Решение № 11197 от 18.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8786/2018 г.

Решение № 11197 от 18.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8786/2018 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 968 от 17.05.2018 г. по административно дело № 2908/2017 г. Административен съд - Бургас е отменил решение № 1040-02-108/28.09.2017 г. на директора на ТП на НОИ - Бургас, в частта, в която е оставена без уважение подадената от С. Енилова жалба с вх. № 1012-02-261/29.08.2017 г. срещу задължителни предписания изх. № ЗД-1-02-00305109/16.08.2017 г. на контролен орган на ТП на НОИ - Бургас, както и задължителни предписания изх. № ЗД-1-02-00305109/16.08.2017 г. на контролен орган на ТП на НОИ - Бургас. Така постановеният съдебен акт е оспорен с касационна жалба от директора на ТП на НОИ - Бургас. По съображения за неправилност на решението, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост, се претендира отмяна на атакувания съдебен акт и отхвърляне на уважената с него жалба на Енилова до първоинстанционния съд. Ответницата по касация С. Енилова от [населено място] в писмена молба и в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна и аргументира теза за правилност на атакуваното с нея съдебно решение, поради което моли то да бъде потвърдено, а жалбата оставена без уважение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, и валидност, допустимост и правилност на оспорения съдебен акт, поради което предлага последният да бъде оставен в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. От фактическа страна по делото е било установено, че административното производство е образувано по повод проверка по разходите за ДОО на С. Енилова. От лицето, извършило проверката, до осигурителя/самоосигуряващия се С. Енилова са издадени задължителни предписания с изх. № ЗД-1-02-00305109/16.08.2017 г. на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО, а именно: 1. да се подаде декларация обр. ОКД-5 за С. Енилова, като се посочи, че прекъсва да се осигурява в "С. Енилова" ЕИК 102685696, считано от 01.01.2004 г.; 2. да се подаде декларация обр. ОКД-5 за С. Енилова, като се посочи начало на осигуряване в "Ес енд Ди Консултинг" ООД, ЕИК 10283802, считано от 01.01.2004 г. За резултатите от проверката е съставен констативен протокол № КП- 5- 02-00304996/17.07.2017 г. Въз основа на установените в хода на проверката факти контролният орган е констатирал: 1. невнесени осигурителни вноски за годишно изравняване за 2003, 2004, 2007, 2008, 2009, 2010 г. (с посочен размер на задължението); 2. неправилно подадена информация в регистъра на осигурените лица за м. януари 2011 г.; 3. неправилно подадена информация в регистъра на осигурените лица за С. Енилова с код 14 за периода 2001 г. - 2010 г. Посочено е, че направените констатации са причините, поради които към настоящия момент не се заверява окончателния осигурителен стаж и доход за 2003, 2004, 2007, 2008, 2009, 2010 г. Недоволна от констатациите на проверяващия и издадените въз основа на тях задължителни предписания, С. Енилова е подала на 29.08.2017 г. до директора на ТП на НОИ - Бургас жалба с вх. № 1012-02-261, с която е оспорила валидността и законосъобразността на констативен протокол № КП-5-02-00304996/17.07.2017 г., в частта, която приела за "обективиран отказ от заверка на осигурителен стаж и доход", и законосъобразността на задължителни предписания № ЗД-1-02-00305109/16.08.2017 г., издадени от контролен орган към ТП на НОИ - Бургас. С решение № 1040-02-108/28.09.2017 г. директорът на ТП на НОИ - Бургас е оставил без разглеждане жалбата, подадена срещу констативния протокол, и без уважение същата в частта, с която се оспорват задължителните предписания. В мотивите на решението, касаещи оставената без уважение жалба се сочи, че С. Енилова е осъществявала дейност като самоосигуряващо се лице с ЕИК 102685696 от 01.07.2001 г. до 31.12.2003 г., в "Ес енд Ди Консултинг" ООД от 01.01.2004 г. до 31.01.2009 г., в "Ес енд Ди Консултинг" ЕООД от 01.02.2009 г. до 31.12.2010 г., и е декларирала, че се осигурява за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт и за общо заболяване и майчинство. При проверката е установено, че за С. Енилова са внасяни авансови осигурителни вноски и са подавани данни по чл. 5, ал. 4 от КСО като самоосигуряващо се лице в "Ес енд Ди Консултинг" ООД от 01.01.2004 г. до 31.01.2009 г. Посочено е, че С. Енилова е подала декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице, съгласно която считано от 01.01.2003 г. упражнява дейност в "Ес енд Ди Консултинг" ООД като съдружник, и че работи по трудов договор в дружеството. За 2003 г. са подавани данни по чл. 5, ал. 4 от КСО за лицето, работещо по трудов договор в "Ес енд Ди Консултинг" ООД. При проверката е установено и, че през цялата 2004 г. са подавани данни по чл. 5, ал. 4 от КСО за С. Енилова в качеството и? на самоосигуряващо се лице в "Ес енд Ди Консултинг" ООД и са внасяни вноски върху съответния минимален размер на осигурителен доход за самоосигуряващи се лица. Съгласно данните от електронните регистри трудовият договор на С. Енилова с "Ес енд Ди Консултинг" ООД е прекратен, считано от 01.01.2004 г., и за 2004 г. не са подавани данни за осигуряване на лицето по трудов договор в дружеството. Осигуряването в резултат на упражнявана дейност по трудов договор, и самоосигуряване при упражняване на дейност като самоосигуряващо се лице, са две отделни основания за осигуряване и всяко се провежда при наличието на съответните предпоставки, като сключването на трудов договор не прекратява автоматично самоосигуряването. За извършването на дейност като самоосигуряващо се лице за периода от 01.01.2004 г. до 31.01.2009 г. са подавани годишни данъчни декларации и са внесени дължимите осигурителни вноски върху минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващи се лица за упражняваната дейност в "Ес енд Ди Консултинг" ООД с ЕИК 102823802, и са подадени данни по чл. 5, ал. 4 от КСО. Ето защо подаването на декларация обр. ОКД – 5 за деклариране на начало на дейност, съответно самоосигуряване чрез "Ес енд Ди Консултинг" ООД с ЕИК 102823802, кореспондира с фактическото осигуряване на самоосигуряващото се лице. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд – Бургас е било именно решението в частта, с която жалбата срещу задължителните предписания, дадени от контролен орган на ТП на НОИ – Бургас, е оставена без уважение. С подложения на касация съдебен акт Административен съд - Бургас (инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспореното пред нея решение, с което са потвърдени задължителните предписания) е отменил процесното административно решение, след като обосновано е приел, че е незаконосъобразно като издадено в противоречие с материалноправните разпоредби на закона. Обжалваното пред настоящата инстанция съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт е правилен и не страда от твърдяните от касатора пороци, обуславящи наличието на отменителните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право и правнозначимите доводи на страните, и е извел правилни изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не е нужно дословно да бъдат преповтаряни. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, като е отговорено на всички относими инвокирани възражения и убедително са опровергани релевираните и пред настоящата инстанция доводи на директора на ТП на НОИ - Бургас за липса на пороци при издаването на предписанията. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства във връзка с приложимата нормативна уредба е направен правилен краен извод за основателност на жалбата срещу процесните предписания. Бургаският административен съд е издирил и правилно приложил относимите към процесния казус правни норми. Съгласно чл. 1, ал. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, в приложимата редакция ДВ бр. 52/08.06.2001 г., задължението за осигуряване за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1-4 от КЗОО - еднолични търговци, съдружници в търговски дружества, собственици на ЕООД, земеделски производители, лица, упражняващи по регистрация свободна професия или занаятчийска дейност, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. Съгласно ал. 2 прекъсването, възобновяването или прекратяването на трудовата дейност се установяват с декларация, подадена до териториалното поделение на Националния осигурителен институт и подписана от осигурения в 7-дневен срок от настъпването на обстоятелството, а съгласно ал. 3, видът на осигуряването се определя от осигурения със заявление. В чл. 2, ал. 2 от същата наредба в приложимата редакция е уредено, че физическите лица - съдружници в търговски дружества или собственици на ЕООД, се осигуряват чрез дружествата, а когато те са съдружници в няколко дружества и/или упражняват свободна професия или занаятчийска дейност, осигуряването върху избран осигурителен доход се извършва чрез едно от дружествата или, ако са еднолични търговци - за една от дейностите по избор на лицето. В т. 1 от потвърдените с обсъжданото решение на директора на ТП на НОИ - Бургас задължителни предписания е разпоредено С. Енилова да подаде декларация обр. ОКД-5, като се посочи, че прекъсва да се осигурява в "С. Енилова" с ЕИК 102685696, считано от 01.01.2004 г. От