Решение № 16082 от 28.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8877/2017 г.

Решение № 16082 от 28.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8877/2017 г., VI о., докладчик съдията Любомир Гайдов Производство по чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 323, ал. 1 и чл. 314, ал. 4 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по жалба на К. Д. Д. - прокурор в Софийска градска прокуратура срещу Решение по т. 2 от Протокол № 23 от заседание на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ПК на ВСС) проведено на 21.06.2017 г. С решението, на основание чл. 314, ал. 4 от ЗСВ, ПК на ВСС е потвърдила наложеното със Заповед № 1484/17.05.2017 г. на административния ръководител на Софийска градска прокуратура дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 от ЗСВ - "забележка" на К. Д. Д. - прокурор в Софийска градска прокуратура. Жалбоподателят оспорва решението като незаконосъобразно поради неспазване на установената от закона форма, допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона - основания за оспорване по чл. 146, т. 3, 4 и 5 от АПК. В жалбата и допълнение към нея поддържа, че е бил лишен от право да даде писмени обяснения в края на дисциплинарното производство. Ответникът не е ангажирал свидетелски показания на деловодителите в СГП, които да потвърдят твърденията на деловодителките Манчова и Филипова за негово непристойно поведение. В съдебно заседание се явява лично, поддържа жалбата и моли за отмяна на решението. Ответникът по жалбата - Прокурорската колегия на ВСС, чрез юрисконсулт Лишева в с. з. и писмено становище излага доводи за неоснователност на оспорването. Административният ръководител, независимо от събраните данни от Комисията по професионална етика към Апелативна прокуратура гр. С., чрез нарочна комисия, на която е възложил извършването на проверка, е събрал собствени доказателства относно обстоятелствата, свързани с нарушението. Видно от протокол от 10.05.2017 г., обобщена справка от проведеното дисциплинарно производство е била връчена на прокурор Д. и му е дадена възможност за допълнителни обяснения, към вече дадените такива от 4.05.2017 г. (съгласно протокол за изслушване по реда на чл. 313, ал. 1 от ЗСВ от 4.05.2017 г.). Желае да се отхвърли жалбата. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като съобрази доказателствата по делото, оплакванията и становищата на страните, прие за установено следното: Със заповед № 1484/17.05.2017 г. на административния ръководител - градски прокурор на Софийска градска прокуратура, на основание чл. 314, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) във връзка с чл. 311, т. 1 ЗСВ във връзка с чл. 308, ал. 1, т. 1 от ЗСВ, за извършено нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 3 от ЗСВ е наложено на К. Д. Д., дисциплинарно наказание "забележка". В изпълнение на задължението си по чл. 314, ал. 3 ЗСВ административният ръководител е изпратил тази заповед и преписката по нейното издаване на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, която в заседанието, проведено на 21.06.2017 г., е разгледала заповедта и по т. 2.1 от протокола е постановила следното решение: "Потвърждава наложеното със заповед № 1484/17.05.2017 г. на административния ръководител на Софийска градска прокуратура, дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 от ЗСВ - "забележка" на К. Д. Д. - прокурор в Софийска градска прокуратура. Видно от приложения пълен стенографски протокол № 23 от 21.06.2017 г., в същия е отбелязано, че за мотиви на решението следва да се считат и мотивите, които са изложени в проекта за решение на Комисията по професионална етика. Видно от протокола, решението е прието с 10 гласа "за", "против" и "въздържал се" - няма. Решението на ПК на ВСС е било съобщено на К. Д. с писмо изх. № ВСС-6956/17 от 26.06.2017 г. (л. 12 по делото), което му е връчено на 28.06.2017 г. видно от приложено към дисциплинарното дело копие от известие за доставяне на гърба на писмо изх. № ВСС-6956/17 от 26.06.2017 г. С жалба вх. № 10756/10.07.2017 г. К. Д. Д. е оспорил това решение на ПК на Висшия съдебен съвет. В разпоредбата на чл. 314, ал. 1 от ЗСВ, на основание на която е издадена Заповед № 1484/17.05.2017 г. на административния ръководител на СГП, е предвидено, че дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 се налага с мотивирана заповед на административния ръководител на съдия, прокурор или следовател, който е привлечен към дисциплинарна отговорност. Според чл. 314, ал. 3 ЗСВ, дисциплинарнонаказващият орган по ал. 1 уведомява съответната колегия на Висшия съдебен съвет за наложеното наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1, като й изпраща преписката и заповедта незабавно след връчването й на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице. Според чл. 314, ал. 4 от ЗСВ, съответната колегия на Висшия съдебен съвет в срок до един месец от получаването на заповедта по ал. 3 може да потвърди или да отмени наложеното наказание. С оспореното от прокурор Д. решение, ПК на ВСС е упражнил едно от тези правомощия като е потвърдил наложеното със заповедта дисциплинарно наказание. С тълкувателно решение № 1 от 18.04.2006 г. по тълк. д. № 1/2006 г. Общото събрание на съдиите от втора колегия на Върховния административен съд е изразено становище, че в изпълнение на правомощията си по осъществяване на кадровата политика в съдебната власт и реализиране на дисциплинарната отговорност на магистратите Висшият съдебен съвет приема решения, които са индивидуални административни актове и подлежат на обжалване пред Върховния административен съд от заинтересованите лица. Наличието на правен интерес за тези лица е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на съдебната защита, а правният интерес от обжалване на административните актове се обуславя от непосредственото неблагоприятно въздействие в правната сфера на лицата, по отношение на които актовете имат действие. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу акт подлежащ на оспорване по реда на АПК във връзка с чл. 314, ал. 7 ЗСВ във връзка с чл. 323 от ЗСВ и от процесуалнолегитимирано лице - адресат на процесното решение на ПК на ВСС, пряко и лично засегнато от постановеното с решението на ПК на ВСС потвърждаване на наложеното дисциплинарно наказание, поради което е активно легитимиран да го оспорва пред съда. Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 323, ал. 1 ЗСВ, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на съдебно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на административния акт съгласно чл. 168 АПК е неоснователна. Видно от приложено в дисциплинарната преписка във връзка с процесното решение, предложение от Комисия "Дисциплинарна дейност и взаимодействие с Инспектората към Висшия съдебен съвет" към Прокурорската колегия на ВСС, обсъдено на заседание на Комисията на 30.05.2017 г., относно заповед № 1484/17.05.2017 г., комисията е предложила на ПК на ВСС да приеме проект за решение, с което ПК на ВСС потвърждава наложеното със Заповед № 1484/17.05.2017 г. на административния ръководител-председател на СГП дисциплинарно наказание на прокурор К. Д.. В мотивите за предложението за налагане на дисциплинарното наказание, е посочено, че в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, административният ръководител е приел за установено, че на 1.02.2017 г. и на 2.02.2017 г. прокурор К. Д. е проявил словесна агресия спрямо двама съдебни служители по повод определянето му за наблюдаващ прокурор по две прокурорски преписки, с което е нарушил етичните правила за поведение, произтичащи от принципа за вежливост и толерантност, регламентиращи, че колегиалните отношения между магистратите и служителите в съдебната система, независимо от мястото им в служебната йерархия, се основават на взаимно уважение и толерантност чрез въздържане от всякакво поведение, което вреди на репутацията на органите на съдебната власт, с което е осъществил дисциплинарното нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 3 от ЗСВ. Комисията е дала становище, че заповедта е издадена от компетентен дисциплинарно наказващ орган, при спазване на сроковете по чл. 310, ал. 1 от ЗСВ за налагане на дисциплинарно наказание. В дисциплинарното производство са спазени административно производствените правила. Дисциплинарното производство е образувано със заповед № 1063/5.04.2017 г. на административния ръководител на СГП срещу прокурор Д., във връзка с постъпили два сигнала от съдебни служители от СГП за извършени от него нарушения на Кодекса за етично поведение на българските магистрати. Постъпило е и становище на Комисията по професионална етика към Апелативна прокуратура - С. изх. № 81/29.03.2017 г. (приложено в дисциплинарната преписка по адм. д. № 8877/2017 г. на ВАС, шесто отделение), с мнение за извършено дисциплинарно нарушение от жалбоподателя, въз основа на извършена нарочна проверка. Видно от отбелязване върху заповед № 1063/5.04.2017 г. (на гърба на л. 17 по делото) същата е била връчена на 11.04.2017 г. на прокурор К. Д., при отказ. Комисията назначена със заповед № 1063/5.04.2017 г. е извършила проверка, в хода на която са приобщени докладни записки от съдебните служители З. М. - съдебен деловодител звено "УИС", и И. Ф. - завеждащ служба 02 отдел "Криминален" при СГП, съдържащи точно посочване на конкретните неподходящи вербални изрази на прокурор Д., както и сведения от прокурор М. М. и прокурор Ц. Б., всички те приложени в дисциплинарната преписка по адм. д. № 8877/2017 г. Комисията е поканила прокурор К. Д. да даде писмени обяснения или да бъде изслушан по реда на чл. 313, ал. 1 ЗСВ (видно от приложена покана връчена на 2.05.2017 г.), и Д. е бил изслушан видно от приложен протокол от 4.05.2017 г. Жалбоподателят е в обясненията си е подкрепил изявлението, което е дал пред комисията по професионална етика (на Апелативна прокуратура - С.), което е протоколирано в становище от 29.03.2017 г. Моли да бъдат снети обяснения от прокурор М. М. и прокурор Б., дали през първите дни на м. февруари е повишил тон на колегите си присъствено в кабинета или по телефона и дали си спомнят да е повишавал тон на някой. Моли комисията да проучи дали някога е имало такъв прецедент с негово участие, дали е повишавал тон на прокурори или деловодители. Комисията е приела писмени обяснения на прокурорите М. и Б., според които не им е известно прокурор К. Д. да е имал такива изяви във визирания в дисциплинарното производство период. Приобщена и съобразена от комисията в дисциплинарното дело е справка № ЕК-4/2017 г. от 1.03.2017 г. изпратена от административния ръководител на СГП до КПЕ на Апелативна покуратура С. относно водени срещу прокурор К. Д. дисциплинарни производства и наложени дисциплинарни наказания, от които следва: 1. Със заповед № 1630/24.11.2008 на градски прокурор К. Д. е обърнато внимание за допуснато от него нарушение - неявяване на работа в началото на работното време и неявяване в съдебно заседание, като с протокол № 51/10.12.2008 г. ВСС приема заповедта за сведение и изпълнение; 2. С наказатено постановление № ПР-29/8.10.2009 г. на Сметната палата е наложено административно наказание глоба на прокурор Д. за неподаване на декларация или уведомление от негова страна; 3. По преписка Адм. № 982/2011 г., съгласно заповед № 2703/15.11.2011 г. на градски прокурор Д. е обърнато внимание за допуснато нарушение на движението на ДП № 9-П/2011 г. по описа на СО - СГП, пр. пр. № 4-671/2011 г. по описа на СГП. С протокол № 40/1.12.2011 г. ВСС приема заповедта за сведение и изпълнение; 4. По преписка Адм. № 228/2012 г. е образувано дисциплинарно производство срещу прокурор Д. съгласно заповед № 643/26.03.2012 г. на градския прокурор, поради виновно нарушение на правилата за поведение, произтичащи от принципа за вежливост и толерантност, визирани в чл. 4, т. 1 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати, като със заповед № 793/06.04.2012 г. на СГП му е наложено дисциплинарно наказание "Забележка" на основание чл. 308, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 311, т. 1 във връзка с чл. 314, ал. 1 от ЗСВ, и с протокол № 22/31.05.2012 г. ВСС е потвърдил наложеното наказание; 5. Със заповед № 468/5.03.2014 г. на прокурор Димитров на основание чл. 328 ЗСВ е обърнато внимание във връзка с допуснато нарушение в организацията на работата му по Д. П. № 20-П/2011 г. по описа на СО-СГП, пр. пр. 4-2846/2011 г. по описа на СГП; 6. На основание чл. 316, ал. 2 от ЗСВ е образувано дисциплинарно дело № 9/2015 г. по предложение със заповед № 2976/07.11.2014 г. на адм. ръководител на СГП, с наложено наказание "намаляване на основното трудово възнаграждение с 10 на сто за срок от 6 месеца"; 7. Адм. № 145/2015 г. Образувно дисциплинарно производство със заповед № 1641/27.05.2015 г. на градския покурор срещу К. Д., по което със заповед № 2034/26.06.2015 г. на градски прокурор е наложено наказание "Обръщане на внимание" за допуснато нарушение по организацията на работата му; 8. Адм. № 824/2015 г. със заповед № 3144/8.10.2015 г. на градския прокурор, на Димитров е наложена административна мярка "Обръщане на внимание" за допуснато нарушение по организацията на робатата му по пр. пр. № 17363/2014 г. на СГП. Въз основа на извършената проверка, дисциплинарната комисия е издала становище по преписка Адм. № 265/2017 г. за извършено нарушение по чл. 4.4 от Кодекса за етично поведение на магистратите, представляващо дисциплинарно нарушение на основание чл. 307, ал. 3, т. 3 във връзка с ал. 2 от ЗСВ, за което комисията е предложила на К. Д. да се наложи дисциплинарно наказание "забележка" на основание чл. 308, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 311, т. 1 във връзка с чл. 314, ал. 1 от ЗСВ. Въз основа на изложеното е издадена заповедта на административния ръководител на СГП за налагане на дисциплинарно наказание на жалбоподателя по чл. 308, ал. 1, т. 1 отЗСВ - "забележка", което е потвърдено с оспореното пред настоящата инстанция решение на ПК на ВСС. Оспореното решение е взето в предвидената форма и от компетентен орган в рамките на разписаните му правомощия при необходимия кворум и изискуемо мнозинство. След проведени разисквания ПК на Висшия съдебен съвет е възприел мотивите на заповедта на административния ръководител на СГП и преписката във връзка с нея, и с резултат 10 гласа "за", 0 "против" и 0 "въздържали се" е наложил наказание. Настоящият състав на Върховния административен съд намира, че в производството по приемане на процесното решение на ПК на ВСС не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила. Същото е прието в предписаната от закона форма, след разглеждане и обсъждане на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Мотивите за приемане на решението на ПК на ВСС се съдържат в материалите на дисциплинарната преписка, в предложенията на комисиите - КПЕ към АП-С. и Комисия "Дисциплинарна дейност и взаимодействие с Инспектората на Висшия съдебен съвет" към ПК на ВСС, както и в Протокол № 23/21.06.2017 г. от заседанието на ПК на ВСС, в който е записано волеизявление на ПК на ВСС, че се възприемат мотивите изложени от КПЕ и преписката по образуваното дисциплинарно производство. С оглед на това следва да се приеме, че актът е надлежно мотивиран и съдържа фактическите и правни основания за постановяването му. В производството по постановяване на решение по т. 2 от протокол № 23/21.06.2017 г. от заседание на ПК на ВСС не са допуснати нарушения на материалноправните разпоредби на закона, които да го опорочават и да водят до неговата незаконосъобразност. Неоснователни са изложените в жалбата възражения за неизпълнение на изискването за редовно уведомяване на жалбоподателя относно образуваната срещу него дисциплинарна преписка и неспазване на процедурата по чл. 311 от ЗСВ за изслушване или снемане на писмените му обяснения. Видно от описаните по-горе доказателства, прокурор Д. е надлежно уведомен за образуваното срещу него дисциплинарно производство, бил е изслушан, разгледани са възраженията му и са били събрани в хода на проверката исканите от него сведения и обяснения (напр. от прокурорите М. и Б., от деловодителите, които са станали свидетели на вербалните му изяви и подали докладни относно тях, взета е предвид справка за образувани предходни дисциплинарни преписки и наложени дисциплинарни санкции на прокурора). От разпоредбата на чл. 307, ал. 1 ЗСВ, в актуалната редакция към момента на издаване на оспорения акт е видно, че на съдия, прокурор и следовател, на чл. на Висшия съдебен съвет, на административните ръководители на съда, прокуратурата и следствието и на техните заместници се налага дисциплинарно наказание за извършване на дисциплинарно нарушение. Според ал. 2 на чл. 307 от ЗСВ, дисциплинарното нарушение е виновно неизпълнение на служебните задължения, както и