Решение № 4828 от 3.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16602/2011 г.

Решение № 4828 от 3.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16602/2011 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуалния му представител юрк. Ива Зарева, против решение № 102 от 27.10.2011 г., постановено по адм. дело № 123/2011 г. на Административен съд - Търговище, с което е обявена нищожността на Уведомително писмо изх. № 01-6500/17650 от 25.03.2011 г. на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция гр. София (ДФЗ - РА), в частта, с която на Салим Мустафов Салимов е отказано подпомагане по НДКМ 2 за 2010 г. за два броя животни по Общо заявление за подпомагане по одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане за 2010 г. с УИН 25/050510/47679. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорват се изводите на съда, че в процесното уведомително писмо не бил посочен конкретен орган - длъжностно лице от ДФЗ - РА, както и че не били изписани името и длъжността на лицето, положило подпис като издател на акта. В тази връзка се сочи, че писмото е подписано от изпълнителния директор на ДФЗ - РА в кръга на правомощията му съгласно чл. 10, ал. 1, т. 7 от Устройствения правилник на ДФЗ. Сочи се също така, че не е налице нарушение на изискването за форма на акта, тъй като чл. 59, ал. 2, т. 8 от АПК изисква да бъде означена длъжността на лицето, издало акта, както и подписа му и датата на издаване, но няма императивно изискване за посочване на името на лицето, както неправилно е приел съдът. В конкретния случай в оспорения акт е посочена длъжността на лицето, издало акта - изпълнителен директор на ДФЗ - РА и в това си качеството той е подписал акта. Претендира се отмяна на обжалваното решение. Ответникът - Салим Мустафов Салимов, чрез пълномощник адв. Ангел Моренов, представя писмено възражение, с което счита касационната жалба за неоснователна, а обжалваното решение намира за валидно, допустимо и правилно и моли да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че административният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до неправилност на постановеното съдебно решение, поради което е налице основанието по чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК за връщане на делото на първоинстанционния съд. Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. Производството пред АС - Търговище е образувано по жалба от Салим Мустафов Салимов против Уведомително писмо изх. № 01-6500/17650 от 25.03.2011 г. на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция гр. София, в частта, с която на Салим Мустафов Салимов е отказано подпомагане по НДКМ 2 за 2010 г. за два броя животни по Общо заявление за подпомагане по одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане за 2010 г. с УИН 25/050510/47679. С обжалваното решение АС - Търговище е приел, че процесното уведомително писмо разкрива белезите на индивидуален административен акт съгласно чл. 21 от АПК, поради което следва да бъде съобразено с нормативните изисквания за форма на акта по чл. 59, ал. 2 от АПК. Приел е, че в настоящия случай в писмото не е посочен конкретния орган - длъжностно лице от ДФ "Земеделие" - РА, издало акта, а също така не е изписано името и длъжността на лицето, положило подпис, като издател на същия. Тези нарушения на формата на акта по чл. 59, ал. 2, т. 1 и т. 8 от АПК съдът е квалифицирал като особено съществено, поради което е обявил оспореното уведомително писмо за нищожно. Така постановеното решение е неправилно. Неправилни и необосновани са изводите на съда за нищожност на акта, тъй като в същия не бил посочен конкретния орган - негов издател, както и че не било ясно името и длъжността на лицето, което го е подписало. Видно от процесното уведомително писмо, то е подписано от лице в качеството му на изпълнителен директор на ДФ "Земеделие" - РА. Този начин на оформяне е в съответствие с чл. 59, ал. 2, т. 8 от АПК, изискващ административния акт да съдържа подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му, а не на трите му имена. Съгласно представените в с. з. на 04.10.2011 г. от пълномощника на ответника доказателства, а именно - два протокола от заседания на УС на ДФ "Земеделие", съответно № 10 от 07.10.2010 г. и № 16 от 31.03.2011 г., към 25.03.2011 г., когато е издадено уведомителното писмо, изпълнителен директор на фонда е бил Светослав Симеонов. Независимо че писмото е подписано "за изпълнителен директор на ДФ "Земеделие" - РА, в акта не се съдържат каквито и да било отбелязвания или запетаи пред подписа на издателя му, които да пораждат затруднение при установяване на неговата самоличност. Ето защо използваната формулировка "за изпълнителен директор на ДФЗ - РА" следва да се тълкува в смисъл, че актът е подписан именно от изпълнителния директор, а не от трето лице при условията на заместване. Освен това, ако съдът е имал съмнение в компетентността на лицето, подписало процесното писмо, по силата на чл. 171, ал. 4 от АПК е следвало изрично да укаже това, като включително укаже на страната за възможността за назначаване на съдебно-графологическа експертиза. Съдът не е изпълнил визираното в цитираната разпоредба задължение, произтичащо от принципа на служебното начало в съдебно-административното производство, а отделно от това въобще не е обсъдил посочените протоколи, касаещи компетентността на административния орган. Изводите му за нищожност на акта се основават на две решения на ВАС, които са постановени при различна фактическа обстановка и са неотносими за настоящия казус. В случая е безспорно, че уведомителното писмо е издадено от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - РА в кръга на неговите правомощия съгласно чл. 10, ал. 1, т. 7 от Устройствения правилник на ДФЗ - РА, както и че именно изпълнителният директор е подписал акта. По изложените съображения обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено, а делото - върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по законосъобразността на уведомителното писмо с оглед критериите по чл. 146 от АПК. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, във вр. с чл. 222 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение