Решение № 2776 от 2.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12563/2016 г.

Решение № 2776 от 2.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12563/2016 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Д. - Р. и с." ЕООД срещу решение № 306/11.08.2016 г. на Административен съд В. по адм. д. № 318/2016 г. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Приема за неправилен извода на първоинстанционния съд за осъществен състав на чл. 106а, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози, даващ основание за налагане на процесната принудителна административна мярка. Отново твърди, че общественият превоз с влекач "М. А. 1840", с рег. № ВР 5009 ВР, собственост на дружеството, е извършен от името на фирма "АСК - Б." ЕООД, която притежава лиценз на Общността № 0233. Прави искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на друг, с който да се отмени като незаконосъобразна ЗАПОВЕД № РД-14-590/07.03.2016 г. на Главен инспектор в Областен отдел "Автомобилна администрация" гр. С. към Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", с която на основание чл. 107, ал. 1 вр. чл. 106а ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 4 от Закона за автомобилните превози му е наложена принудителна административна мярка " спиране от движение за срок от шест месеца чрез сваляне и отнемане на табела с регистрационен номер и отнемане на свидетелство за регистрация на влекач "М. А. 1840" с рег. № ВР 5009ВР, собственост на дружеството" и е определено място за домуване - охраняем паркинг - "Н." ЕООД гр. С.. Ответникът, Главен инспектор в Областен отдел "Автомобилна администрация" /ОО "АА"/ гр. С. към Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, настоящият състав на седмо отделение на Върховен административен съд приема, че същата е допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК. Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. Възражението на касатора за допуснати от съда съществени процесуални нарушения е бланкетно, като не се сочат конкретни нарушения. Производството пред Административен съд В. е образувано по редовна и допустима жалба на "Д. - Р. и с." ЕООД срещу ЗАПОВЕД № РД-14-590/7.03.2016 г. на Главен инспектор в Областен отдел "Автомобилна администрация" гр. С. към Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", с която на основание чл. 107, ал. 1 вр. чл. 106а ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 4 от Закона за автомобилните превози му е наложена принудителна административна мярка " спиране от движение за срок от шест месеца чрез сваляне и отнемане на табела с регистрационен номер и отнемане на свидетелство за регистрация на влекач "М. А. 1840" с рег. № ВР 5009ВР, собственост на дружеството" и е определено място за домуване - охраняем паркинг - "Н." ЕООД гр. С.. Съдът е събрал относими, допустими и необходими за установяване на фактическата обстановка доказателствени средства, въз основа на които е установил фактическа обстановка, която се споделя изцяло от касационната инстанция. В тази насока, съставът на седмо отделение на ВАС не констатира допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения, които да са основание за отмяна на обжалваната заповед. Досежно правилното приложение на материалния закон: Предмет на контрол за законосъобразност пред АС В. е ЗАПОВЕД № РД-14-590/7.03.2016 г. на Главен инспектор в Областен отдел "Автомобилна администрация" гр. С. към Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация". Със същата на "Д. - Р. и с." ЕООД се налага принудителна административна мярка по чл. 106а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 4 ЗАвП. Основание за налагане на мярката е констатирано на 7.03.2016 г. от инспектор при ОО "АА към ИА "АА" нарушение, за което е съставен Акт за установяване на административно нарушение от същата дата, изразяващо се в това, че Д. А. А. извършва обществен превоз на товари /бира/ от гр. М. до гр. К. с влекач "М. А. 1840" с рег. № ВР5009ВР, без дружеството, собственик на автомобила - "Д. - Р. и С." ЕООД, да притежава заверено копие от лиценз на Общността или удостоверение на пътно превозно средство за извършване на превоз на товари на територията на Р. Б.. И според касационната инстанция, от събраните по делото и обсъдени от съда писмени доказателства, по безспорен начин се установява, че на 7.03.2016 г. при извършена проверка за спазване на разпоредбите на ЗАвтП и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове от служители на ИА "АА", е установено, че водачът Д. А. А. извършва обществен превоз на товари /бира/ от гр. М. до гр. К. с влекач "М. А. 1840" с рег. № ВР5009ВР, без дружеството, собственик на автомобила, да притежава заверено копие от лиценз на Общността или удостоверение на пътно превозно средство за извършване на превоз на товари на територията на Р. Б.. За това нарушение на същата дата е съставен АУАН № 218829 на водача на моторното превозно средство /МПС/, който му е връчен веднага и е уведомен за спирането от движение на автомобила. МПС е собственост на дружеството - жалбодател, видно от представения по делото регистрационен талон. По време на проверката водачът е представил на контролните органи Товарителница серия М № 779184/7.03.2016 г. и пътен лист № 499186 от 7.03.2016 г., съставени и подписани от управителя на дружеството-жалбодател. По делото пред първоинстанционния съд са приети като доказателства Договор за наем на МПС от дата 2.02.2016 г., от който е видно, че жалбодателят в качеството си на "наемодател" е предоставил под наем на "А. - Б." ЕООД гр. В. описания по-горе товарен автомобил, за срок от една година. Приети са също Товарителница серия М № 807401 от 7.03.2016 г. и Пътен лист № 409301 от 7.03.2016 г., съставени и подписани от лица, свързани с наемателя на автомобила "А. - Б." ЕООД гр. В., с приложено към тях заверено копие № 102330002 от Лиценз за международен автомобилен превоз на товари за чужда сметка или срещу възнаграждение, валиден от 9.10.2012 г. до 8.10.2017 г. Представен е и Трудов договор № 14/1.03.2016 г., сключен между водача на МПС и дружеството наемател, който не е регистриран в НОИ. Заповедта за налагане на ПАМ е изпълнена веднага, видно от представения Протокол за сваляне и отнемане на табела с регистрационен номер и отнемане на документи, съставен на 7.03.2016 г. Превозното средство е включено в списък на ППС към Лиценз за вътрешни товарни превози № 10461 към 17.03.2016 г., издаден на дружеството - жалбодател, което се установява от представената Справка на ИА "АА". От представената разпечатка на включените към лиценз № 233 на дружеството - наемател автомобили, е видно, че процесният товарен автомобил не фигурира в списъка на автомобилите, за които се отнася лиценза. Жалбодателят е получил заповедта на 11.03.2016 г., видно от представеното известие за доставяне, след което е предявил жалба по административен ред до Директора на ИА "АА" с вх. № РД-14-590/6/14.03.2016 г., който се е произнесъл с Решение № РД-14-590/13/4.04.2016 г., като е оставил жалбата без уважение. В мотивите си горестоящият административен орган е посочил, че няма доказателства посоченото по-горе дружество - наемател да е включило в списъка си на автомобили, обхванати от притежавания от него лиценз на Общността, проверявания автомобил, с който е осъществяван превоза; същият е включен в списъка на дружеството-жалбодател по повод негово заявление за получаване на лиценз за превоз на вътрешни товари, а съгласно чл. 17, ал. 2 от Наредба № 33/3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Р. Б., едно и също превозно средство може да бъде вписано в регистъра само към един лиценз. Така изписаната фактическа обстановка е пълно и точно установена от първоинстанционния съд, след прецизен анализ на събраните по делото доказателства. Касационната инстанция споделя извода на АС В. в насока, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването му. В действителност, както правилно е приел първоинстанционният съд, спорът между страните е досежно факта има ли превозвачът издаден лиценз на Общността или удостоверение за превоз на товари по отношение на конкретното превозно средство, тъй като това е релевантният факт за налагане на процесната мярка. Касационната инстанция споделя извода на АС В., че за да бъде приложена ПАМ на основание чл. 106а от ЗАвтП, следва да са налице кумулативно предвидените в закона две предпоставки - от една страна, да е извършен превоз на товари, а от друга страна, превозът да се извършва с МПС, за което няма издадено заверено копие от лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници и товари. Обосновано съдът е приел, че в конкретния случай е извършен "превоз на товари", съгласно легалната дефиниция на понятието дадено в § 1, т. 2 от ДР на ЗАвтП. Касаторът оспорва да е дружество - превозвач в случая. По делото в действителност са представени два броя товарителници и два броя пътни листа за един и същи превоз, но от различни търговски дружества. Касационната инстанция не приема аргументите на касатора, че представените такива в хода на съдебното производство променят изводите за съставомерност на деянието по изписаната правна квалификация. На първо място, те не са представени към момента на проверката. На следващо място, същите не са официално заверени към датата на издаването им, поради което и по отношение на тях липсва достоверна дата. И на последно място, дори и да се приеме, че превозвач в случая е "А. Б." ЕООД /който извод касационната инстанция намира, че не се доказва от анализа на доказателствата в тяхната съвкупност/, то отново се обосновава следващия такъв, че и това дружество не е включило в притежавания лиценз на Общността процесния влекач. Същият е включен в списъка от автомобили към подадено от жалбодателя заявление за издаване на удостоверение за превоз на товари, което към датата на извършената проверка от контролните органи още не е било издадено. Наложената принудителна административна мярка е съответстваща на извършеното нарушение, като предвидена в ЗАвП такава. Предвид гореизложеното, настоящият касационен състав приема, че АС В. правилно е приложил материалния закон. Горното обосновава извод за липса на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, настоящият състав на седмо отделение на Върховен административен съд