накърняване на престижа на съдебната власт. В заповедта цитираното нарушение е квалифицирано по чл. 307, ал. 3, т. 3 от ЗСВ, според която разпоредба, дисциплинарно нарушение е действие или бездействие, включително нарушаване на Кодекса за етично поведение на българските магистрати, което накърнява престижа на съдебната власт. Цитирана е също разпоредбата на чл. 4.4 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати, според която колегиалните отношения между магистратите и служителите в съдебната система, независимо от мястото на служебната йерархия, трябва да се основават на взаимно уважение и толерантност чрез въздържане от всякакво поведение, което вреди на репутацията на органите на съдебната власт. В заповедта на административния ръководител, потвърдена с процесното решение на ПК на ВСС е посочена точно и ясно правната квалификация на извършеното дисциплинарно наказание, описани са точно и ясно фактите и обстоятелствата във връзка с извършването му и доказателствата, които ги установяват. Налице са основанията за реализиране на дисциплинарната отговорност на магистрата, като вид юридическа отговорност, която се реализира при доказано дисциплинарно нарушение, обусловено от установено деяние - действие или бездействие, обективно несъответстващо между правно дължимото и фактически осъщественото поведение; вредоносен резултат; причинна връзка между деянието и резултата; противоправност на деянието от обективна страна и вина на дееца от субективна страна. Настоящият състав на Върховен административен съд, шесто отделение намира, че в случая се установяват по безспорен начин посочените елементи на визираното в заповедта на административния ръководител на СГП нарушение от прокурор К. Д., както и наличието на субективния елемент на негово виновно поведение (действие или бездействие). Жалбоподателят не ангажира доказателства, които да опровергават по убедителен начин, констатациите от извършената проверка от комисията, за наличие на вербално неприемливо поведение от негова страна в рамките на два дни неколкократно, изразяващо се в повишаване на тон, закани и неподобаващи коментари по адрес на деловодителя, изпълняващ служебните си задължения по разпределение на преписките. За тези изяви дисциплинарният орган е събрал сведения както от служиителя - адресат на словестните изяви, така и на колега, пряк свидетел на случилото се. В проверката извършена от КПЕ при АП С. са изслушани още две деловодителки - които не са опровергали изводите за наличие на негативното поведение на магистрата и специфичната му изява в случая. С оглед на това безспорно се налага изводът, че дисциплинарното нарушение е извършено от прокурор Д.. Административният ръководител в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е съобразил и данните в справката на СГП за предходно нарушение от същия характер извършено от магистрата. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение намира, че с решението на ПК на ВСС правилно е потвърдено наложеното със заповедта на административния ръководител на СГП дисциплинарното наказание на прокурор Д.. Осъществяването на визираното нарушение от страна на прокурор Д. е доказано по предвидения от закона начин, както и е обоснован извода на административния ръководител, за виновно поведение на привлечения магистрат. В хода на дисциплинарното производство е дадена възможност за осъществяването от дисциплинарно привлеченото лице на гарантираното му от закона право на защита, поради което не е допуснато съществено по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК нарушение на административнопроизводствените правила, обуславящо отмяна на наложеното дисциплинарно наказание. По изложените съображения и след проверка за законосъобразност по чл. 168 АПК Върховният административен съд намира, че следва да се отхвърли оспорването срещу решение по т. 2 от протокол № 23 от заседанието на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 21.06.2017 г., като издадено при спазване на административно производствените правила, както и точно тълкуване и прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Водим от горното и на основание чл. 172 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение