Решение № 16548 от 11.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8456/2013 г.

Решение № 16548 от 11.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8456/2013 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), подадена чрез процесуалния му представител, срещу решение № 2306 от 8.04.2013 г., постановено от Административен съд София-град по адм. д. № 9062/2012 г. С него съдът е отменил уведомителното му писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания на площ за кампания 2011 г. и му е върнал преписката при условията на чл. 173, ал. 2 АПК. Освен това го е осъдил да заплати разноски в размер на 550 лв. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението, като се релевира допуснато нарушение на материалния закон. На първо място се сочи, че за четири от заявените БЗС съдът неправилно е приел, че те са допустими за подпомагане, докато от писмото на МЗХ се установява, че те попадат извън слоя "Площи допустими за подпомагане". На второ място се твърди, че констатациите на съда относно едно БЗС и по-точно площта от него в размер на 0,05 ха е изключена за подпомагане, вследствие на проверка на съседно БЗС, която била извършена от Техническия инспекторат на ДФЗ, с което касаторът не е съгласен, защото според него тази площ, попадала извън слоя "Площи допустими за подпомагане", което било видно от представените по делото карти с цвят на съответното БЗС. На трето място касторът е недоволен от решението в частта му за разноските, като намира, че съдът неправилно не е уважил възражението му за прекомерност на адвокатското възнаграждение. По изложените съображения моли, решението на съда да се отмени като неправилно и незаконосъобразно, като му се присъди и юрисконсултско възнаграждение. Същевременно прави и възражение за прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Ответната страна по касация, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, като излага възражения противни на твърденията в нея. По изложените съображения моли, решението на съда като правилно да се остави в сила и претендира присъждането на разноски, за което представя договор за правна защита и съдействие с договорено и заплатено възнаграждение от 1300 лв. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за частична основателност на жалбата само в частта й за разноските. Намира, че възнаграждението следва да бъде определено в размера по чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Останалата част от касационната жалба прокурорът намира за неоснователна. Прокурорът счита, че съдът правилно е установил фактите по спора, като е приел, че административният орган е допуснал съществено нарушение на административно производствените правила на чл. 35 и 36 АПК, защото е постановил акта си при непълно изясняване на фактите и обстоятелствата по спора. Отделно от това и според прокурора не са посочени парцелите, за които е прието, че са с размери по-малки от допустимите, определени по реда на чл. 39, ал. 2 ЗПЗП, както и не са индивидуализирани площите, отказани за подпомагане на две различни основания по чл. 43, ал. 3, т. 1 и т. 4 ЗПЗП. В заключение предлага решението на съда да бъде потвърдено. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от заинтересована страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: От данните по делото се установява, че "Синмар" ЕООД, гр. Стара Загора, в качеството си на земеделски стопанин е обжалвало уведомително писмо с изх. № 02-240-2600/1251 от 30.06.2012 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с което е уведомено за оторизирана и изплатена обща субсидия, съгласно подадено общо заявление за плащане на площ с УИН: 24/280511/65425 за финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2011 г. в размер на 0,00 лева. "Синмар" ЕООД е кандидатствало по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) и е поискало сумата от 14 679, 86 лв. На основание чл. 43, ал. 4 ЗПЗП му е отказано финансово подпомагане поради констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане, както следва: Декларираната площ за подпомагане е 65,53 ха, като след извършване на административни проверки е била установена наддекларирана площ от 24, 68 ха, поради което установената площ, годна за подпомагане е останала в размер на 40,85 ха. Процентът на наддеклариране е 60, 42, санкционираната площ е в размер на 40,85 ха, за което е наложена санкция в размер на 5 528,75 лв. "Сенмар" ЕООД е кандидатствало и по Схемите за национални доплащания на площ (СНДП) и е поискало сума в размер на 1 965,90 лв. То е декларирало същата площ за