Решение № 2339 от 13.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11319/2019 г.

Решение № 2339 от 13.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11319/2019 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция Митници, чрез гл. юрк. Д. Енева против решение № 4508/01.07.2019 г. на Административен съд, София град, постановено по адм. дело № 3118/2018 г., с което е отменен ревизионен акт № BG003000-РК18-РА8/30.11.2017 г. издаден от П. Геренски, началник на митница Пловдив – орган, възложил ревизията и П. Петрушев – главен експерт в отдел "Последващ контрол" на митница Пловдив – ръководител на ревизията. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението. Касаторът оспорва фактическите и правни изводи за липса на данни за укрити приходи от продажби на акцизни стоки във връзка с намерена тетрадка в данъчния склад на ревизираното дружество, в която са отразени извършени и неотчетени продажби на алкохол. Счита, че по делото е установено обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК – данни за укрити приходи от продажби на акцизни стоки, което представлява основание за провеждане на ревизията по особения ред и законосъобразно начисляване на акциз. В касационната жалба са изложени и доводи за неправилно определен размер на присъдените от първоинстанционния съд разноски. Искането е за отмяна на решението. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – "Винарска изба Пълдин" АД, гр. Перущица, чрез адв. Р. Станимиров оспорва касационната жалба като неоснователна и моли да се остави без уважение, по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор. Дружеството поддържа, че тетрадката, с която митническите органи обосновават обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред не представлява годно доказателство Претендира разноски за касационното производство. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред Административен съд, София град е бил ревизионен акт, с който на "Винарска изба Пълдин" АД, гр. Перущица са установени допълнителни задължения за акциз в общ размер 25 311. 97 лева и съответните лихви в общ размер 1835. 68 лева за данъчни периоди м. 01.2017 г. – м. 03.2017 г. по отношение на данъчен склад № BGNCA00072001, находящ се гр. Перущица, обл. Пловдив. Ревизията е проведена по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, поради наличие на данни за укрити приходи от продажби на акцизни стоки – алкохол по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. Обстоятелството е обосновано с данните от тетрадка, съдържаща количества алкохол и приемателни/експедиционни протоколи на бланка на "Винарска изба Пълдин" АД също съдържащи данни за количества алкохол за периода от 16.03.2017 г. до 27.03.2017 г., съответстващи на данните от тетрадката. За да отмени ревизионния акт в оспорената част, съдът е приел, че е издаден от компетентни органи по чл. 119, ал. 2 ДОПК – началник на митница Пловдив в качеството му на орган по възлагане на ревизии по чл. 104, ал. 3 ЗАДС и ръководител на ревизията, но е незаконосъобразен, поради липса на посоченото в акта основание по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред и поради недоказване твърдението на митническите органи, че през данъчни периоди м. 01.2017 г. – м. 03.2017 г. ревизираното дружество е извършило продажби на общо 5 743 л етилов алкохол с различно алкохолно съдържание, отразени в иззети документи, описани в таблици I и II от ревизионния доклад, които представляват основание по чл. 20, ал. 2, т. 21 ЗАДС за начисляване на акциз. От фактическа страна съдът е установил, че "Винарска изба Пълдин" АД, гр. Перущица е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗАДС. За данъчния склад, находящ се в гр. Перущица, дружеството притежава лиценз за управление на данъчен склад за производство и складиране на алкохол и алкохолни продукти № 169/15.08.2006 г. с идентификационен номер на лицензирания складодържател (ИНЛС) BGNCA00072000 и идентификационен номер на данъчния склад (ИНДС) BGNCA00072001. На 27.03.2017 г. в посочения данъчен склад е извършена проверка, обективирана в протокол ПИП № 17 BG9999 А010405/27.03.2017 г. На стр. 3 в този протокол е посочено, че в хода на извършената проверка е открита и иззета тетрадка, в която са описани продадени количества етилов алкохол за всеки работен ден в периода от 03.01.2017 г. до 27.03.2017 г., вкл., както и приемателни/експедиционни протоколи за постъпили/експедирани количества етилов алкохол от № 138 до № 178. Съдът е посочил, че в ПИП липсва описание на иззетите веществени доказателства съгласно чл. 69, ал. 2 ДОПК, както и къде са открити тетрадката и протоколите. При същата проверка е констатирано наличието на количества етилов алкохол без данъчни документи, за което е уведомен разследващ митнически инспектор и е образувано досъдебно производство № 6/2017 г. по описа на митница Пловдив. Протоколът за извършена проверка от 27.03.2017 г. е подписан от трима представители на дружеството, но същите твърдят, че иззета тетрадка не им е показвана и не им е предявявана. Съдът е установил, че с протокол за доброволно предаване от 18.04.2017 г. ст. митнически инспектор Минчев предава на разследващ митнически инспектор Зидарова експедиционни/предавателни протоколи и тетрадката с надпис "ALWAYS LOOK ON the BRIGHT side OF LIVE" от 80 листа, от които изписани с химикал със синьо мастило са първите 11 листа, съдържащи дати, брой туби, знак за единица мярка за количество – литър ("L"), видове алкохол, описан със съкращения като "Вод.", "Маст.", "ОТЛ", "ПГР", имена/фамилии на различни лица като Делев, г-н Найденов, С., К., г. н Тотов, Ма. Атанасова и др. По отношение на протоколите е посочено, че съдържат надпис "приемателен/експедиционен" и следните елементи: протокол номер, наименованието на дружеството - "Винарска изба Пълдин" АД, гр. Перущица, "подсладени напитки", вид на стоката "Отл., Р-я, Мастика и др.", брой и вид съдове, количество. В хода на ревизията са приобщени доказателства, събрани по реда на НПК – протокол от 21.06.2017 г. за разпит на св. М. Иванов Начев – служител на "Винарска изба Пълдин" АД и свързано лице с дружеството съгласно § 1, т. 3, б. "б" от ДР на ДОПК, според който свидетелят отрича да е правил вписвания в тетрадката и протоколите, както и заключение на почеркова експертиза от вещо лице при ОД на МВР – Пловдив, според което текстовете в тетрадката, с изключение на тези от 12 и 13.01.2017 г., са изпълнени от М. Начев. Въз основа на тези фактически основания и доказателства, митническите органи са приели, че е налице обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК и основание по чл. 20, ал. 2, т. 21 ЗАДС да обложат с акциз продажбите на количествата алкохол, отразени в иззетите тетрадка и протоколи. От заключението на тройната съдебно – почеркова експертиза съдът е установил, че оригиналите на тетрадката и протоколите се намират по НАХД 6249/2018 г. по описа на РС – Пловдив, затворени в бял плик без надписи или някакви обозначения. Вещите лица са сравнили копията на тетрадката и протоколите, приложени по делото и оригиналите и са установили идентичност. Заключението на тройната експертиза, което съдът е кредитирал като неоспорено от страните е, че ръкописните текстове в процесните тетрадка и протоколи не са изписани от М. Начев. От обясненията на изпълнителния директор на дружеството по реда на чл. 176 ГПК и показанията на св. Г. Вранчев е установено, че проверката, извършена на 27.03.2017 г. в данъчния склад е приключила към 15. 15, 15. 30 часа, но изготвянето на протокола е приключило в късните часове на деня. От приетите по делото писмени и гласни доказателства и експертното заключение на тройната съдебно – почеркова експертиза, съдът е обосновал извод за незаконосъобразност на определените задължения за акциз на ревизираното дружество, тъй като намерените и иззети веществени доказателства /тетрадка и приемателни/експедиционни протоколи/ не доказват извършването на нерегламентирани продажби на стоки, както и наличието на укрити приходи или доходи по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. Според съда не е установен авторът на иззетите документи. Тезата на митническите органи, че са съставени от служителя на дружеството М. Начев е опровергана от заключението на тройната съдебно – почеркова експертиза, което е изготвено въз основа на оригиналите на тетрадката и протоколите. Наред с това е посочил, че веществените доказателства не са събрани в съответствие с чл. 69, ал. 2 ДОПК, тъй като в протокола от 27.03.2017 г. липсва подробно описание за местонахождението им към момента на проверката и съдържанието им. Според констатациите на експертите, пликът, в който са намерените оригиналите не съдържа данни за изземването им. За времето от проверката на 27.03.2017 г. до протокола за доброволно предаване от 18.04.2017 г., в който е налице подробно описание на доказателствата, няма данни по какъв начин са съхранявани тези доказателства или какво е било тяхното съдържание към момента на проверката. Липсата на описание за съдържанието на тетрадката и протоколите в протокола от 27.03.2017 г. препятства възможността да се провери идентичността на съдържанието, описано в протокола от 18.04.2017 г. съставен между митнически служители. По тези съображения в решението е прието, че откритите веществени доказателства не са иззети по установения ред, поради което не са годни доказателства, които да послужат за облагане на дружеството по реда на чл. 122 и сл. ДОПК. Според съда обстоятелството, че протоколът от 27.03.2017 г. е подписан от представители на дружеството, не променя този извод, тъй като в него липсва описание на съдържанието на откритите веществени доказателства. Съдът е изложил и подробни мотиви за липсата на доказателства по делото, че ревизираното дружество е реализирало приходи от продажби на акцизни стоки. Тетрадката и протоколите съдържат само данни за количества алкохол и непълно наименование, не и такива за суми или реализирани приходите от продажби. Не е установена наличност на финансови средства, които не са отчетени от дружеството. Не е извършена проверка на приходите и разходите на ревизираното лице за съответния период. В хода на проверката от 27.03.2017 г. е установено, че дружеството държи етилов алкохол без бандерол, но от откритите тетрадка и протоколи не е доказано извършването на продажби алкохол, без заплатен акциз. Този извод според съда се подкрепя и от показанията на св. Г. Вранчев, който е участвал при извършването на проверката и според когото записаните в тетрадката продукти може да са продавани или дарявани, но неговото лично убеждение е, че там регулярно се е продавал алкохол, а намерената тетрадка касае записки за извършени продажби. С тези мотиви първоинстанционният съд е отменил ревизионния акт в оспорената част на начисления акциз в общ размер 25 311. 