Решение № 11822 от 4.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10581/2017 г.

Решение № 11822 от 4.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10581/2017 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ – Велико Търново против решение № 226/11.07.2017 г. по адм. дело № 185/2017 г. на Административен съд – Велико Търново. Поддържат се доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 69в, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и чл. 19 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба – Х. Ж., от [населено място] изразява становище за неоснователност на същата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е основателна. С решение № 226 / 11.07.2017 г. по адм. дело № 185 / 2017 г. Административен съд – Велико Търново е отменил по жалба на Х. Ж., от [населено място] решение № 1012 – 04 – 6#1 / 06.03.2017 г. на директора на ТП на НОИ – Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата срещу разпореждане № 2113 – 04 – 2448#10 / 11.01.2017 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ досежно постановен отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 69в, ал. 1 КСО. Върнал е преписката на пенсионните органи за ново произнасяне по заявлението на Х. Ж. при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите. Присъдил е разноски. За да постанови този съдебен акт, административният съд е приел, че за спорния период от 01.09.1980 г. – 01.10.1988 г. придобитият от Ж. стаж на длъжност инструктор по теория и кормилни упражнения към ОСО – В. Търново следва да се зачете като учителски, тъй като отговаря и на трите кумулативни изисквания по чл. 19, ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, в която фигурира, придобит е от лице с изискуемото образование и при изпълнена норма на преподавателската работа. Посочил е, че възприети по този начин фактите по делото детерминират наличието на изискуемите по чл. 69в, ал. 1 КСО материалноправни основания за придобиване правото на пенсия при нормативно установен учителски осигурителен стаж. Решението е постановено при неточно прилагане на материалния закон. По делото е установено, че Х. Ж. е подал заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 69в от КСО с вх. № 2113-04-2448 / 21.11.2016 г. към което е приложил изискуемите документи за установяване на осигурителен стаж. Към датата на подаване на заявлението пенсионните органи са зачели осигурителен стаж от ІІра категория - 25 дни, и такъв от ІІІта категория - 39 г, 03 м. и 05 дни, от който учителски осигурителен стаж в размер на 28 г., 01 м и 21 дни. Ж. е имал навършена възраст 60 г. 10 м и 16 дни. Спорен между страните е осигурителният стаж придобит от лицето за времето 01.09.1980 г. – 01.10.1988 г. на длъжност инструктор по теория и кормилни упражнения към ОСО – В. Търново. Същият има пряко отношение към правото на придобиване на пенсия, отчитайки минимално изискуемия учителски осигурителен стаж по чл. 69в КСО. По делото административният съд незаконосъобразно и необосновано е кредитирал с доверие обстоятелства установени чрез свидетелски показания. Възприетите от съда факти чрез гласните доказателствени средства са неточни и се характеризират с ниска степен на достоверност. Същите не установяват, че е изпълнена пълната норма за задължителна преподавателска работа, както необосновано е приел административният съд. Съгласно чл. 19 НПОС учителски стаж е осигурителният стаж, положен на учителска или възпитателска длъжност в учебни и възпитателни заведения. Учителски стаж е и осигурителният стаж на лицата, заемащи длъжности по списък, утвърден от министъра на образованието и науката, съгласуван с управителя на НОИ, ако отговарят на изискванията за заемане на длъжността учител или възпитател съобразно придобитото образование, професионална квалификация и правоспособност и са изпълнили пълната норма за задължителна преподавателска работа. Учебни и възпитателни заведения са създадените по реда на отменения Закон за народната просвета (ДВ, бр. 79 от 2015 г.) или по Закона за предучилищното и училищното образование. Първоинстанционният съд незаконосъобразно и необосновано се е позовал само на материалноправните основания по чл. 19, ал. 2 НПОС. Освен че същите не са налице в кумулативно единство, необходимо условие за зачитане на осигурителния стаж за учителски е той да е придобит на учителска или възпитателска длъжност в учебни и възпитателни заведения. Придобитият стаж във "Воинтех" ЕООД, гр. София не може да бъде зачетен за учителски. ОС на ОСО гр. В. Търново не е учебно или възпитателно заведение, създадено по Закона за народната просвета (отм.); и въпреки, че длъжността "инструктор по теория и кормилни упражнения" е посочена в списъка по чл. 19, ал. 2 НПОС придобитият на нея осигурителен стаж няма характер на учителски. В чл. 19, ал. 1 НПОС е предвидено, че учителски стаж е осигурителният стаж, положен на учителска или възпитателска длъжност в учебни и възпитателни заведения. Според чл. 19, ал. 3 НПОС учебни и възпитателни заведения по смисъла на ал. 1 са създадените по реда на Закона за народната просвета. През периода, през който е положен спорния осигурителен стаж е действал Законът за народната просвета /обн., ДВ, бр. 218/1948 г., с последващи изм. и доп., отм., ДВ, бр. 86/1991 г. /. Съгласно чл. 1, ал. 1 от този закон /ЗНП - отм. /, всички видове и степени образователни и професионални училища в Народната република България са народни; те се намират под ведомството на Министерството на народната просвета /освен ако не попадат в изключенията, изброени в същата разпоредба/, а съгласно ал. 2 от същия член, Министерството на народната просвета ръководи и надзирава в педагогическо, методическо и идейно-възпитателно отношение училищата и курсовете под което и ведомство да се намират, с изключение на висшите учебни заведения. В чл. 2, ал. 1 ЗНП (отм.); са регламентирани видовете учебни и възпитателни заведения, като е посочено, че учебните заведения в Народна република България, подведомствени на Министерството на народната просвета, са по вид: общообразователни и професионални, а по реда си в образователната система: а/ общообразователните са начални, основни и средни; б/ професионалните са практически, средни и полувисши. Всеки от посочените видове учебни заведения е правно регламентиран в Закона за народната просвета, като по конкретно, в отдел В. "Професионално образование", подотдел А. "Практически професионални училища", глава първа, са уредени фабрично-заводските и практическо-промишлените училища, а в глава втора - промишлено-занаятчийските училища. Налага се извода, че Организацията за съдействие на отбраната (бивша Организацията за военно-техническа подготовка на населението) не е сред регламентираните в Закона за народната просвета (отм.); и не е създадена по реда на този закон. Тя не е и сред организациите по Закона за по-тясна връзка на училището с живота и за по-нататъшно развитие на народното образование в Народна република България /обн. ДВ, бр. 54/1959 г., с последващи изм. и доп., отм., ДВ, бр. 86/1991 г. /, в който е бил уреден статута на професионално-техническите училища - чл. 12 – 14, съгласно които е предвидено, че за подготовка на квалифицирани работници за народното стопанство се създават промишлени, машинно-тракторни, практически земеделски, сградостроителни и други професионално-технически училища, а професионално-техническите училища съществуват самостоятелно или към техникуми, към големи заводи, предприятия и земеделски стопанства. Съгласно чл. 69в, ал. 1 КСО учителите придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършване на възраст 57 години и 10 месеца от жените и 60 години и 10 месеца от мъжете и учителски осигурителен стаж 25 години и 8 месеца за жените и 30 години и 8 месеца за мъжете. За Х. Ж. не е налице второто от кумулативно посочените основания за придобиване право на пенсия, а именно 30 години и 8 месеца учителски осигурителен стаж, поради което законосъобразно пенсионните органи са отказали отпускането на пенсия по този ред. По изложените съображения атакуваното съдебно решение следва да бъде отменено, а оспорването срещу актовете на пенсионните органи отхвърлено като неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение