Решение № 7678 от 18.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12255/2019 г.

Решение № 7678 от 18.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12255/2019 г., II о., докладчик председателят Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на район "Централен", Община Пловдив, против решение № 1562/18 юли 2019 г., постановено по адм. д. № 3893/2018 г. по описа на Административен съд Пловдив. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Н. А., [населено място], против заповед № РД-18-389/26 април 2018 г., издадена от кмета на район "Централен", Община Пловдив, с която, на осн. чл. 225а, ал. 1 вр. чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 вр. чл. 148, чл. 157 и чл. 223, ал. 1, т. 8 ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж: "Триетажна масивна сграда с тавански етаж без изба", находящ се в имот с планоснимачен номер ПИ 1718, кв. 514 по плана на Първа градска част, гр. Пловдив и имот публична общинска собственост улица, административен адрес - [адрес], [населено място], извършен без одобрен проект и без разрешение за строеж. Съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Решаващият съд е приел, че в конкретният случай са налице основанията на чл. 156, ал. 3 АПК за отмяна на оспорения акт, тъй като същият се явява повторен такъв при липса на нови фактически установявания. С предходна заповед от 22 август 2017 г. на изпълняващ длъжността кмет на Община Пловдив - Район "Централен", на основание чл. 225а ал. 1 ЗУТ е разпоредено премахването на процесния незаконен строеж. Тази заповед е била оттеглена при съдебното и обжалване по адм. дело № 2556/2017 г. по описа на Административен съд Пловдив при условията на чл. 156, ал. 1 АПК от административния орган и съдебното производство е било прекратено. Съобразно изричните разпоредби на чл. 156, ал. 3 АПК оттегленият акт може да бъде издаден повторно само при нови обстоятелства. В конкретният случай първоинстанционният съд е констатирал, че нови обстоятелства липсват и че се касае за повторно издаване на вече оттеглен по чл. 156, ал. 1 АПК акт при идентични обстоятелства без промяна на фактическата обстановка. Изводите на съда са правилни - касае се за некоректно свършена работа от административния орган, станала причина за оттегляне на първата заповед в производството от 2017 г. след изслушване и приемане по делото на СТЕ. Отстраняването на допуснатите нарушения при повторното определяне предмета на заповедта (по точното конкретизиране на незаконния строеж) при едни и същи обстоятелства от фактическа гледна точка не могат да запълнят съдържанието на термина "нови обстоятелства", визиран в хипотезата на чл. 156, ал. 3 АПК. Налице е припокриване в предмета на оттегления и оспорения акт. Фактическите основания за издаването на административен акт са онези факти и обстоятелства от обективната действителност, които мотивират приложението на конкретна правна норма, представляваща правното основание за издаване на акта. "Нови обстоятелства" по смисъла на правната норма биха били нововъзникнали юридически факти след оттегляне на административния акт по чл. 156, ал. 1 АПК, обективно възникнали, и в обхвата на които не се включва неправилната преценка на административния орган, но в същото време биха променили фактическите установявания по същество. Оттеглянето на административен акт по реда на чл. 156, ал. 1 АПК е действие, обратно на издаването му. С това действие органът едностранно прекратява правата и задълженията, които е разпоредил с акта. Това е форма на отзива, при която контролен орган се явява самият издател на акта. Логично оттегленият акт не може да бъде издаден повторно на същите фактически основания, а ако е бил издаден - новият акт е материално незаконосъобразен. Такъв акт би нарушил принципите на правната сигурност и предвидимост, а с действията си административният орган нарушава и принципът на съразмерност, произтичащ от разпоредбата на чл. 6, алинеи 1 и 5 АПК. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Този съд не присъжда разноски съобразно изхода на делото и направеното искане в тази връзка - не са представени доказателства за реално сторени такива. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав