Решение № 16652 от 16.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7671/2011 г.

Решение № 16652 от 16.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7671/2011 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на н-к РДНСК, Североизточен район, подадена от процесуалния му представител, срещу решение № 37/21.04.2011 г., постановено по адм. д. № 39/2011 г. на Административен съд - гр. Шумен, като в нея се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени с произтичащите от това последици. Кметът на община гр. Велики Преслав, в писмен отговор е изразил становище за неоснователност на касационната жалба. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от процесуалния представител на н-к РДНСК, Североизточен район, независимо, че в касационната жалба е посочена, че се подава като представител на н-к сектор гр. Шумен. Органът издал отменената с решението заповед и страна пред първоинстанционния съд е н-к РДНСК, Североизточен район, а юрисконсулт Бенева е упълномощена от него да го представлява по дела пред Административен съд - гр. Шумен, включително и да подава касационни жалби пред Върховния административен съд, съгласно пълномощно, приложено на л. 93 от делото на административния съд. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Касационният съд след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е основателна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Шумен, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отменил по жалба на кмета на община гр. Велики Преслав Заповед № ДК-02-СИР-15/11.01.2011 г. на н-ка на РДНСК, Североизточен район, със седалище в гр. Варна, с която на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ, е наредено премахването на незаконен строеж "четири бунгала и метална барака", находящ се в поземлен имот № 000145 по картата за възстановена собственост в землището на с. Виница, община Върбица. За да постанови решението си съдът приел, че при издаването на заповедта са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като административният орган не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая, като не е обсъдил възраженията на заинтересуваното лице община гр. Велики Преслав и не е събрал посочените от общината писмени доказателства. Приел също така, че имотът, върху който е изпълнен процесния строеж е с предназначение за площадка за строителство на лека спортна база, както и че не е ситуиран в имот № 000145, а в други два имота, като единият е собствен на общината с начин на трайно ползуване "почивен дом", от което зависи допустимостта на строежа. Приел също така, че установените други обстоятелства относно терена, върху който е изпълнен строежът, различни от изложените в заповедта, водят до недопустимост за първи път в съдебно производство да се правят изводи дали строежът е незаконен с оглед от предназначението на имотите, както и не би могло да се извърши преценка за допустимостта за наличието на условията за търпимостта му съгласно § 16, ал. 1 ДР на ЗУТ. Приел, че разпоредителната част на заповедта противоречи на приетите фактически основания, представляващо нарушения на чл. 59, ал. 2, т. 5 АПК. С оглед на горното съдът приел, че заповедта е незаконосъобразна поради нарушения на материалния и процесуалния закон и отменил същата. Решението е постановено при неправилно прилагане на закона и е необосновано, с изместване на спора от фактическа и правна страна. Изводите на съда, че административният орган е издал процесната заповед при неизяснени факти и обстоятелства, имащи значение за издаването й, не почиват на доказателствата по делото. Административният орган е изяснил безспорно правнорелевантните факти и обстоятелства, имащи значение за издаване на процесната заповед. Безспорно установено е, че процесният строеж е изпълнен около 1979 г. и представлява четири броя еднакви бунгала, изградени от дървена конструкция с размери 4.60/2.85 м и височина 2.2 - 3 м, върху бетонова площадка, с двускатен дървен покрив, обхващащ и площадката, обшит с ламарина, както и метална барака от метална конструкция с размери 6/3.10 м и височина 2.2 - 3.20 м, с двускатен ламаринен покрив, като сградите са захранени с ел. енергия. Сградите се намират в землището на с. Виница, около язовир "Тича", община Върбица и се ползуват като почивен дом. Установено е също така, че за строежа не са одобрявани проекти и не е издавано разрешение за строеж, както и за терена, върху който са сградите са изпълнени не са одобрява регулационен и застроителен план и ПУП или застроително разрешение по реда на чл. 98 ППЗТСУ (отм.). Съгласно Акт за публична общинска собственост № 422 от 21.07.2006 г., процесните сгради (включително и металната барака) са собственост на община Велики Преслав, като се ползува за почивна база с оглед същия акт, в който са включени и 4 бр. бунгала и метална барака, т. е. сградите по предмета на заповедта. В същия акт е посочено местонахождението им в землище с. Виница, община Върбица, при граници път и охранителна зона на яз. "Тича". При така установените правно релевантни факти касае се за строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ, както е приел и административния съд, а не за преместваеми обекти, като се има предвид начина на изпълнението на сградите и тяхната характеристика и начина им на ползуване на почивен дом. Строежът е изпълнен без да са издавани строителни книжа - одобряване на проект и разрешение за строеж, както и без да е бил одобрен план за регулация и застрояване или застроително решение към момента на изпълнението му. Сградите се използуват като почивен дом, поради което правилно от административния орган е квалифициран като един строеж. Касае се за незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и 2 ЗУТ, както е квалифициран от административния орган в процесната заповед, който подлежи на премахване. Заповедта е издадена въз основа на съставени констативни актове съгласно изискванията на чл. 225, ал. 3 ЗУТ, връчени на общината, която е упражнила правото си да направи възражение по тях, поради което са спазени административнопроизводствените правила по издаването й. Административният орган не е допуснал нарушение на тези правила, както необосновано е приел административния съд, тъй като събиране на исканите доказателства от общината не представляват установяване на факти и обстоятелства имащи значение за установяване на законността на строежа или търпимостта му. Проведената процедура по промяна предназначението на терена, върху който се намират сградите по процесната заповед, не е релевантен факт за установяване дали строежът е законен или търпим, тъй като дали е търпим се установява с оглед одобрен ПУП - план за регулация и план за застрояване, какъвто безспорно не е одобряван, независимо от промяна предназначението на земята. След като не е одобряван ПУП или застроително решение по чл. 98 ППЗТСУ (отм.), то строежът е недопустим, включително и по чл. 108 и чл. 122 ППЗТСУ (отм.), поради което неприложима е разпоредбата на § 16, ал. 1 ДР на ЗУТ, както правилно е приел административния орган. Като се има предвид изложеното процесната заповед е издадена при правилно прилагане на материалноправните норми и при спазване на административнопроизводствените правила. Като е приел обратното съдът е постановил необосновано решение, при неправилно прилагане на материалния закон, като с оглед изложеното жалбата срещу заповедта се явява неоснователна. Що се отнася до това, че в заповедта е записано, че процесният строеж се намира върху поземлен имот с № 000145 по картата за възстановяване собственост в землището на с. Виница, а по делото е установено от вещите лица, че две от от бунгалата от процесния строеж попадат в имот № 000136, собственост на едноличен търговец, а останалата част от строежа - в имот № 000948, собственост на общината, както и че в района не е одобрявана санитарно-охранителна зона и че не попадат в чашката на язовир "Тича", то тези факти не водят до незаконосъобразност на заповедта. Предмет на същата е премахването на незаконния строеж, за който е установено, че няма издавани строителни книжа, както и че за терена не е одобряван ПУП и застроително решение, спрямо които се установява дали строежът е търпим. Освен това строежът е индивидуализиран и няма никакъв спор по отношение на това, кой е той и къде се намира, поради което неточното посочване на имота няма съществено значение за неговата индивидуализация, както и за изпълнение в бъдеще на заповедта, при влизането й в сила. Като се има предвид гореизложеното налице са основанията по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението следва да се отмени и се постанови решение по същество, с което се отхвърли жалбата на общината срещу процесната заповед. На РДНСК следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв, съгласно чл. 144 АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 8, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за първата инстанция, в производството по което такова е поискано своевременно. В касационната инстанция не се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав, на основание чл. 222, ал. 1 и чл. 143, ал. 3 АПК