Решение № 5703 от 30.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1061/2009 г.

Решение № 5703 от 30.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1061/2009 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Маринчо Йорданов Господинов от гр. Варна, против решение № 1301 от 15.10.2008 г., постановено по адм. дело № 480/2008 г., по описа на Административен съд - Варна, трето отделение, ХХV състав, с което е отхвърлена жалбата му и тази на Ради Йорданов Господинов против заповед № 43 от 16.01.2008 г. на кмета на община Ветрино, Варненска област. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението, поради необоснованост на изводите на съда, допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Иска се отмяната му и алтернативно делото да бъде върнато за ново разглеждане или да се постанови решение по същество като се отмени оспорената заповед на кмета на община Ветрино. Ответникът - кметът на община Ветрино не взема становище по касационната жалба. Ответникът - Ради Йорданов Господинов в молба изразява желание да се присъедини към жалбата, което следва да бъде тълкувано като становище за нейната основателност. Заинтересованите страни - Жеко Иванов Жеков, Янка Димитрова Жекова и Елена Иванова Димитрова, чрез пълномощника си адв. Донев в писмено възражение и писмени бележки оспорват касационната жалба и молят да бъде отхвърлена като неоснователна. Заинтересованите страни - Симеон Нейков Димитров, Иванка Генчева Вълчева, Тонка Маринова Димитрова, Неделя Атанасова Петранова, Кольо Атанасов Жечев и Недялка Димитрова Графчева не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че правилно са отхвърлени жалбите на Маринчо и Ради Йорданови Господинови против заповед № 43/16.01.2008 г. на кмета на Община Ветрино, с която е наредено изземване от тях на реална част от имот № 041065 с площ от 1.555 дка, целия с площ от 8.016 дка, находящ се в местността "До село" в землището на с. Габърница, община Ветрино. Налице са основанията на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, тъй като собствеността върху имота е възстановена на наследниците на Жечо Делииванов Жечев с решение № 3-В от 11.07.1995 г., а лицата от които е иззет имота го ползват без правно основание. Видно от материалите, съдържащи се в административната преписка, тези представени пред съда и заключението на назначената по делото експертиза, макар и да е налице частична идентичност между имот пл. № 65 и имот пл. № 72, като краен извод Маринчо Йорданов Господинов и Ради Йорданов Господинов действително ползват процесния имот без правно основание. Върховният административен съд, след като прецени данните по делото и релевираните отменителни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Варненския административен съд е образувано по жалби на настоящия касатор и Ради Йорданов Господинов против заповед № 43 от 16.01.2008 г. на кмета на община Ветрино, Варненска област, с която на основание чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ и чл. 65, ал. 1 от ЗОС е наредено изземване от тях на реална част от имот № 041065, с площ от 1.555 дка, целият имот с площ от 8.016 дка - нива, трета категория, находящ се в местността "До село" в землището на с. Габърница, община Ветрино, поради ползването му от тях без правно основание. От доказателствата по делото, съдът е приел за установено, че административното производство е започнало по искане на наследниците на Жечо Делииванов Жечев, които се легитимират като възстановени собственици на имот № 041065, възстановен им с решение № 3-В от 11.07.1995 г., издадено от Поземлена комисия Ветрино, ведно със скица. Жалбоподателите се легитимират като собственици - наследници на Йордан Йорданов, което обстоятелство не се оспорва, на имот пл. № 72, с площ от 1000 кв. м, по нот. акт № 32/1970 г. От неоспореното заключение на назначената техническа експертиза, съдът е приел за установено, че имот пл. № 72 по кадастралния план от 1927 г., не е идентичен с имот пл. № 65 по същия план, възстановен на молителите, а двата имота граничат, като имот № 72 е от север. Между двата имота е налице припокриване по площ от 115 кв. м, която обаче не касае оспорената заповед. При тези данни е приел, че жалбоподателите ползват част от имот пл. № 65 без правно основание, съответно че издадената заповед е законосъобразна. Така постановеното решение е неправилно. На първо място същото е необосновано. Съдът не е обсъдил както всички събрани по делото доказателства, така не е обсъдил и възраженията в жалбата. Установено е по делото, че административният орган не е уведомил жалбоподателите за започналото административно производство. С посоченото са нарушени правата им, тъй като същите са лишени от възможността да изразят становището си по постъпилата молба за изземване, както и да представят доказателствата си. Посоченото съставлява нарушение на административнопроизводствените правила, което не е обсъдено и констатирано от съда. Освен това както в административното производство, така и в рамките на съдебното не са събрани доказателства относно ползването (без основание) на твърдяната част от 1.555 кв. м от лицата, от които е постановено изземването. Липсват както констатации на органа, така и писмени или гласни доказателства, събрани от съда за този съществен релевантен факт. Единствените данни в тази насока са изявленията на жалбоподателя Маринчо Господинов, направени в открито съдебно заседание на 25.09.2008 г., като същият е заявил, че той и Ради обработват дворно място, което не може да посочи на скицата на вещото лице, като обработвания от тях участък е от един декар и се намира до пътя. По скицата на вещото лице № 1, изготвена по кадастралния план от 1927 г. страната е посочила, че става дума за мястото с пунктирана линия, означена като V 65. При тези напълно противоречиви изявления дали става дума за ползване на дворно място или част от земеделския имот, къде се намира ползваната част, както и данни за размера й, и при липсата на каквито и да са други доказателства относно всички споменати релевантни факти, изводите на съда, че заповедта е законосъобразна са напълно необосновани. В тази част спорът е останал неизяснен от фактическа страна. На следващо място, в оспорената заповед липсва каквато и да е индивидуализация на иззетия имот, освен това се изземва много по-голяма площ - 1.555 кв. м, от посочената като ползвана от жалбоподателя Господинов, дори и неговото изявление да се приеме за признание. Липсва посочване къде се намира същата. Заповедта в този вид не би могла да бъде изпълнена, което също не е констатирано от съда. Границите на спорната част са посочени единствено на скицата - геодезическо заснемане към молбата на лицата, поискали изземването, но посоченото е само едно твърдение, за което липсват събрани доказателства. В заповедта липсва препращане дори и към така очертаните граници, поради което, същите относно иззетата част не биха могли да бъдат определени по заповедта. В нея не е посочено препращане към цитираната скица. Посоченото също не е констатирано и обсъдено от съда, не са събирани доказателства. Заповедта страда и от формални пороци, тъй като липсва посочване на конкретните фактически основания за издаването й, липсва посочване в чия полза е постановено изземването, липсват каквито и да са мотиви, от които да са видни констатациите на органа от фактическа и правна страна във връзка с легитимацията на страните, ползването на имота, индивидуализацията на ползваната част, наличието или липсата на основание затова. В заповедта като правно основание за издаването й е посочена и нормата на чл. 65 от ЗОС, която е неприложима в случая. Констатациите на вещото лице също така не са спомогнали да бъде изяснен от фактическа страна спорния случай, тъй като вещото лице е установило съгласно поставената му задача, идентичността на имотите по документите, легитимиращи страните - физически лица, установило е, че е налице припокриване на площ от 115 кв. м, в северната част на имот № 65, но липсват каквито и да са констатации по отношение идентификацията на спорната част, както и относно ползването на същата. Подобна задача не е поставена нито от страните, нито от съдът, който с всичко посоченото е допуснал и нарушение на задължението си по чл. 171, ал. 4 от АПК да укаже необходимостта за посочване на доказателства за обстоятелствата от значение за спора. В резултат на необсъждането на възраженията на страните и събраните по делото доказателства, както и поради непълното изясняване на спора от фактическа страна, съдът неправилно е приложил и закона. При недостатъчно данни е приел, че са налице основанията на чл. 34 от ЗСПЗЗ, поради което е потвърдил оспорената заповед. Решението като постановено при посочените пороци, следва да бъде отменено. Произнасяйки се по същество, настоящият състав приема, че оспорената заповед също следва да бъде отменена, тъй като е незаконосъобразна по посочените по-горе съображения - налице са пороците по чл. 146, т. 2, 3 и 4 от АПК. Делото, като преписка следва да бъде върнато на административния орган за ново произнасяне, след изясняване на релевантните факти, при участието в производството на лицата, от които се иска изземване и постановяване на нова заповед при съобразяване на законовите изисквания и настоящите указания. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 1, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение