Решение № 4758 от 13.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7998/2017 г.

Решение № 4758 от 13.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7998/2017 г., VI о., докладчик председателят Мариета Милева Производството e по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на "Пламекс 73" ЕООД, гр. П. против решение № 117/27.04.2017 г., постановено по адм. дело № 421/2016 г. по описа на Административен съд - П., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение № КРД -5/29.07.2016 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - П., с което е потвърдено разпореждане № 29 от 26.05.2016 г. на длъжностното лице по осигуряването при ТП на НОИ - П. за приемане на декларираната злополука, настъпила на 15.11.2015 г. със С. Б. И., за трудова. Жалбоподателят поддържа че решението е постановено в противоречие с материалния закон. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който решението на директора на ТП на НОИ - П. да бъде отменено. Ответникът - директорът на ТП на НОИ - П. не изразява становище по касационната жалба. Ответникът - С. Б. И. също не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения. Решението на Административен съд - П. е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от представените доказателства. Първоинстанционният съд правилно приема, че не са налице основания за отмяна на оспорения административен акт. Законосъобразно е заключението, че решението на административния орган е постановено в границите на компетентност на издателя, очертани с чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "г" от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и при спазване изискванията за форма, предвидени в чл. 117, ал. 3 от кодекса. Решението на директора на ТП на НОИ- П. е писмено и съдържа фактическите и правни основания за издаване на акта. Изложени са подробни съображения относно причините и обстоятелствата, при които е настъпило увреждането на С. И., както и аргументи, поради които травматичното засягане на здравето на лицето следва да се приеме за трудова злополука. Подробни данни за причините и обстоятелствата, при които е настъпило увреждането на И. се съдържат и в протокола от 10.05.2016 г., съставен при разследването на злополуката. Този документ е част от преписката и към него изрично препраща разпореждането от 26.05.2016 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО, поради което фактите в протокола следва да се възприемат като част от мотивите на административния акт. Правилно първоинстанционният съд приема, че при издаване на оспореното решение не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. След като дружеството - осигурител декларира настъпилата с И. злополука, директорът на ТП на НОИ- П. разпорежда да се извърши разследване. Последното е проведено от комисия, съставена съгласно изискванията на чл. 8 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки, а резултатите от разследването са обобщени в протокол № 32 от 10.05.2016 г., със съдържанието по чл. 10, ал. 1 от наредбата, в който са посочени изброените в текста обстоятелства и факти. Протоколът е връчен на лицата по чл. 8, ал. 2 от наредбата, включително на представителя на работодателя и на представителя на работниците в комитета по условия на труд. Въз основа на данните от протокола и досието длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО издава разпореждане № 29 от 26.05.2016 г., с което приема злополуката за трудова. Поради изложеното настоящата инстанция намира, че в административното производство не са допуснати съществени нарушения на процедурата и заключението на административния съд в този смисъл следва да бъде споделено. Изводите на първоинстанционния съд, че материалноправните изисквания на чл. 55, ал. 1 КСО са осъществени, също са направени в съответствие с нормативната уредба. Правилно съдът приема, че внезапното травматично увреждане на осигуреното лице, настъпило по време на престиране на труд по съществуващо трудово правоотношение и причинило неработоспособност на пострадалия, следва да се приеме за трудова злополука по смисъла на посочения текст. По делото е установено, че ответникът С. И. и жалбоподателят "Пламекс 73" ЕООД, гр. П. на 02.11.2015 г. сключват трудов договор, с който И. е назначен на длъжност "кофражист" на непълно работно време. На 15.11.2016 г. около 16.20 часа И. е на работа съгласно заповед № 004 от 13.11.2015 г. и извършва декофражни работи на III-та етажна плоча на блок ... в кв. 111 УПИ I-1203, м. Витоша - ВЕЦ С.. Плочата не е обезопасена и по време на извършваната работа И. пада от нея. В резултат на падането осигуреното лице получава дифузна травма на главата, мозъчно сътресение, множество охлузвания в областта на лицето, охлузвания и деформация в областта на гривнените стави на двете ръце - увреждания, довели до временна неработоспособност (епикриза ИЗ № 38926, болничен лист). При тези факти правилно съставът на първоинстанционния съд приема, че изискванията на чл. 55, ал. 1 КСО са изпълнени. Разпоредбата на цитираната текст дефинира понятието "трудова злополука" като всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило неработоспособност или смърт. Тълкуването на текста налага извод, че фактическият състав на трудовата злополука включва следните законови предпоставки: увреждане на здравето на осигуреното лице; това увреждане да е настъпило внезапно; увреждането да е причинило неработоспособност или смърт на пострадалия; причинна връзка между внезапното увреждане и настъпилия резултат; увреждането да е настъпило през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на осигурителя и функционална връзка между увреждането на здравето и условията на труд. В случая след съвкупен анализ на доказателствата и при правилно тълкуване и прилагане на разпоредбата административният съд приема, че изброените предпоставки са изпълнени: увреждането на здравето на осигуреното лице, довело до временната му неработоспособност, е настъпило внезапно, на работното място, при изпълнение на възложена дейност от работодателя в рамките на трудовото правоотношение. Доводът на касационния жалбоподател, че увреждането е настъпило след приключване на работното време, поради което злополуката не може да се приеме за трудова, е неоснователен. Съображенията на касатора в този смисъл се опровергават от представените по преписката писмени доказателства, които установяват, че внезапното увреждане на И. е настъпило по време на осъществяване на трудова дейност в интерес и за сметка на работодателя. В този смисъл са заповедта от 13.11.2015 г., с която е наредено на 15.11.2015 г. И. да полага извънреден труд на строителния обект, на който е настъпила злополуката, както и обясненията на свидетелите М., Г. и С., работили на обекта по същото време. Възражението на касационния жалбоподател, че травматичното увреждане е настъпило в резултат на проявена от работника небрежност и неспазване на трудовата дисциплина, не променят направеното по - горе заключение за трудовия характер на злополуката. Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 3 КСО не е налице трудова злополука, когато пострадалият умишлено е увредил здравето си. В случая такива факти в производството не са установени. Представените доказателства, че на датата на злополуката И. е ползвал отпуск по болест, за което обстоятелство не е уведомил работодателя, не дават основание за различен извод, тъй като не установяват пострадалият да е съзнавал и да е искал и целял настъпването на вредоносния резултат. Това заедно с обстоятелството, че плочата, на която е работило лицето не е била обезопасена и отсъствието на данни, че падането е причинено поради влошеното общо здравословно състояние на работника, налагат възприетото и от първоинстанционния съд заключение, че е налице функционална връзка между настъпилото внезапно увреждане на здравето, довело до неработоспособност и условията на труд, както и че изискванията на чл. 55, ал. 3 КСО не са изпълнени и злополуката е трудова по характер. Освен това, както първоинстанционният съд правилно отбелязва, доводите на осигурителя, свързани с нарушения на трудовата дисциплина, допуснати от пострадалия, следва да бъдат съобразени в евентуалното производство, образувано по иск за заплащане на обезщетение. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че внезапното увреждане на здравето на С. И., довело до неработоспособност е трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО. Ето защо като достига до заключение в този смисъл, приема, че не са налице изключващите предпоставки на чл. 55, ал. 3 КСО и отхвърля жалбата против административния акт, съставът на Административен съд - П. постановява решение при правилно приложение на материалния закон. Поради всичко изложено настоящият състав намира, че обжалваното решение е постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Не са налице основания за неговата отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК Върховният административен съд, шесто отделение,