Решение № 2322 от 16.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13384/2011 г.

Решение № 2322 от 16.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13384/2011 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба, изготвена от адв. Мънчев, пълномощник на Олга Димитрова Станкова, надлежно упълномощен, против решение № 3314/04.07.11 г. по адм. д. № 9056/09 г. по описа на Административен съд София-град с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът ДНСК -София, представляван от юрк. Тодорова, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Ответницата Мими Методиева Спасова, представлявана от адв. Узунов, излага доводи за неоснователност на касационната жалба с молба оспореното с нея решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че решението е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, при неизяснена фактическа обстановка и счита, че следва да бъде отменено с връщане на делото за ново разглеждане. Върховният административен съд намира касационната жалба процесуално допустима /подадена от страна, за която решението е неблагоприятно, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК/ и като прецени правилността на обжалваното решение в светлината на касационните доводи и служебно, на основание чл. 218, ал. 2 АПК, констатира: С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил оспорването по жалбата на касатора Станкова срещу Заповед № РД-14-134/03.12.09 г. на зам. началника на ДНСК-София, с която на основание чл. 225, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ е наредено премахването на незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и 2 ЗУТ строеж "Двуетажна жилищна сграда", изпълнен в УПИ III-911, кв. 44 по плана на гр. Нови искър, кв. "Курило", Столична община. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган при съблюдаване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. В мотивите си е обсъдил данните по делото, вкл. приетото писмено заключение на назначената съдебно техническа експертиза, при което е приел, че представения в хода на съдебното производство Акт за узаконяване № 112/23.12.87 г. не касае строежа, предмет на заповедта. В хода на административната преписка са били налице данни относно липса на строителни книжа за сградата, във връзка с което е било направено възражение за търпимостта й на основанието по § 16, ал. 1 ПРЗУТ, подкрепено с Удост. № 0101-998/18.01.07 г., издадено от район "Нови Искър", Столична община. Това удостоверение е обсъдено в обстоятелствената част на административния акт, при което е направен обоснован и законосъобразен извод, че строежът не попада в хипотезата на § 16, ал. 1 ПРЗУТ, тъй като с оглед разполагането му в една част в съседен урегулиран имот не е бил допустим, както по действащия устройствен план към момента на изграждането му и приложимите разпоредби на Закона за териториално и селищно устройство /ЗТСУ/ (отм.) и правилника за прилагането му, така и по сега действащите разпоредби на ЗУТ. Доводите за незаконосъобразност на административния акт, изложени в жалбата, по повод която е образувано първоинстанционното производство, са мотивирани отново с условията за търпимост на строежа, като в хода на делото е представен Акт за узаконяване № 112/23.12.87 г., издаден на името и по заявление на лицето Данчо Методиев Христов, праводател на оспорващата Станкова /н. акт № 154, том IV, рег. № 7177, д. № 763/08 г./ с приложена част "архитектурна" като запазена в архива на районната администрация. При тези взаимноизключващи се доказателства - удостоверение за търпимост по § 16, ал. 1 ПРЗУТ от 2007 г. и акт за узаконяване от 87 г. на строежа, издадени от една и съща районна администрация, съдът е включил в поставената на назначеното по делото вещо лице задача /л. 80/ установяването на евентуална идентичност на процесния строеж с узаконения, без указание за извършване оглед на място. На стр. 2 от писменото заключение /л. 155 - 157/ експертът е заявил, че е извършил "обстоен преглед на материалите по делото" и във връзка с поставения му въпрос за идентичност в т. 6 е отразил, че построената в УПИ III-911 сграда съответства на одобрения проект и акт за узаконяване, както и, че при изработване на план за узаконяване се прави заснемане на строежа. В устния доклад в с. з. от 20.03.11 г., без да уточни кога и в присъствието на коя или на двете страните е направил оглед, експертът е заявил, че на място е извършил сравнение на външните очертания на сградата с проекта по част "архитектурна" и е установил съответствие на сградата като конфигурация с одобрения план на узаконяване, както и че към настоящия момент в УПИ III няма друга сграда. Обсъждането на писменото заключение и устния доклад сочи на необоснованост на заключението по т. 6, тъй като само от материалите по делото експертът не би могъл да даде категоричен отговор на поставения му въпрос, а освен това, идентичност не би могла да бъде установена и само по външната конфигурация на сградата. В съдебно заседание от 14.06.11 г. съдът е приел гласни доказателства, в които са налице твърдения, че в периода след 2003 г. на мястото на стара лятна кухня от оспорващата Станкова е извършен строеж, както и че в двора съществува друга "голяма къща" Тези доказателства са били допустими, тъй като с тях не е оборена истинността на акта за узаконяване, а съдът се е постарал да изясни диаметрално противоположните защитни тези на адресата в производството по издаване на заповедта и в това по съдебното й оспорване, които внасят известно съмнение за злоупотреба с процесуални права. Безспорно е, че узаконен строеж не попада в хипотезата на § 16, ал. 1 ПРЗУТ и е следвало да се изясни по категоричен начин дали двата официални документа касаят един и същ строеж или не и на тази база се преценят фактическите установявания и правни изводи на административния орган. Макар и косвени, по делото на лице доказателства /л. 123-132/, че за строежа, изграден на регулационната линия между УПИ III-911 и УПИ I-911, кв. 44, строителни книжа липсват. При този доказателствен материал правилността на решаващият извод за законосъобразност на процесната заповед не може да бъде проверена, което налага отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Следва посочените по-горе противоречия и неясноти в приетото по делото писмено заключение да бъдат преодолени с назначаване, с оглед конкретната фактическа обстановка по спора, на тричленна съдебнотехническа експертиза без участието на инж. Илиев, със задача за проверка идентичността на процесния строеж с този по акта за узаконяване след оглед на място като броя и разположението /вкл. предназначението/ на помещенията в процесната сграда се съпостави с част "архитектурна" към акта за узаконяване, а по вида, качеството и състоянието на ползваните при строителството материали, вкл. облицовки, дограми и пр. да се уточни периода на извършването му, както и да се докаже при необходимост с изработване и на графично приложение към заключението наличието или липсата на други сгради в УПИ III-911, кв. 44. При служебната проверка касационната инстанция констатира допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, обективирано в неправилно конституиране като заинтересувана страна в производството на ответницата по касационната жалба Спасова, легитимирала се като съсобственик на УПИ I-911, кв. 44. Страни в производството по оспорване на заповеди за премахване на незаконни строежи са единствено адресатът и административният орган като страни в административното правоотношение. Участието в съдебното производство на трети лица е недопустимо, тъй като за тях заповедта не създава права и задължения, нито засяга техни законни права и интереси. При твърдение, че незаконният строеж пречи на трето лица необезпокоявано или в пълен обем да упражнява правото си на собственост или друго вещно право, това лице може да реализира правна защита по реда на общото исково производство. С оглед изложеното и на основание 221, ал. 3 и чл. 222, ал. 2 АПК Върховният административен съд в настоящия състав на II-ро отделение