Решение № 6293 от 13.6.2023 г. на ВАС, III о.

Столичната дирекция на вътрешните работи е подала касационна жалба срещу решение 4284 от 24.06.2022г. по адм. дело 3306/2022г. по описа на Административния съд - град София в частта, в която е осъдена да заплати на С. Атипов сумата 5001 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразен административен акт - заповед 225зз-1058/17.08.2020г., издадена от полицейски орган на Столичната дирекция на вътрешните работи, ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба до окончателното й изплащане, както и в частта, в която е осъдена да заплати на С. Атипов сумата 198,65 лева, представляваща изтеклата върху главницата законна лихва за времето от 10.11.2021 г. до 1.04.2022 г. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закони и е поискано е да бъде отменено с постановяването на друго, с което изцяло да се отхвърли предявените искове и се присъди юрисконсултско възнаграждение. Алтернативно е поискано частичното уважаване на исковете с намаляване на размера на присъденото обезщетение. Ответникът С. Атипов е поискал отхвърлянето на жалбата и присъждане на направените разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура е дал мотивирано заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Производството по адм. дело 3306/2022г. по описа на Административния съд град София е образувано по исковата молба на С. Атипов, с която срещу Столична дирекция на вътрешните работи са предявени: иск за заплащане на обезщетение в размер на 5001 лева за неимуществени вреди, претърпени от отменен като незаконосъобразен административен акт - заповед 225зз-1058/17.08.2020г, с който ищецът бил задържан от 22:00ч. на 17.08.2020г. до 22:00ч. на 18.08.2020г.; иск за сумата 200 лева, представляваща изтеклата върху главницата мораторна лихва за периода 10.11.2021г. 01.04.2022г., и законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска. В исковата молба се твърди, че причинените неимуществени вреди се изразяват в отрицателни емоционални преживявания-стрес, уронване на доброто име на ищеца пред близки, приятели, роднини поради заклеймяването му като престъпник в публичното пространство, разочарование от положението в държавата, разклащане на ценностната му система, загуба на професионални позиции. Административният съд е установил, че със заповед 225зз-1058/17.08.2020г., издадена от полицейски орган на Столичната дирекция на вътрешните работи, С. Атипов е бил задържан за срок от 24 часа, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи поради данни за престъпление по чл. 216 от Наказателния кодекс - повреждане на чуждо имущество. По жалба на ищеца заповедта била отменена като незаконосъобразна с решение от 25.05.2021г. по НАХД 11204/2020г. по описа на Софийския районен съд, влязло в сила на 10.11.2021г. Според мотивите на решението на Софийския районен съд била възприета следната фактическа обстановка: на 17.08.2020 г., в град София, по време на протестни действия, възникнал инцидент с лек автомобил, който искал да премине през множеството, но хората не му позволили. С. Атипов откъртил регистрационната табела и счупил стъкло на автомобила, заради което бил задържан, а впоследствие му било повдигнато и обвинение. Случаят намерил отражение в медиите. Въз основа на събраните доказателства административният съд направил извод, че са установени всички предпоставки за възникване на отговорността на държавата по чл.1, ал.1 ЗОДОВ - отменен като незаконосъобразен административен акт, настъпили за ищеца морални вреди, пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между незаконното задържане и непозволеното увреждане. Понесените от ищеца вреди вследствие на незаконния арест, установени от показанията на разпитаните по делото свидетели, се изразявали в психически болки и страдания, стрес, а също и негативни последици за кариерното му развитие, свързани с "рязкото прекъсване на дълго градения професионален път...." Съобразно практиката на Европейския съд по правата на човека, предвид вида, продължителността и интензитета на понесените от С. Атипов вреди, административният съд преценил, че предявеният иск за присъждане на обезщетение за вреди следва да бъде уважен изцяло за сумата 5001 лева. Освен обезщетението от 5001 лева съдът присъдил и изтеклата за времето от 10.11.2021 г. до 1.04.2022 г. законна лихва върху главницата, възлизаща на 198, 65 лева. В останалата част отхвърлил исковете. Касационната инстанция намира, че при постановяване на решението в осъдителната част са били допуснати твърдените в касационната жалба на Столичната дирекция на вътрешните работи съществени нарушения на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. Първоинстанционният съд е формирал убеждението си за уважаването на иска за обезщетяване на неимуществени вреди в пълен размер без оглед на някои, установени по делото факти, и е присъдил обезщетението в нарушение на критерия за справедливост, заложен в чл.52 ЗЗД. С. Атипов е бил задържан поради наличието на данни за извършено престъпление по чл.216 НК - унищожаване или повреждане на чужда движима или недвижима вещ. Отмяната на заповедта за задържането му сочи, че е бил задържан незаконно, което е един от елементите по чл.1, ал.1 ЗОДОВ за ангажирането на имуществената отговорност на държавата за вреди. Същевременно отмяната на заповедта не изключва наличието на извършени от негова страна неправомерни действия, които следва да бъдат отчетени при определяне на размера на обезщетението. Законът за отговорността на държавата и общините за вреди урежда възможност за намаляване на размера на обезщетението, ако пострадалият виновно е допринесъл за увреждането (чл.5, ал.2 ЗОДОВ). Административният съд е имал задължение да изложи мотиви в тази насока с оглед направения от Столичната дирекция на вътрешните работи довод, но не го е сторил. В исковата молба се твърди, че срещу ищеца се води досъдебно производство, което сочи и ответникът. При наличието на съвпадащи твърдения първоинстанционният съд е бил длъжен да приеме, че това обстоятелство е доказано и да направи преценка дали то няма принос за настъпването на понесените от С. Атипов неимуществени вреди. В несъответствие с доказателствата по делото обаче съдът приел, че няма данни ищецът да е бил привлечен към наказателна отговорност. Не се споделят и мотивите на административния съд, че именно незаконното задържане е станало причина ищецът да бъде отстранен от работа, да не може да си намери впоследствие подходяща длъжностна позиция, както и да напусне страната. Наред с останалите елементи от фактическия състав по чл.1, ал.1 ЗОДОВ е необходимо да се установи наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между незаконната административна дейност и настъпилите вреди, каквато връзка, що се отнася до посочените обстоятелства, няма. Освобождаването на ищеца от работа и напускането на страната са опосредени от решението на трети лица, респективно от взетото от самия ищец решение. Широкото медийно отразяване на случая също не се дължи на факта на задържането на ищеца, а на специфичните обстоятелства, които го характеризират. Присъждането на цялото претендирано обезщетение сочи и на липсата на точна преценка на съда относно времето, през което са понасяни вредите. Моралните вреди, изразяващи се в обида, срам и неудобство, реално са понесени от ищеца само в периода на задържането му или непосредствено след него, но не и в рамките на заявения в исковата молба период 17.08.2020 г. - 8.04.2022 г., доказателства за което не са събрани. Поради допуснатите от административния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила решението е неправилно и следва да се отмени в обжалваната му част, както и в частта за разноските. Делото следва да се върне на съда за ново разглеждане отменените част. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд