Решение № 10222 от 27.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1629/2010 г.

Решение № 10222 от 27.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1629/2010 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на отдел "Пътна полиция" в Столична дирекция на вътрешните работи срещу решение № 111 от 22.12.2009 г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело № 6254/2009 г. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът не е отчел, че анулирането на изпитния протокол е извършено от областната дирекция на Министерството на вътрешните работи (МВР), гр. Русе, а не от касатора. С оглед на това за административния орган не е налице задължение за уведомяване на адресата на акта за започналото производство, още повече, че то е започнало по негова молба. Съдът не е отчел и факта, че с изготвянето на протокола за доброволно предаване, ответникът по касационната жалба е бил устно уведомен и е могъл да представи възражения, но не е. Неправилно съдът е приел, че е нарушен чл. 102 АПК. Органът е действал в условията на обвързана компетентност и е следвало да откаже подновяване на свидетелството за управление на моторно превозно средство категории C, D и Е на жалбоподателя. Моли съда да отмени обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Георги Ангелов Ганев, счита същата за неоснователна. Твърдяните касационни основания са лишени от основание, тъй като за законосъобразността на акта е без значение коя точно структура на МВР е извършила заличаването на изпитния протокол. Решението на съда е правилно. Моли същото да бъде оставено в сила. Претендира направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за недопустимост на съдебното решение, тъй като първоначално е обжалван протоколът за доброволно предаване на свидетелството за управление на моторното превозно средство, а впоследствие - отказът да се издаде свидетелство за категории C, D и Е. В мотивите си съдът е приел, че се обжалва изричен отказ да се издаде свидетелство с исканите категории, обективиран в протокола за доброволно предаване. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Съдът, като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания счита същата за неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът е приел от фактическа страна, че при извършена проверка на документацията за придобиване на правоспособност за водач на моторно превозно средство от Георги Ангелов Ганев, в сектор "Пътна полиция" в областната дирекция на МВР, гр. Русе било констатирано, че не е спазено изискването на чл. 19, ал. 1 от Наредба № 3 от 21.01.1975 г. за подготовката, отчета и изискванията за годност на водачите на моторни превозни средства (Наредба № 3/1975 г. отм.). Въз основа на това, по нареждане на директора на дирекция "Охранителна и пътна полиция" в Главна дирекция "Охранителна полиция" в МВР, писмо изх. № 11005 от 06.07.2009 г., и писмо на началника на сектор "Пътна полиция" в областната дирекция на МВР, гр. Русе, писмо изх. № ПП-12323 от 14.07.2009 г., трите категории са анулирани, за което е направено отбелязване в личния картон. На 27.08.2009 г. свидетелството за управление на Ганев е отнето като е съставен протокол за доброволно предаване. В протокола е отбелязано, че изземването е направено във връзка с отнемане на категории C, D и Е, поради анулиране на изпитен протокол № 434/18.06.1993 г. При така установената фактическа обстановка съдът е приел от правна страна, че се обжалва отказа в свидетелството за управление на Ганев да бъдат вписани категории C, D и Е. Приел е, че е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила, поради неуведомяването на ответника по касационната жалба за започналото административно производство. Приел е, че органът не е спазил разпоредбата на чл. 102 и 103 АПК относно възобновяването на административното производство. Въз основа на това е направил извод, че оспорения акт е незаконосъобразен. Тези изводи на съда са неправилни. По делото е безспорно, че въз основа на редовен от формална страна изпитен протокол № 434/18.06.1993 г. на Ганев е признат успешно издържан изпит за водач на моторно превозно средство, категории C, D и Е. Не се спори, че на Ганев е издадено и свидетелство за управление с посочените категории. Спорен поделото е въпросът компетентен ли е административният орган да отнеме правото за управление досежно въпросните категории и ако да, то сторил ли го е по надлежния ред. Към датата на отнемане на свидетелството за управление в правния мир съществуват четири подзаконови нормативни акта, които уреждат отношенията, свързани с изискванията към водачите, придобиването на правоспособност, провеждането на изпитите и издаването на свидетелства. Това са Наредба № 39 от 29.01.2004 г. за изискванията към водачите на моторни превозни средства от различните категории и подкатегории (Наредба № 39/2004 г.), Наредба № 31 от 26.07.1999 г. за изискванията, условията и реда за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство (Наредба № 31/1999 г.), Наредба № 38 от 16.04.2004 г. за условията и реда за провеждането на изпитите на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и реда за провеждане на проверочните изпити (Наредба № 38/2004 г.) и Наредба № I-157 от 