Решение № 5386 от 12.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7169/2011 г.

Решение № 5386 от 12.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7169/2011 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Басейнова дирекция за управление на водите в Дунавски район с център Плевен против решение № 220 от 2.05.2011 г. по адм. дело № 114/2011 г. на Административен съд - Плевен, в частта, с която е отменена заповед № 123 от 16.12.2010 г. на същия административен орган, за прекратяване на служебното правоотношение на Данка Маринова Недялкова на основание чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) - получена възможно най- ниска оценка при атестиране и в частта за разноските. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е незаконосъобразен, тъй като процедурата по атестиране е проведена при спазване на изискванията на Наредбата за условията и реда за атестиране на служителите в държавната администрация (НУРАСДА). Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който жалбата на Недялкова да бъде отхвърлена. Ответницата е на становище, че касационната жалба е неоснователна. Моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд констатира следното: Касационната жалба е подадена в срок и от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - Плевен в частта, предмет на касационно обжалване, е законосъобразно. Правилно съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентния орган (директорът на Басейнова дирекция за управление на водите в Дунавски район с център Плевен е орган по назначаването на служителите в дирекцията съгласно чл. 18 от Правилника за дейността, организацията на работа и състав на басейновите дирекции (отм.) и в предвидената в чл. 108, ал. 1 от ЗДСл писмена форма, като съдържа изброените в текста реквизити. Законосъобразно е и заключението на съдебния състав, че заповедта следва да бъде отменена, тъй като при издаването й са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалноправните изисквания, предвидени в нормите на ЗДСл и на НУРАСДА. Процедурата по атестиране на служителя е проведена в нарушение на нормативните изисквания, които опорочават определената обща оценка, послужила като основание за прекратяване на служебното правоотношение. Съгласно разпоредбата на чл. 76, ал. 1 и 2 от ЗДСл държавният служител се атестира ежегодно по система от критерии, чрез които се оценяват постигането на предварително съгласувани цели, степента на изпълнение на задълженията и професионалните компетентности. Атестирането се извършва на три етапа, като съдържанието на същите са подробно регламентирани с разпоредбите на чл. 11 - 14 от НУРАСДА. Общата оценка следва да отразява изпълнението на целите на работния план и професионалната компетентност на служителя за целия период на атестиране и да намери отражение в съответния формуляр по образец (чл. 24, ал. 1 от НУРАСДА). В разглежданата хипотеза правилно първоинстанционният съд приема, че изискванията на посочените разпоредби не са изпълнени. Жалбоподателката заема длъжността "началник отдел" в дирекцията и е оценявана за времето от 1.12.2009 г. до 30.11.2010 г. В нарушение на чл. 11, т. 2 и чл. 13 от НУРАСДА междинната среща не е проведена, а формулярът в тази част е подписан при заключителната среща (обстоятелство, което не се оспорва от страните). По този начин съществено е нарушена процедурата при атестиране на служителката, тъй като не е проведен един от задължителните етапи, предвидени в наредбата. Отсъствието поради заболяване на директора на дирекцията, оценяващ ръководител на служителката Недялкова (чл. 4, ал. 1 от НУРАСДА, длъжностна характеристика) през периода, определен в наредбата, като време за провеждане на междинната среща, не може да обоснове законосъобразност на процедурата по атестиране, тъй като задълженията, свързани с атестирането на служителката е следвало да бъдат изпълнени от заместник - директора на басейновата дирекция (чл. 4, ал. 2 от Правилника за дейността, организацията на работа и състав на басейновите дирекции (отм.), който през периода на отсъствие на титуляра следва да изпълнява функциите му в пълен обем или евентуално от друго от лице, определено за заместник на директора през периода. В хипотезата на заместване правомощията и задълженията на органа се осъществяват от заместника изцяло, като всички действия се считат извършени от името и за сметка на титуляра. Поради това делегиране на отделни правомощия не е необходимо, а доводите на касатора в този смисъл не следва да бъдат обсъждани. Описаното нарушение на процедурата по атестиране е съществено, тъй като преглед на реализацията на целите от работния план за първата половина от разглеждания период не е направен, а липсата на оценка и коментар за изпълнението лишават оценявания служител от възможността евентуално да подобри осъществяването на длъжностните задължения. Всичко това се отразява върху изготвената обща оценка, която в нарушение на чл. 25, ал. 1 от наредбата и чл. 76, ал. 3 от ЗДСл не съдържа оценка и мотиви, обосноваващи преценката на оценяващия ръководител за изпълнението на длъжността за първата половина от периода на оценяване и по този начин не отразява безпристрастно и обективно преценката за изпълнението на длъжността, за която служителят е оценяван с оглед обективно установени факти и обстоятелства за целия период на оценяване. С оглед изложеното следва да се приеме, че получената от служителя обща оценка при атестирането като съставена в нарушение на административнопроизводствените правила и на материалноправни разпоредби не обосновава прилагането на нормата на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл от страна на органа по назначаването. Следователно изискванията на цитирания текст за прекратяване на служебното правоотношение не са изпълнени, поради което издадената заповед е незаконосъобразна. Ето защо като достига до извод, че правото на органа по назначаване да прекрати служебното правоотношение е упражнено в противоречие с нормативните изисквания, Административен съд - Плевен постановява решение, което кореспондира със закона. Този извод обоснова законосъобразност на съдебния акт и в частта за разноските. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд - Плевен в обжалваната част е законосъобразно и не са налице основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение