Решение № 283 от 5.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1787/2014 г.

Решение № 283 от 5.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1787/2014 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Любка Богданова Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Г. К. от [населено място], подадена чрез адвокат Н. К. срещу въззивно решение № 122 от 25.11.2013 г. по гр. дело № 289/2013 г. на Бургаския апелативен съд, с което е отменено решение № 280 от 22.07.2013 г. по гр. д. № 2427/2012 г. на Бургаския окръжен съд в частта му, с която е присъдено обезщетение над размера от 17 868.03 лв., и е отхвърлен искът на М. Г. К. срещу [община], [населено място] за сумата над 17 868.03 лв. до 29 034.26 лв., представляваща лихва за забавено плащане върху главница 130 768 лв. - обезщетение за отчужден имот, определено със заповед № Z-323 от 11.02.2010 г., от датата на присъждане 12.05.2010 г. до датата на забавата 10.03.2011 г., както и по касационна жалба [община], подадена чрез адвокат В. Хайк с искане за произнасяне и по допустимостта на подадената от общината касационна жалба срещу решение № 122 от 25.11.2013 г. по гр. д. № 289/2013 г. на Бургаския апелативен съд, в частта с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд за присъденото на М. Г. К. обезщетение в размер на сумата 17 868.03 лв. С определение № 830 от 19.06.2014 г. е допуснато касационно обжалване по настоящото дело по въпроса- може ли административния орган да определя сам и едностранно падежа на изпълнение на задължението си за изплащане на определеното в заповедта обезщетение. С определение № 247 от 19.09.2014 г. е допълнено определение № 830 от 19.06.2014 г., като е допуснато касационно обжалване по въпроса за допустимостта на въззивното решение. В касационната жалба на [община] се съдържат доводи за недопустимост на въззивното решение, по съображения, че ищцата не разполага с право на иск за защита на заявеното от нея вземане по общия исков ред. Ответницата по тази касационна жалба М. Г. К. изразява становище, че постановеното решение е допустимо. Цитираната от жалбоподателя практика е неотносима към настоящия случай, тъй като касае заплащане на главница, а в случая предмет на спора е заплащане на мораторна лихва върху вече изплатеното със забава обезщетение. Върховният касационен съд, състав на III г. о., по поставения въпрос и като провери правилността на въззивното решение, съгласно чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното: Поставеният правен въпрос е относим към реда за защита при неизпълнение на задължението за заплащане на лихва, когато вземането произтича от властнически акт - заповед за отчуждаване на недвижим имот- дали е административноправен или гражданскоправен. По този въпрос практиката е уеднаквена с постановено по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК определение № 314 от 26.05.2011 г. по гр. д. № 279/2011 г. на ВКС, IV г. о. Прието е, че отношенията между собствениците на отчуждени имоти и общината са такива между неравнопоставени субекти, поради което последиците от издадените в производството по отчуждаване административни актове се регулират от административното, а не от гражданското право. С оглед дадения отговор на поставения правен въпрос обжалваното решение се явява недопустимо. Това разрешение налага извод, че на поставения за разглеждане в касационната жалба на М. Г. К. материалноправен въпрос касаещ съществото на спора не следва да се дава отговор. Предвид наведеното касационно основание за недопустимост на иска и даденото разрешението на правния въпрос, следва да се приеме, че обжалваното решение е недопустимо като постановено недопустим иск. Производството по делото е образувано по искова молба на ищцата М. Г. К. срещу [община] за присъждане на сумата 29 034.26 лв., представляваща дължима лихва за забавено плащане на обезщетение за отчужден имот, определено със заповед Z-323 от 11.02.2010 г. на кмета на [община]. Правоотношението от което произтича задължението е административноправно и защитата на правата, които произтичат от административен акт се осъществява по административноправен, а не по гражданскоправен ред. По изложените съображения и съобразно разпоредбата на чл. 293, ал. 4 ГПК въззивното решение следва да се обезсили, както и потвърденото с него решение на първоинстанционния съд, и се прекрати производството по делото. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на III г. о.