Решение № 6981 от 10.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12700/2017 г.

Решение № 6981 от 10.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12700/2017 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Г. С. против решение № 1309 от 13.07.2017 г. по адм. дело № 696/2017 г. на Административен съд – В.. В нея се излагат доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост – касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба – секретарят на община В., представя писмен отговор, в който поддържа, че обжалваното решение е правилно, не са налице сочените касационни основания за отмяната му и следва да се остави в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд – В. е отхвърлил жалбата на Г. С. против решение № ДОИ 16000202 ВН_020 ВН/27.02.2017 г. на секретаря на община В., с което е постановен изричен отказ за достъп до обществена информация по т. 4 от заявление рег. № ДОИ 16000202 ВН_012 ВН/13.02.2017 г. Административният съд е установил от фактическа страна, че жалбоподателката Г. С. е подала заявление рег. № ДОИ16000202 ВН_012 ВН/13.02.2017 г. за допълване на предоставената информация по реда на Закона за достъп до обществена информация с решение № 16000202 ВН_009 ВН/06.01.2017 г. до община В., формулирана в 5 точки. С решение рег. № ДОИ16000202 ВН_012 ВН/13.02.2017 г., секретарят на община В. е предоставил информацията по част от т. 3, изпратил по компетентност на район "Приморски" заявлението по т. 1, част от т. 3 и т. 5, по отношение на информацията пот. 2 е отговорил, че не е налична в община В. и отказал да предостави информация по т. 4 от заявлението на жалбоподателката. Предмет на съдебния спор е постановения с решението отказ по т. 4 от заявлението на Г. С.. Съдът е констатирал, че с т. 4 от обсъжданото заявление, жалбоподателката е поискала да й бъде предоставена информация кой е компетентен да накаже районната администрация за неизпълнение на задълженията й. Кой отговаря за презастрояването на района, предизвикващо паркирането в зелени площи, на спортни площадки и по тротоарите и ще понесе ли той санкции за това. Съдът е обсъдил данните по делото и обосновано е приел, че оспореният отказ не страда от пороците по чл. 146, т. 1 – 5 АПК. Издаден е от компетентен административен орган, при спазване на изискванията за форма и съдържание, съобразно административно производствените правила и в съответствие с материалния закон. Съдът правилно е приел, че формулираните въпроси не реферират към получаване на информация за дейността на задължения субект, а са насочени към изясняване на правомощия на контролни органи, и упражняване на административно-наказателна и/или дисциплинарна власт спрямо служителите на общинската администрация. Тези въпроси са поставени общо, не са обвързани с конкретен казус, поради което задълженият субект правилно е отказал предоставяне на информация. На следващо място, правомощията на съответните административни органи са предвидени в нормативната уредба. Общият отговор на въпроса кои са отговорните държавни и местни институции в сферата на благоустройствените мероприятия се съдържа в нормативната база и в този смисъл не представлява обществена информация, която е създадена и се съхранява от задължения субект, което би породил задължението му да я предостави на заявителя по реда на Закона за достъп до обществена информация. Ето защо неоснователни са доводите в касационната жалба, че правомощията и отговорностите на органите е обществена информация по дефиницията на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ. Въпрос на нормативна уредба е кой орган с какви функции е натоварен и съответно на фактическо и правно решение на всеки заинтересован субект в конкретен случай да прецени към кой орган и с какво искане да го сезира. За да може задълженият субект да изпълни правните си ангажименти по Закона за достъп до обществена информация за предостави такава на гражданите и организациите, за да си съставят мнение за дейността на общинската администрация, следва да има яснота в какъв нормативен контекст и в каква конкретна фактическа и правна ситуация се търси информация за упражняване на възложените функции и задачи, произтичащи от нормативните правила. В случая от заявлението за достъп по т. 4 не може да се извлече такава конкретика, като в тази част то не е насочено към получаването на определена информация за дейността на задължения субект. Поради това съдът правилно е приел, че жалбата на Г. С. против решението на секретаря на община В. в частта по т. 4 е неоснователна. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице основания за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,