представената по делото справка от персоналния регистър за осигурителни периоди от 01.01.2003 г. до 31.12.2004 г. е видно, че С. Енилова е внасяла осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице с ЕИК 102685696 само за месеците януари и февруари 2003 г., като за месеците от март до декември 2003 г. е осигурявана без трудово правоотношение от Сдружение "Асоциация на развитие на бургаския регион", и за цялата 2003 г. е осигурявана в "Ес Енд Ди Консултинг" ООД с ЕИК 102823802. Същевременно по делото е представена подадена от Енилова декларация обр. ОКД-5 за прекъсване на дейността считано от 01.03.2003 г., приета в ТД на НАП - Бургас на 29.09.2017 г. В съответствие с платените осигуровки на С. Енилова й е зачетен стаж като самоосигуряващо се лице с ЕИК 102685696 през 2003 г. само за месеците януари и февруари, видно от приложената справка за заверен осигурителен стаж и/или доход, но не е зачетен останалия стаж за 2003 г., положен като съдружник в "Ес Енд Ди Консултинг" с ЕИК 102823802. Не е основание обаче само по себе си по-късното подаване на декларацията извън предвидения в закона срок да послужи като повод да не бъде зачетена и да не бъдат признати декларираните и удостоверени с нея обстоятелства и факти. Правилни са изводите в тази насока на административния съд, че подаването на тази декларация, макар и след срока по чл. 1, ал. 2 от посочената по-горе наредба, е в съответствие с нормата на чл. 2, ал. 2 от същата наредба. Представената по делото справка на деклариран вид осигуряване като съдружник в ООД безспорно доказва, че С. Енилова се осигурява считано от 01.03.2003 г. до 02.02.2009 г. в дружество с ЕИК 102823802 – "Ес Енд Ди Консултинг" ООД. Данните от справката показват много ясно и точно периодите на осигуряване, видът на осигуряване, осигурителят и осигуреното лице. Удостоверените със тях факти и обстоятелства не са оборени и опровергани от административния орган нито във административното производство, нито в съдебното такова, още повече, че те изхождат от самия административен орган. С оглед на това правилни са изводите на съда по съществото, че издаденото разпореждане за подаване на декларация за прекъсване на дейността като самоосигуряващо се лице, считано от 01.01.2004 г., е в противоречие с нормата на чл. 2, ал. 2 от посочената наредба, тъй като непротиворечиво се установява, че след 01.03.2003 г. С. Енилова се е осигурявала като физическо лице – съдружник в търговско дружество. С т. 2 от процесните задължителни предписания е разпоредено на С. Енилова да подаде декларация обр. ОКД-5, като посочи начало на осигуряване в "Ес Енд Ди Консултинг" ООД с ЕИК 102823802, считано от 01.01.2004 г. Видно от представената по делото справка от персоналния регистър за осигурителни периоди от 01.01.2003 г. до 31.12.2004 г., С. Енилова е внасяла осигурителни вноски като съдружник в "Ес Енд Ди Консултинг" ООД с ЕИК 102823802, както за цялата 2003 г., така и за цялата 2004 г. С оглед представената справка на деклариран вид осигуряване от самоосигуряващо се лице, тя е декларирала започване на осигуряването като съдружник в дружеството на 01.03.2003 г. и прекъсване на дейността на 02.02.2009 г. От изложеното е видно, че и втората точка на задължителното предписание е материално незаконосъобразна, като противоречаща с нормата на чл. 2, ал. 2 от наредбата. По делото безспорно се е установило, че лицето е декларирало започване на дейността на 01.03.2003 г. и е плащало дължимите осигурителни вноски за декларираните периоди на осигуряване, т. е. периодите не само са декларирани, а за тях реално са внесени и платени дължимите и изискуеми от закона осигурителни вноски. С оглед на това правилен е изводът на първоинстанционния съд, че липсва законово основание да се подаде декларация, в която да се декларира по-късна дата на започване на дейността, а именно 01.01.2004 г., още повече, че разпореденото от административния орган противоречи и не отговаря на данните от справката на персоналния регистър на НОИ. Подаването на декларации по посочените в задължителните предписания две точки касателно определените в тях периоди би означавало да не се признае стаж, който е надлежно деклариран и за който са били дължими и са внесени осигурителни вноски. От гореизложеното явства, че тезата, която се силаеше да докаже касаторът, за неправилност на решението и законосъобразност на административния акт и потвърдените с него предписания, не може да бъде кредитирана. Като е уважил подадената до него жалба, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК (редакция преди изменението в ДВ, бр. 77/2018 г.), Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,