подпомагане в размер на 65,53 ха, като след извършени административни проверки са установени същите размери на наддекларирана площ, съответно установена площ, процент на наддеклариране и санкционирана площ. Наложената санкция по мярката е в размер на 740,40 лв. "Сенмар" ЕООД е кандидатствало и за Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони - НР1, като е поискало сума в размер на 14 838, 85 лв. Заявило е за подпомагане същите площи, както предходните две мерки, а след извършени административни проверки са установени същите резултати. Наложената санкция по тази мярка на основание чл. 16 от Регламент (ЕО) № 65/2011 е в размер на 6274,99 лв. От приложените по делото писмени доказателства-уведомително писмо за установено застъпване на част от заявените БЗС и потвърждаване, респективно непотвърждаване на застъпването, писмо от заместник-министъра на земеделието и храните - лист 283 - 284 от делото и задължителни теренни проверки, извършени на 20.10. и 21.10.2011 г. - лист 288 - 296 от делото, обсъдени ведно със заключението на вещото лице съдът е установил следното: дружеството-земеделски стопанин е заявило за подпомагане 9 бр. БЗС с обща площ от 65,53 ха по всяка една от трите мерки. Относно БЗС № 16924-2-2-2 с площ от 6,37 ха то се е отказало от застъпването, поради което площта остава недопустима за подпомагане. Четири БЗС № 16924-257-23-6; № 16924-257-23-4; № 16924-257-23-7 и № 16924-257-23-5 са изцяло допустими за подпомагане, защото при извършената теренна проверка е установено, че границите им съвпадат с тези на физическия блок, а теренната проверка е отразена некоректно от административния орган. В хода на съдебното производство не са били събрани други доказателства, които да опровергават теренните проверки и установеното от вещото лице. Относно БЗС № 73688-393-1-1 с площ от 1,36 ха съдът е приел, въз основа на описаните доказателства, че площта също е допустима за подпомагане, като в тази част заключението на вещото лице не е прието, поради несъвпадането му с другите писмени доказателства. Относно БЗС № 73688-396-1-2 е установено застъпване от 0,02 ха и 7,73 ха - недопустима площ в резултат на административни проверки. Относно БЗС № 73688-421-1-1 е установено застъпване в размер от 1,93 ха и недопустима площ от 16,05 ха след извършена административна проверка. От отговора на заместник-министъра на земеделието и храните е установено, че за тези БЗС не е установена недопустима площ поради излизане извън допустимия слой за подпомагане, поради което съдът не е кредитирал заключението на вещото лице и в тази му част, поради несъвпадане с приложените писмени доказателства. Освен това съдът е приел, че при установено застъпване в съответствие с чл. 17, ал. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. не е изпълнена изцяло предвидената процедура, поради което не може да установи по категоричен начин каква е площта на застъпването. Относно БЗС № 73688-73-3-1 с площ от 11,59 ха в писмото на МЗХ е било указано, че е изключена площ от 0,05 ха, поради извършена проверка на съседно БЗС на друг земеделски стопанин. Съдът е приел, че е невъзможно да се изключи част от площта на заявено БЗС за подпомагане в резултат на извършена проверка на друго БЗС, заявено от друг земеделски стопанин, тъй като се нарушават основни принципи на административния процес, включително и разпоредбите на европейското законодателство, регламентиращи тези отношения. При така установените факти съдът е направил правни изводи на първо място за допуснато нарушение отстрана на административния орган на основни принципи на чл. 7 и 9 АПК, тъй като уведомителното писмо е издадено при неизяснена фактическа обстановка, без да се съберат всички относими към спора доказателства и да се обсъдят. В резултат на събраните писмени доказателства фактическите констатации се явяват опровергани, като установената недопустима площ за подпомагане не е 24,68 ха, както е записано в уведомителното писмо. На следващо място съдът е посочил, че в уведомителното писмо не е направено разграничение относно площите, установени като недопустими за подпомагане на посочените правни основания, които са различни. Липсва индивидуализация на площите отказани на основание чл. 43, ал. 3, т. 1 и т. 4 ЗПЗП и чл. 39, ал. 2, поради което е невъзможно извършването на съдебен контрол. Като краен извод съдът е приел, че писмото е издадено от компетентен орган и е валидно, но при издаването му е допуснато съществено нарушение на административно производствените правила, поради което уведомителното писмо е издадено при нарушение на изискването за форма - несъответствие с материалния закон и неговата цел, поради което го е отменил при условията на чл. 173, ал. 2 АПК. В частта за разноските съдът не е обсъдил възражението направено от процесуалния представител по чл. 78, ал. 5 ГПК, като е присъдил на жалбоподателя поисканите и доказани разноски в размер на 550 лв., от които 500 лв. внесена сума по договора за правна защита и съдействие и 50 лв. за заплатена държавна такса. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Първият довод в касационната жалба е относно разликата между отговора на заместник-министъра на земеделието и храните и установеното от съда относно четирите БЗС с № 16924-257-23-6; № 16924-257-23-4; № 16924-257-23-7 и № 16924-257-23-5. Вярно е, че в писмото е посочено, че те попадат извън специализирания слой, но това обстоятелство се опровергава от данните за извършените теренни проверки на БЗС. Данните от теренните проверки от друга страна съвпадат със заключението на вещото лице, поради което при новото произнасяне по преписката административният орган следва да събере всички доказателства и след обсъждането им да направи съответните изводи. Следващият довод е относно БЗС № 73688-73-2-1, за който съдът е приел, че недопустимата площ е 0,05 ха, установена вследствие на извършена теренна проверка на място от Техническия инспекторат на ДФЗ-РА, на площи, заявени от друг кандидат. Касаторът счита приетото от съда за неправилно и в противоречие с писмените доказателства- представените снимки в цвят на този блок, от които се установявало, че с тази площ БЗС излиза извън специализирания слой, а при такава констатация той е длъжен при условията на обвързана компетентност да отрази площта като недопустима за подпомагане. И в този случай данните по делото се разминават - това което е по снимките в цвят и посоченото в писмото на заместник-министъра на земеделието и храните. Тук също важи казаното в предходния абзац относно задължението на административния орган да събере относимите доказателства и след обсъждането им да постанови акта си. От данните по делото безспорно се установява, че констатациите в уведомителното писмо са оборени, както от представените писмени доказателства, а така също и от заключението на вещото лице, въпреки, че съдът не го е възприел изцяло, по изложените мотиви. Това се дължи на писмените доказателства, които са с различно съдържание от установеното в уведомителното писмо. Дори заявените парцели за подпомагане не са 8, както са вписани в приложените три таблици за трите различни мерки, а се оказва че са 9 на брой. При това установяване правилни са изводите на съда, че уведомителното писмо е постановено без да са събрани и изяснени всички доказателства, поради което и фактическите установявания са неправилни. По изложените съображения касационната жалба по същността на спора е неоснователна, а решението на съда като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Относно разноските: Вярно е, че съдът не е обсъдил възражението за прекомерност, направено от процесуалния представител на ДФЗ, но с оглед на фактическата и правна сложност на спора, настоящият състав намира, че договореният и заплатен размер по договора за правна защита и съдействие от 500 лв. е съответен и не следва да се намалява. Направеното искане от адвокат-пълномощника на ответната по касация страна за заплащане на направените разноски пред касационната инстанция е основателно. Същевременно е основателно и възражението за прекомерност, направено от касатора. С оглед на фактическата и правна сложност на спора, развил се пред касационната инстанция, настоящият състав намира, че договореното възнаграждение следва да се намали до размера на сумата от 400 лв., в съответствие с чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Настоящият състав не споделя становището на адвокат-пълномощника на ответната страна, че интересът по този вид дела е материален. Спорът е административен по своя характер, защото съдът проверява законосъобразността на уведомителното писмо, като индивидуален административен акт. Съдът не определя размер на оторизирани суми по съответните мерки, защото това е правомощие на административния орган, чиято компетентност е специална и при установяване на незаконосъобразност на уведомителното писмо може само да го отмени, без да замести волята на административния орган и реши спора по същество. Направеното искане от ДФЗ за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да се остави без уважение, според изхода на спора. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение,