Решение № 8908 от 20.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5796/2012 г.

Решение № 8908 от 20.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5796/2012 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по касационна жалба на Диян Георгиев Чолаков, Желязко Красимиров Сарандев и Момчил Красимиров Сарандев, всички от гр. Шабла против решение № 74 от 9.03.2012 г. по адм. дело № 559/2011 г. на Административен съд - Добрич, с което е отхвърлена жалбата им срещу Заповед № ДК-02-СИР-143 от 12.07.2011 г. на началника на РДНСК Североизточен район за премахване на незаконен строеж: Тераса към обект за обществено хранене /снек-бар Лаваца/, находящ се в ПИ 83017.506.101 по КК на гр. Шабла, пред УПИ-VIII и IХ в кв. 1 по ПУП на къмпинг "Добруджа", гр. Шабла. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като се иска отмяната му и постановяване на друго по същество за отмяна на заповедта. Ответната страна МЗХ писмено оспорват жалбата. Ответниците РДНСК Североизточен район и община Шабла не вземат становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на касационно обжалване съдебно решение, от страни по делото, за които то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема оспорената заповед за изцяло законосъобразна, без наличие на основания за отмяната й. Решението е валидно, допустимо и правилно. Обосновано от събраните по делото доказателства и съответно на материалния закон, административният съд приема, че разпореденият за премахване обект е строеж, а не преместваемо съоръжение. Площта от 65 кв. м, технически характеристики и начинът на монтиране характеризират терасата като обект, който не може да бъде преместен в цялост и поставен на друго място без разрушаване. Изпълненият след 2000 г. без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение строеж е незаконен и подлежи на премахване по реда на чл. 225 ЗУТ. С оглед периода на извършване строежът не може да бъде квалифициран като търпим по смисъла на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ. Недопустим е и защото се намира в терен с трайно предназначение "горска територия", държавна собственост, без промяна на предназначението. Липсват данни за изключване на имота от горския фонд и за приключила процедура по закупуването му по реда на § 123 ПЗР на ЗИД ЗГ (отм.). Неоснователно е и касационното оплакване за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Административният съд правилно е зачел доказателствената сила на констативния акт. Такава му е придадена по изричната норма на чл. 225, ал. 3 ЗУТ и при липсата на данни за нередовно съставяне и/или връчване, както и за оборването с допустими доказателства, констатациите му се считат за доказани. Неправилно по делото са конституирани заинтересувани страни Държавата чрез МЗХ и Община Шабла, като собственици на терена, върху който се намира разпоредения за премахване строеж. За тях заповедта не създава задължения, нито нарушава или застрашава техни права, свободи и законни интереси. Затова те нямат гарантирано право на участие в съдебното производство по оспорване от адресата на заповед за премахване на незаконен строеж. Постановеното спрямо тях решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено. В допустимата му част обжалваното решение е правилно и следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и ал. 3 АПК Върховният административен съд, второ отделение,