Решение № 9535 от 26.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5961/2013 г.

Решение № 9535 от 26.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5961/2013 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета - чл. 208 - 228 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" гр. Велико Търново срещу решение № 1792 от 18.3.2013 г. на Административен съд София град по адм. дело № 7913/2012 г. С него се отхвърля жалбата на ДСП гр. В. Търново срещу задължително предписание № РД-14-109 от 31.7.2012 г. на председателя на Държавната агенция за закрила на детето. Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът - председателят на Държавната агенция за закрила на детето, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата в съдебно заседание и представени по делото писмени бележки. Участващият в производството представител на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение преценява касационната жалба за допустима като подадена в срок и от надлежна страна и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Предмет на разглеждане пред административния съд е цитираното задължително предписание, издадено от заместник-председател на Държавна агенция за закрила на детето, адресирано до директора Дирекция "Социално подпомагане" гр. В. Търново. В него са констатирани пропуски относно спазване правата на детето, регламентирани в Конвенцията на ООН и от Закона за закрила на детето. Съдът е разгледал по същество жалбата от директора на Дирекция "Социално подпомагане", която е приел за неоснователна. С подробни мотиви всяко едно възражение е обсъдено и при липса на основанията за отмяна по чл. 146 от АПК жалбата е отхвърлена като неоснователна. Решението е правилно. Поддържаните доводи за необоснованост на решението са неоснователни. По делото са събрани всички относими доказателства относно съществените факти от значение за правилното решаване на спора. Съдът е осигурил процесуалните гаранции за упражняване на процесуалните права на страните в пълен обем. Доказателствата са обсъдени в мотивите на съда във връзка едни с други и поотделно и изведените изводи от фактическа страна са обосновани и правилни с оглед правилата на правната логика. От правна страна съдът е извел верни правни изводи относно приложимия материален закон. Мотивите са подробни с анализ на приложимата уредба към установените факти по делото. Касационната жалба съдържа възражения по същество срещу задължителните предписания, които са разгледани вече от съда при постановяване на обжалването решение. Тези възражения, поддържани и в касационната жалба не обосновават и касационни основания за отмяна на решението тъй като в настоящата инстанция са допустими за разглеждане спорни въпроси по приложението на закона при наличието на конкретни нарушения, а фактически установявания са допустими само относно наличието на касационни основания за отмяна, каквито не се констатират. При изложеното по-горе и след служебна проверка за правилността на решението не се констатират касационни основания за отмяна и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото е основателно искането за разноски, направено от ответника, каквито следва да бъдат присъдени в размер на 150 лв. юристконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение