал. 5 ГПК / в приложимата редакция ДВ бр. 17 от 13.02.2026 г./ във връзка с чл. 144 АПК, „Ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може ПО МОТИВИРАНО ВЪЗРАЖЕНИЕ за прекомерност, направено от насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част“. За да постанови решението си в частта за разноските съдът е съобразил бланкетното възражение и го е преценил като немотивирано по смисъла на цитираната разпоредба и е изразил волята си в диспозитива на съдебния акт. Несъгласието на искателя с аргументите на съда не е основание за изменение на решението в частта за разноските. Съдебният акт не е непълен, тъй като съдът се е произнесъл по предмета на правния спор изцяло и е съобразил направеното възражение като е съобразена и практиката на СЕС, че преценката за съответствие на претендираното от дадена страна адвокатско възнаграждение следва да се предхожда от надлежно мотивирано възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, обосновано с конкретни твърдения за липса на фактическа и/или правна сложност на делото. Едва ако съдът счете, че твърденията са основателни и делото не е с фактическа и/или правна сложност, той следва да прецени дали размерът на договореното и заплатено от страната възнаграждение надвишава определените в Наредбата размери, а ако е в минималния посочен в нея размер – дали е съобразено практиката на СЕС, включително с решение на СЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22. При така изложените факти, настоящият съдебен състав счита, че не са налице основания за изменение на решението в частта за разноските чрез намаляване размера на адвокатското възнаграждение, за който се приема, че е съобразен с критерия по чл. 78, ал. 5 ГПК. Предвид изложеното, предявеното искане от процесуалния представител на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, следва да се отхвърли. С оглед изложените съображения и на основание чл. 175 от АПК и чл. 176а от АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,