97 лева и съответните лихви за данъчни периоди м. 01.2017 г. – м. 03.2017 г. Решението е правилно постановено. Касационните доводи за неправилна преценка на доказателствата по делото и че по делото са установени данни за укрити приходи от продажби на акцизни стоки /високоалкохолни продукти/ по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, са неоснователни. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗАДС задължението за заплащане на акциз възниква на датата на освобождаване на акцизните стоки за потребление. По силата на чл. 21, ал. 2, т. 21 от ЗАДС (ред. ДВ бр. 52/2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) производството, държането или разпореждането на акцизни стоки, за които в нарушение на този закон не е заплатен акциз или акцизът е заплатен частично, е освобождаване за потребление. Провеждането на ревизия по особения ред, предвиден в чл. 122 и сл. ДОПК, какъвто е и процесният случай, е обусловено от установяване на някое от обстоятелствата, посочени в чл. 122, ал. 1 ДОПК. По аргумент от чл. 124, ал. 2 ДОПК доказателствената тежест е на митническите органи, които съгласно чл. 104, ал. 1 от ЗАДС имат правомощията на органи по приходите. В конкретния случай се поддържа наличието на основание по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК – данни за укрити приходи от продажби на акцизни стоки /високоалкохолни продукти/, за което на основание чл. 21, ал. 2, т. 21 ЗАДС е начислен оспорения акциз. В мотивите на ревизионния акт и ревизионния доклад обстоятелството е обосновано с данните за количества алкохол, описани в тетрадка и данните от приемателни/експедиционни протоколи, намерени в данъчния склад на "Винарска изба Пълдин" АД при проверка, извършена от митническите органи на 27.03.2017 г., копия от които са приложени по делото. Другият аргумент на ревизиращите е, че записите в тетрадката и протоколите са направени от служител на ревизираното дружество – М. Начев. Правилно първоинстанционният съд е приел, че в тетрадката и в протоколите не се съдържат данни за извършени продажби. Отразени са единствено количества и непълно наименование на алкохол. Не се съдържат каквито и да било данни за извършени сделки, включително продажби на описаните количествата, както твърди касационният жалбоподател. Доводите в касационната жалба, че е доказано предаването и получаването на стоките от неизвестни лица, са в противоречие с доказателствата по делото. В хода на ревизията не е изяснено, дали се касае за постъпило в склада или експедирано от склада количество акцизни стоки. Не е изяснено и дали количествата, отразени във веществените доказателства, касаят наличностите от алкохол, открити при проверката в данъчния склад на дружеството в гр. Перущица, извършена на 27.03.2017 г. Другото, посочено в акта фактическо основание, че автор на текста в тетрадката и протоколите, е служител на "Винарска изба Пълдин" АД, е опровергано в хода на съдебното производство чрез заключението на тройната съдебно – почеркова експертиза. Тази експертиза не е оспорена от директора на Агенция "Митници", изготвена е след изследване на текстовете в оригинал, при съпоставка с взетите свободни образци от М. Вачев. Следва да бъдат споделени и съображенията за нарушение на чл. 69, ал. 2 ДОПК при събирането на веществените доказателства. Принципът за обективност по чл. 3, ал. 3 ДОПК изисква истината за фактите да се установява по реда и със средствата, предвидени в този кодекс. При тези доказателства правилно съдът е приел, че обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК не е доказано от митническите органи и че незаконосъобразно с ревизионния акт е определена данъчна основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК и са начислени задължения за акциз за м. 01 - м. 03.2017 г. Обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно постановено, поради което следва да се остави в сила. По разноските: С оглед изхода на спора Агенция "Митници" следва да бъде осъдена да заплати на "Винарска изба Пълдин" АД, гр. Перущица разноски за касационното производство в размер на 1350 лева. Възраженията в касационната жалба за неправилно присъдени разноски от първоинстанционния съд, поради прекомерност на адвокатското възнаграждение, са неоснователни. Правилно съдът е приел, че платеното от страната възнаграждение за адвокатска защита е съобразено с обжалвания материален интерес, фактическата и правна сложност на делото и обема на извършените процесуални действия. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,