01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина (Наредба № I-157/2002 г.). Във всички тях на органите на МВР не е предоставена компетентност да анулират резултат от изпит на кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство. Такава компетентност има единствено изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" - чл. 56 от Наредба № 38/2004 г. Анулирането, съгласно тази норма е допустимо, когато е представен неистински документ или документ с невярно съдържание или когато кандидатът се е явил на изпит в срока на лишаване от право на управление. Компетентността, която структурните звена "Пътна полиция" в МВР имат, съгласно Наредба № I-157/2002 г., е за издаване, отнемане, връщане и съхранение на свидетелствата за управление на моторно превозно средство. Съгласно чл. 20 от тази наредба свидетелство за управление се отнема въз основа на влязло в сила наказателно постановление, решение или присъда, с които е наложено наказание "лишаване от право да се управлява моторно превозно средство" или наложена принудителна административна мярка "лишаване от право да се управлява моторно превозно средство". Тази хипотеза в случая безспорно не е налице, тъй като свидетелството не е отнето, то е върнато на Ганев. Отнето му е правото да управлява определена категория моторни превозни средства. В нито един от действащите актове на органите, в структурните звена "Пътна полиция", не е предоставена и компетентност да отнемат придобита от водачите категория за управление. Категорията за управление е придобита правоспособност да се управлява определена категория моторни превозни средства. Свидетелството за управление, с визирани в него категории, е удостоверителен документ за придобитата правоспособност - чл. 50, ал. 1 от Закона за българските лични документи. Органите на МВР не са компетентни да се произнасят по придобитата правоспособност. Придобиването на правоспособност е в компетентността на Министерството на транспорта и по специално на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация". Следва ясно да се разграничи придобиването на правоспособността от издаването на удостоверителния документ за нея. Двете дейности са в компетентността на две различни ведомства. Органите на МВР нямат правомощия по придобиването или отнемането на правоспособност, а по издаването и отнемането на свидетелстващия за това документ - свидетелството за управление. Те имат също така компетентност да отнемат контролни точки за допуснати нарушения, като при изчерпване на контролните точки правоспособността се губи, но това настъпва ex lege, а не поради правомощие на органите на МВР да отнемат правоспособност - чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. Видно от изложеното началникът на сектор "Пътна полиция" в Столичната дирекция на вътрешните работи няма компетентност да отнеме придобитата от Георги Ганев правоспособност да управлява моторни превозни средства от категории C, D и Е. Такава нямат и началникът на сектор "Пътна полиция" в областната дирекция на МВР, гр. Русе, както и директорът на дирекция "Охранителна и пътна полиция" в Главна дирекция "Охранителна полиция" в МВР. С оглед на това административният орган не е имал компетентност да откаже издаването на свидетелство за управление на моторно превозно средство с установената правоспособност досежно категории C, D и Е. Като е отказал да издаде свидетелстващия документ с установената правоспособност за категории C, D и Е началникът на "Пътна полиция" в Столичната дирекция на вътрешните работи е постановил един нищожен акт. Това означава, че на Георги Ангелов Ганев следва да се издаде свидетелство за управление на моторно превозно средство с отразяване на категории C, D и Е. Ако органът счита, че при полагане на изпита за придобиване на правоспособност са допуснати нарушения е длъжен да сезира компетентния затова орган - директора на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация". Съдът, като не е съобразил изложеното, а е приел, че началникът на "Пътна полиция" в Столичната дирекция на вътрешните работи е компетентен да отнеме придобитата правоспособност е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен. Делото е изяснено от фактическа и правна страна. Не се налага установяване на факти, за които писмените доказателства не са достатъчни, нито в хода на производството е допуснато съществено процесуално нарушение на съдопроизводствените правила. С оглед на това съдът следва да реши делото по същество като прогласи нищожността на отказа на началника на "Пътна полиция" в Столичната дирекция на вътрешните работи да издаде на Георги Ангелов Ганев свидетелство за управление на моторно превозно средство за категории C, D и Е. Горният резултат сам по себе си обосновава неоснователността на касационните твърдения на жалбоподателя, поради което съдът не ги обсъжда. С оглед изхода от делото, направено от ответника по касационната жалба искане и на основание чл. 228 във вр. с чл. 143, ал. 1 АПК съдът следва да осъди Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на Ганев направените по делото разноски. Доказателства за такива в настоящата инстанция не са представени, поради което съдът не следва да присъжда разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд